Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Тубулоинтерстициални болести на бъбреците Остър тубулоинтерстициален нефрит

Остър тубулоинтерстициален нефрит МКБ N10

Остър тубулоинтерстициален нефрит МКБ N10 - изображение

Групата остри неспецифични, инфекциозни заболявания, които засягат бъбречния интерстициум и каналчета се включват в понятието остър тубулоинтерстициален нефрит.

В зависимост от това коя точно част от бъбрека засяга инфекцията се различават инфекциозен интерстициален нефрит (със засягане предимно на съединителната тъкан и съдовете), пиелит (засягането е предимно на бъбречното легенче) и пиелонефрит (обхващат се легенчето и бъбречния паренхим).

Острият тубулоинтерстициален нефрит може да се предизвика от различни групи микроорганизми, най-честите от които са Грам - отрицателните: E. coli, Proteus mirabillis, Klebsiella spp., Enterobacter spp. и други.

Предразполагащи фактори за развитието на инфекцията са:

  • женски пол, поради по-късата уретра, през която могат да проникнат микроорганизми от околната среда;
  • състояния, предизвикващи уростаза (застой на урината): нефролитиаза, туморна формация, чуждо тяло в пикочните пътища, вродени малформации на урогениталната система, бременност;
  • травма или извършването на манипулация на урогениталната система;
  • инфекция в съседство (остър холецистит, ентерит, салпингит, ендометрит, периректален абсцес и други);
  • различни състояния, при които имунната система на организма е потисната: захарен диабет, прием на имуносупресори, неоплазми и други.

Острият тубулоинтерстициален нефрит протича със следната клинична картина: повишена телесна температура, гадене, повръщане, болка в кръста, често уриниране, парене при уриниране, промяна в цвета на урината или отркиване на кръв или мътни парцалчета в нея, полиурия (отделяне на голямо количество урина) и други.

При тубулоинтерстициален нефрит са необходими следните лабораторни изследвания: количество на отделената урина с изследване на нейния състав и утайка, отделянето на средна порция сутрешна урина за уропосявка (чрез което се доказва микробният причинител и неговата антибиотична чувствителност), количеството на бактериите (бактериурия е когато присъстват над 10микроорганизми в 1 милилитър урина), определяне на азотните тела в кръвния серум, пълна кръвна картина (при която обикновено има левкоцитоза със завишено СУЕ) и други.

Освен лабораторните изследвания желателно е да се направи и образно изследване на отделителната система: ехография, нативна рентгенография на корем (за доказване на рентгеново- позитивни камъни или чужди тела), КАТ (компютърно аксиална томография), екстреторна урография и други.

При неправилно и ненавременно лечение острият тубулоинтерстициален нефрит може да протече с усложнения.

Такива са остра бъбречна недостатъчност, уросепсис (при разпространяване на микроорганизмите в кръвта), пионефроза (превръщането на бъбрека в "торба с гной"), ренален абсцес (образуването на ограничена гнойна колекция) и други.

При някои от тези усложнения лечението е невъзможно без оперативна намеса.

Лечението при острия тубулоинтерстициален нефрит трябва да започне още при подозирането на диагнозата с подходящ за грам- негативни микроорганизми антибиотик (ципрофлоксацин, цефалоспорини, гентамицин и други).

След като антибиограмата е готова той може да се смени, ако към него липсва чувствителност. Освен антибиотика се прилагат и антипиретици, аналгетици, добра рехидратация на организма и други.

2.1, 7 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Остър тубулоинтерстициален нефрит МКБ N10

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Остър тубулоинтерстициален нефрит МКБ N10

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки