Други и неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система МКБ R29.8

Към рубриката "Други и неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система" се включват така наречените болки на растежа, наблюдавани при малки деца и подрастващи.

Състоянието се отличава с преходен характер, добра прогноза, като в повечето случаи дори не е необходимо лечение, тъй като не се наблюдават сериозни и съществени прояви.

Противно на очакването от наименованието на състоянието, болките не са свързани със самия растеж и не се дължат на процесите на растеж и развитие на организма, а се отнасят по-скоро до повишената физическа активност на много от децата в определена възраст.

Терминът е въведен за първи път преди повече от 70 години (между 1930 и 1940 година според данните от различни източници), като се е отнасял до схващането за ускорен растеж на костите в сравнение със сухожилията, във връзка с което настъпва болка.

Въпреки че терминът се е запазил, съвременната медицина отрича болките на растежа да имат нещо общо със самия растеж, тъй като се проявяват в период, през който растежът на детския организъм не е в най-високата си скорост.

На какво се дължат болките на растежа?

Обикновено състоянието се наблюдава при деца на възраст между 3 и 12 години, като засяга в еднаква степен представителите на двата пола, а според някои проучвания се засяга малко по-често женският пол.

Според специалисти в областта болките на растежа се дължат в действителност на повишената физическа активност и/или хиперактивност на децата.

Наблюдават се при различен процент от децата, изчисляван средно на приблизително 20% (в зависимост от възрастта, физическата активност и някои индивидуални особености процентът варира между 10 и 35).

Повишената физическа активност на децата във възрастта между 3 и 5 години се дължи на новите умения, които придобиват и желанието да ги упражняват (катерене, скачане, тичане). Следва известно затишие във възрастта между 5 и 8 години и след 8-годишна възраст (между 8 и 12) се наблюдава нов пик в изявата на болки на растежа във връзка с промените, настъпващи в организма, социализацията (групови игри).

По същество означаваните като болки на растежа всъщност са мускулни болки, резултат от претоварване на мускулите.

Много родители споделят, че действително децата се оплакват повече в дни, в които са били по-активни физически.

Съществуват и други теории за възникването на болките на растежа, които изискват допълнителни изследвания и проучвания в областта.

Какви са основните симптоми при болки на растежа?

Най-често децата се оплакват от болки в краката, които могат да се локализирани в бедрата, прасците, зад коляното. Обикновено са двустранни, като важна особеност е, че се засягат само мускулите.

При болките на растежа ставите не са засегнати (за разлика от други сериозни състояния и заболявания) и не се наблюдават промени и симптоми, ангажиращи ставите (болка в ставите, подуване, зачервяване, затруднено движение).

Често болките на растежа се описват като мускулни спазми, крампи, схващания, пулсации, като тяхната тежест варира от едва доловими до силни. Продължават между 10 и 30 минути най-често, но е възможна и по-голяма продължителност (няколко часа).

Проявяват се преходно в рамките на седмици, месеци, дори години, като затихват и могат да се проявят отново след известен период от време.

Важна особеност и отличителен белег за нискорисковия характер на състоянието е липса на чувствителност и усилване на болката при допир на засегнатото място (при много други заболявания се наблюдава повишена чувствителност).

При малък процент от децата са възможни допълнителни оплаквания към мускулните болки, като например главоболие, болка в корема, но като цяло системните оплаквания са редки. Наличието на температура, гадене, повръщане, диария и други системни прояви изискват спешни мерки и посещение при лекаря.

Характерна особеност е техният интермитентен характер, като се проявяват обикновено в късния следобед, вечерта и особено преди лягане и отзвучават до сутринта. Обикновено не смущават съня на децата, но в някои случаи (при силно изразени болки) могат да събудят децата.

Липсата на оплаквания сутринта насочва към болки на растежа, докато наличието на оплаквания и след събуждане се асоциира с по-сериозни състояния и е причина за своевременно посещение на личния лекар.

Състоянието не е причина за намаляване на активността на детето, отказ от игра и промяна в поведението. При наличие на видима промяна в поведението, желанието за игра и физическа активност се обърнете към специалист (вероятно болките са твърди силни, което не е особено характерно за болките на растежа и се свързва с по-сериозни състояния, засягащи мускулно-скелетната система).

Диагноза

В голям процент от случаите не е необходимо посещение на специалист поради преходния характер на симптомите, леката им тежест и липсата на системни прояви.

При необходимост от консултация лекарите обикновено се ориентират по анамнезата (разпит за давността на болката, локализацията, вида, честотата на поява) и физикалните находки (палпация на засегнатото място, наличие на повишена чувствителност, скованост, промяна в активността, засягане на стави).

Липсата на системни оплаквания и характерният вид на болките (мускулни, с преходен характер, преминаващи след сън и други) насочва към поставянето на диагнозата.

В много редки случаи при други и неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система, са необходими кръвни изследвания (пълна кръвна картина), определяне на С-реактивен протеин, образна диагностика (рентгенография) за изключване на други по-сериозни причини за болките с различна етиология, като например възпалително, инфекциозно, автоимунно или неопластично заболяване.

Някои системни болести с различен характер могат да доведат до болки в бедрата, прасците и областта на коляното, но обикновено се съчетават с други характерни прояви, които липсват при болките на растежа.

При наличие на някои от следните симптоми задължително потърсете своевременна медицинска помощ:

• наличие на болка, която продължава дълго време и е налице и сутрин след събуждане
• едностранна болка
• засягане на ставите: наличие на зачервяване, болка, подуване на ставите
• болка след скорошна травма
• фебрилитет (повишение на телесната температура)
• загуба на апетит
• обрив по кожата
• слабост, повишена уморяемост
• необичайно поведение
• промяна в походката, куцане

Гореизброените симптоми не са свързани с болките на растежа и алармират за друго подлежащо увреждане, което налага своевременно лечение.

Лечение при болки на растежа

В повечето случаи не е необходимо провеждането на специфично лечение на децата, като за облекчаване на проявите се препоръчва приложението на различни алтернативни методи на терапия.

С добра ефективност за облекчаване на мускулните болки, спазми, схващания и крампи са локалният масаж (подобрява се локалното кръвоснабдяване и лимфообращение), затоплянето на областта с компреси (топли компреси), с термофор (грейка), топла вана, а в някои случаи при силно изразени болки е възможно лечение с аналгетици (обезболяващи средства), като например парацетамол и ибупрофен.

Масажът и локалното затопляне дават добри резултати при лека болка, като облекчаването е налице още след първите няколко минути.

При силна болка и/или липса на ефект след приложението на загряващ компрес и локален масаж, след консултация с лекуващия лекар (педиатър) периодично се прилагат парацетамол или ибупрофен в доза, съобразена с възрастта и теглото на детето, като се препоръчва прием само при неотложна необходимост.

Абсолютно противопоказано е приложението на аспирин при малки деца и подрастващи (деца до 16, а според някои източници дори до 18 години), поради сериозни рискове от тежки и дългосрочни увреждания (развитие на синдром на Рей, протичащ със засягане на черния дроб, нервната система и други).

При по-големи деца добър ефект се постига е с подходящи упражнения за разтягане и раздвижване на мускулите. Подходящата физическа активност, предхождана и следвана от оптимална загрявка, намалява рисковете от развитие на болки на растежа.

Според резултатите от различни проучвания за превенция и профилактика срещу болките на растежа добър ефект се постига с приложението на витамин D, витамини от група В (особено витамин В6), магнезий и други.

Според редица диетолози и специалисти в областта на храненето периодичният прием на костен бульон също може да се окаже ефективна профилактика, въпреки че малко деца с удоволствие консумират подобен тип храни.

Като цяло болките на растежа обикновено преминават и без лечение, но симптоматичното облекчение на симптомите с природни средства и съвети от народната медицина не крие заплахи за здравословното им състояние и често се прилага. Полезна и подробна информация за различните алтернативни подходи може да намерите на:

• Болки на растежа при деца - какво представляват и как да ги облекчим у дома

Към рубриката други и неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната система, освен характерните болки на растежа (които показват най-висока честота в сравнение с другите заболявания, включени в раздела), се включват още и редица други състояния, чиято етиология не е напълно изяснена, като например:

• необичайно увеличение на ръста
• необичайно намаление на ръста, което не се дължи на остеопороза
• крепитации в колянната става (лява колянна става, дясна колянна става или билатерално)
• усещане на пукане в колянната става (лява колянна става, дясна колянна става или билатерално)
• очен тортиколис (интермитентен, спастичен)
• провисване на лицето (в резултат от слабост или парализа с различна етиология)
• преходна парализа на крайниците с различна етиология

Всички тези състояния могат да се дължат на различни етиологични причини (след травма, инфекция, възпалително заболяване, неоплазма, след хирургична интервенция и други), като диагностицирането им се осъществява след обстоен разпит, физикален преглед, лабораторни и образни методи на изследване.

Лечението е индивидуално, като в зависимост от тежестта на проявите, общия здравословен статус, наличието на подлежащи заболявания се прилагат различни терапевтични подходи (консервативно лечение, лекарствена терапия, хирургично лечение, алтернативни техники).

Прогнозата се определя индивидуално при конкретния пациент в зависимост от вида на болестта и отговора от приложената терапия.