Лечение на анална фисура

Заболяванията по хода на храносмилателната система са едни от най-често срещаните в клиничната практика и една от основните причини за посещение на личния лекар и съответно прием на определени лекарства.

За разлика от гастрит, язвена болест, диспепсия и други често срещани и често обект на дискусии в медийното пространство заболявания, някои болести на стомашно-чревния тракт нямат толкова голяма гласност, но причиняват изключителен дискомфорт на пациентите.

Такова заболяване например е аналната фисура, чиято честота е ниска в сравнение с честотата на гастрита и язвената болест, но относително висока на фона на останалите не толкова често наблюдавани болести на храносмилателната система. Състоянието често протича драматично, болезнено, причинява изразен дискомфорт на болните и е причина за смущение и нежелание за обсъждане на проблема.

Своевременното посещение при специалист и назначаването на подходящо лечение на анална фисура води до сравнително бързо овладяване на основните прояви на болестта, възстановяване и драстично намаляване на риска от последващи усложнения.

При отделните пациенти се прилага индивидуален подход, съобразен с техните нужди, потребности и тежест на проявите, като е възможно провеждане на конвенционално медикаментозно лечение (с различни видове лекарства за перорално или локално приложение), а при липса на ефект или при тежко състояние на пациента се извършва хирургично лечение.

Какво представлява аналната фисура? Кои са най-честите симптоми?

По същество аналната фисура представлява увреждане, нарушение на целостта на аналния канал (рана с линеарен ход по дължината на аналния канал, чиито размери варират).

Поради анатомичните и физиологични особености на областта (добро кръвоснабдяване и инервация) състоянието протича с характерни симптоми и бързо става причина за посещение при лекаря, поради дискомфорта, който причинява на болния.

В различните райони аналната фисура съставлява средно около 10 процента от посещенията при лекаря (един от десет пациенти търси медицинска помощ поради този проблем), като честотата варира средно между шест и петнадесет процента.

В зависимост от давността на процеса се различават най-общо остра и хронична форма на заболяването, като се счита, че при продължителност на проявите за период, по-дълъг от четири седмици, се касае за хронична анална фисура.

Етиологията (причините за възникване и поява на болестта) не са напълно изяснени, като се счита, че множество фактори играят ролята на провокатори. Такива например са хроничната констипация (запек), чести епизоди на диария, бременност и раждане, инфекциозни заболявания, предавани по полов път (гонорея, хламидия, инфекция с човешкия папилома вирус, херпесна инфекция, ХИВ и други), наличие на хронични заболявания по хода на стомашно-чревния тракт, като например болест на Crohn, улцерозен колит и други. Анална фисура може да се развие и при анален полов контакт, ендоскопски изследвания, вмъкване на чуждо тяло (например термометър), при карцином на ануса и други.

При болестта на Crohn се счита, че в даден момент всеки втори ще развие анална фисура във връзка с хода и особеностите на заболяването.

Лечението при анална фисура е насочено към възстановяване целостта на аналния канал и облекчаване на наличните прояви. Индивидуалните особености и разлики в терапевтичния план се дължат на наличните симптоми, тяхната тежест, давност и възможност за бързо, ефективно повлияване на фона на минимален риск от нежелани ефекти.

Към едни от най-често срещаните оплаквания при анална фисура се включват:

• силна болка: богата инервация на областта е причина за силната болка, наблюдавана след дефекация, като нейната продължителност варира в широки граници (от няколко минути до 12 часа)
• кървене: наблюдава се кървене след дефекация, като кръвта обикновено е оскъдна, яркочервена, без наличие на съсиреци
• проблеми с дефекацията: често при пациентите се наблюдава нарушена дефекация във връзка със силната болка след изхождане, което става причина за хронична констипация. Хроничният запек от своя страна затруднява още повече ситуацията, тъй като води до допълнително увреждане на структурите на аналния канал и забавя възстановителните процеси. Създава се порочен кръг от болка при дефекация, хроничен запек, водещ отново до болезнена дефекация
• сърбеж, парене, дразнене в аналната област
• видимо нарушение на кожата около ануса

Клиничните прояви варират по тежест, интензитет и особености при отделните пациенти, като водещ е болковият синдром и дискомфорт при изхождане.

Полезна информация за особеностите в протичането на болестта, рисковите фактори и методите за диагностициране може да намерите на:

• раздел Заболявания: Остра анална фисура
• раздел Заболявания: Хронична анална фисура
• раздел Здравни проблеми: Анална фисура

Колкото по-рано пациентът потърси медицинска помощ, толкова по-бързо настъпва оздравяване, минимизира се рискът от последващи усложнения и значимо се подобрява комфортът на пациента.

В зависимост от оплакванията и обективните прояви, установени в хода на прегледа и изследването на пациента, се назначава подходяща терапия.

Медикаментозно лечение на анална фисура

За лечението на анална фисура се използват лекарства от различни фармакологични групи. Прилагат се в масовия случай перорално (под формата на таблетки, капсули, прах за разтваряне в течности, сироп и други), ректално (използване на ректални свещички) или локално (под формата на крем, гел, маз и други).

Най-често прилаганите лекарствени средства включват:

• лаксативни средства: наричат се още очистителни или просто лаксативи, като основната им цел е улесняване на дефекацията, предизвикване на дефекация, омекотяване на фекалните маси. В зависимост от възрастта, индивидуалните особености и състоянието на болния се прилагат различни лаксативи. Така например при хроничен запек добри резултати се постигат с приложението на препарати, съдържащи прокинетици, като например цисаприд. За стимулиране на перисталтиката и постигане на по-мек ефект се използват препарати съдържащи обикновено рицин, майчин лист (сена), ревен, алое, бисакодил и други. За омекотяване на фекалните маси се препоръчва прием на препарати, съдържащи докузат натрий. При малък процент от пациентите е необходим прием на осмотични лаксативи, каквито са например магнезиев сулфат (английска сол), метилцелулоза, лактулоза и други. Лактулозата е препарат на избор при бременни жени
• локални анестетици: приложението на локални анестетици, съдържащи лидокаин (най-често) под формата на гел, крем или маз води до бързо облекчаване на болковия синдром. Анестетиците не повлияват възстановителните процеси, но значително подобряват комфорта на пациента. В някои случаи и по преценка на лекаря се прилагат комбинирани препарати, съдържащи освен анестетик още и кортикостероид. Кортикостероидите притежават изразен противовъзпалителен ефект и подпомагат за лечението на локалните възпалителни реакции в областта. При приложение на съдържащи кортикостероиди препарати курсът на терапия се ограничава до около две седмици, поради наличието на риск от изтъняване на анодермата, покриваща ректалния канал и увеличен риск от травмиране
• нитроглицерин: препаратът е известен още като глицерил тринитрат и е познат на много като едно от основните антиангинозни средства, прилагани в състояние на сърдечна атака и болка в гърдите (предстоящ инфаркт). Използван в по-ниски концентрации (около 0.2 процента) локално в засегнатата област приложението на нитроглицерин показва изключително добри резултати при голям процент от пациентите. Употребата му се назначава обикновено за период от средно шест седмици или до излекуване на фисурата. Лекарството води до релаксация на мускулатурата и намаляване на напрежението, облекчаване на спазмите, подобряване на кръвния ток и подпомагане на възстановителните процеси. Един от най-честите странични ефекти при употребата на нитроглицерин е главоболието, което обикновено отшумява в рамките на няколко дни. Препоръчва се първата употреба на медикамента да се осъществи вечер, преди лягане, като за облекчаване на главоболието може да се използват кофеин съдържащи препарати и напитки. За намаляване на риска от бърза абсорбция и системни нежелани ефекти се препоръчва нанасяне на препарата най-малко 30 минути след баня (от топлината кръвоносните съдове се разширяват, което значително повишава усвояването на агента). В случай, че са налице тежки или продължаващи повече от една седмица странични ефекти, се препоръчва преустановяване на приложението
• блокери на калциевите канали: подобно на нитроглицерин, локалните мазила, съдържащи калциеви антагонисти, каквито са например нифедипин и дилтиазем, водят до релаксация на мускулатурата, дилатация (разширяване, отпускане) на кръвоносните съдове и подобряване на локалното кръвоснабдяване. Прилагат се в концентрации около два процента, като за разлика от нитроглицерин употребата им се асоциира с по-нисък риск от странични ефекти. Водят до облекчаване на състоянието и лечение на болестта при около две трети от пациентите с остра анална фисура. Резултатите от приложението им при хронични фисури са противоречиви
• ботулинов токсин: локалното инжектиране на ботулинов токсин (ботокс) във вътрешния анален сфинктер води до релаксация на мускулатурата, което промотира възстановителните процеси. Използва се ниска доза (липсва стандарт по отношение на дозата, като последната варира между 2 и 20 единици). Лечението показва висока ефективност, като при евентуален рецидив се наблюдава бързо възстановяване след инжектиране на още една доза. Основен недостатък на терапията е финансовият аспект (лечението е скъпо) и рискът от временна инконтиненция (незадържане) на фекални маси. Лечението с ботулинов токсин се препоръчва при липса на ефект от приложените други медикаментозни средства и/или противопоказания за извършването на оперативна интервенция и хирургично лечение

Изборът на лекарствен продукт, начинът на приложение (локално или перорално), продължителността на терапията и използваните дози се определят от лекуващия лекар в зависимост от състоянието на пациента. Самоволното приложение на определени лекарствени средства и самоцелната промяна на назначената терапия крие рискове от влошаване състоянието на пациента и неуспех от лечението.

Хирургично лечение на анална фисура

Хирургично лечение е необходимо при липсата на ефект от приложените медикаментозни, алтернативни и общи мерки за подобряване състоянието на пациента.

Хирургичното лечение е метод на избор и при тежко протичащо заболяване с хроничен ход и давност на проявите, надвишаваща четири седмици.

Лечението се осъществява в специализирано заведение след хоспитализиране на пациента и съответната предоперативна подготовка и грижа за болния (диета, при необходимост прием на лекарства, при нужда промяна в назначена по повод друго заболяване лекарствена терапия).

Операцията се извършва под обща анестезия (пациентът не чувства нищо и няма спомен от интервенцията) или с помощта на локална анестезия (болният е в съзнание, но не усеща нищо), като важно значение има и следоперативната грижа за болния до пълното му възстановяване.

Най-често използваният в съвременната хирургична практика метод е така наречената парциална (частична) латерална вътрешна сфинктеректомия. При някои пациенти се прилага операция за обтягане, удължаване с цел лечение на аналната фисура.

В зависимост от състоянието на пациента специалистите прилагат различни, съобразени с тежестта на болестта методики и хирургични техники, включващи в масовия случай отстраняване на част от засегнатите структури, съединяване на здравите структури или други техники.

Хирургичното лечение обикновено води до добри резултати при висок процент от пациентите (по данни от различни проучвания при над две трети от пациентите е налице трайно подобрение и ремисия).

Следоперативно са възможни различни странични ефекти, най-често свързани с релаксацията на мускулатурата по хода на аналния канал, като например фекална инконтиненция, незадържане и повишено образуване на газове, парене, сърбеж, дискомфорт и други, които обикновено отшумяват в рамките на няколко седмици. Рискът от трайни и сериозни дългосрочни усложнения е минимален.

При избора на оперативно лечение се съобразява наличието на подлежащи заболявания, особено с хроничен ход, наличието на алергии и свръхчувствителност, възрастта и общото състояние на пациента. Подробният предварителен преглед, лабораторни и при необходимост образни изследвания води до поставянето на акуратна диагноза и индивидуализиране на терапията.

Общи мерки за лечение на анална фисура (промени в диетата, вредните навици и други)

Общите мерки за подобряване на симптомите при заболяването и ускоряване на възстановителния период и зарастване на аналната фисура се прилагат допълнително към лекарствената терапия, но също така могат да послужат и като профилактична мярка срещу развитието на подобен проблем при рискови пациенти.

Препоръчва се:

• подобряване на хранителния режим: повишаване консумацията на пресни, сезонни зеленчуци и плодове, ядки, бобови култури, поради високото съдържание на фибри (предотвратяват появата на запек, омекотяват изхожданията), но също и високо съдържание на антиоксиданти и субстанции с натурален, естествен противовъзпалителен ефект, подпомагащи заздравяването на нарушената цялост по хода на аналния канал. Диетата, богата на фибри, се препоръчва и при лица, страдащи от хроничен запек, като необходимите количества фибри дневно се изчисляват средно на около 30 грама за възрастни
• прием на достатъчно течности: повишеният прием на течности подпомага изхожданията, предотвратява появата на констипация, подобрява процесите на храносмилане като цяло, улеснява отстраняването на натрупаните токсини в тялото
• подходяща физическа активност: редовната, съобразената с възрастта и здравословния статус физическа активност поддържа тонуса на цялото тяло, като доказано предпазва от появата на запек, подобрява храносмилането и намалява риска от задръжка на течности
• поддържане на добра хигиена: за ускоряване на възстановяването и намаляване риска от проникването на патогенния агенти се препоръчва спазването на висока лична хигиена, което включва редовно измиване на областта след дефекация, избягване на груби и резки движения в областта при употребата на тоалетна хартия, използване на подходящо бельо (за предпочитане памучно, достатъчно свободно), поддържане на областта чиста и суха
• компреси: топлите и студени компреси оказват благоприятен ефект, тъй като подобряват кръвообращението в областта и облекчават болковия синдром. Добър ефект се постига и от приложението на гореща вана (за цялото тяло или така наречените седнали вани, предназначени само за аналната област)

Полезна информация за природните, алтернативни методи, прилагани често като допълнителна, съпътстваща основното лечение терапия, може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

• Натурални средства за лечение на анални фисури

Своевременното лечение на анална фисура води до отстраняване на проблема в зародиш, като обикновено това се осъществява с медикаменти и не е необходимо провеждането на хирургично лечение и свързаните с него рискове.

Не се притеснявайте, страхувайте или срамувайте да посетите вашия лекар и да споделите своите оплаквания и опасения. Вашият лекар е човекът, който ще ви насочи към най-добрия терапевтичен метод, съобразен с вашите нужди и подлежащи заболявания.