Изследване на фибриноген (фактор I)

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

› Необходима ли е предварителна подготовка

› Метод на провеждане на изследването

› Какво ще усещате по време на изследването

› Има ли рискове от провеждането на изследването

› Резултати от проведеното изследване

› Кога не трябва да провеждате изследването

Въведение

Фибриногенът, известен също като фактор I, е гликопротеин, който се произвежда в черния дроб и циркулира в кръвта. Когато възникне нараняване и кървенето трябва да бъде спряно, фибриногенът (заедно с други фактори на кръвосъсирването и тромбоцитите) образува кръвен съсирек (тромб) с цел спиране на кървенето.

По време на този процес, наричан още коагулация, тялото сигнализира на друг фактор на кръвосъсирването, наречен тромбин, да се свърже с фибриногена. Този процес води до превръщане на фибриногена във фибрин - вещество, което образува мрежа от микроскопични нишки, които укрепват образувания тромб.
Биологичният полуживот на плазмения фибриноген е 3 до 5 дни.

За оценка на способността на тялото за нормално кръвосъсирване заедно с теста за фибриноген могат да се назначат още:

» Тромбоцити (PLT)
» Протромбиново време (PT/INR)
» Активирано парциално тромбопластиново време (aPTT)
» Д-димер тест

В някои случаи фибриногенът се изследва с други маркери за сърдечен риск, като високочувствителния C-реактивен протеин (hs CRP), за да се определи общият риск за пациента от развитие на сърдечно-съдово заболяване.

Изображение: Janice Carr, USCDCP, https://pixnio.com, Free to use CC0

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Чрез изследването на фибриноген се прави оценка на нивото на този протеин в кръвта и оценка на способността на кръвта да се съсирва.

Този тест може да се използва за:

Диагноза

Измерването на нивата на фибриноген и оценката на способността на фибриногена да образува тромби може да бъде част от диагностичния процес, ако е налице прекомерно кървене. Изследването на фибриноген обикновено се извършва, след като първоначалните тестове са изключили други причини за наличните симптоми.

Мониторинг

Периодично извършване на теста с цел оценка на прогресията на дадено заболяване или на отговора към лечението. Изследването на нивата на фибриноген се използва рутинно, ако се прилага заместителна терапия с фибриноген след диагностицирани нарушения в кръвосъсирването, свързани с фибриногена.

Скрининг

Тестване за оценка на риска от здравословен проблем преди развитието на симптоми. При някои пациенти, претърпели оперативна интервенция, може да се назначи изследване на фибриноген, за да се прецени дали те са изложени на по-висок риск от прекомерно кървене.

Изображение: www.freepik.com

Изследването обикновено се назначава, ако са налице признаци на нарушения в кръвосъсирването, като прекомерно кървене или обструкция (запушване) на вени или артерии, наречено тромбоза.

Изследването на фактор I се назначава за оценка или диагностика на следните състояния:

• Дисеминирана интравазална коагулация (ДИК синдром, DIC) - сериозно състояние, при което тялото произвежда прекомерни количества тромбин и фибрин, което води до значително намаляване на нивото на фибриногена.
  Изследването на фибриноген и други кръвни изследвания са необходими за потвърждаване на диагнозата DIC
• Чернодробни заболявания - фибриногенът и повечето други фактори на кръвосъсирването се произвеждат от черния дроб. Изследването на фибриногена спомага за оценка състоянието на черния дроб и риска от прекомерно кървене при някои пациенти
• Наследствени нарушения, свързани с фибриногена - някои редки генетични заболявания могат да причинят промени в синтеза и функцията на фибриноген, които могат да доведат до необичайно кървене или съсирване на кръвта.
  Към тези състояния спадат:
  • афибриногенемия
  • хипофибриногенемия
  • дисфибриногенемия
  • хиподисфибриногенемия
• Придобити нарушения на фибриногена - някои видове злокачествени заболявания, автоимунни заболявания и някои лекарства могат да нарушат съсирването на кръвта.
  Тестът за фибриноген може да се използва, за да се оцени как съсирването на кръвта се влияе от тези състояния.
• Тест на фибриноген може да се назначи при отклонения в резултатите на протромбиново време (PT/INR) и активирано парциално тромбопластиново време (aPTT), дори да не са налични симптоми.

Рутинното изследване на фибриногена е особено важно, ако е налице бременност и анамнеза за абнормено кървене или предишни усложнения на бременността, дължащи се на нарушения, свързани с фибриногена.

Изображение: Mecder, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Необходима ли е предварителна подготовка

Изследването на фибриноген не изисква специална подготовка.

Препоръчително е няколко дни преди изследването да няма тежко физическо натоварване, тъй като това може да доведе до временно повишаване на нивата на фибриноген.

Преди теста е необходимо да информирате лекаря си за всички лекарства (независимо дали са по рецепта или не) и хранителни добавки, които приемате - особено коагуланти - тъй като могат да повлияят резултатите от изследването, включително:

• хепарин
• директни инхибитори на тромбина
• аценокумарол (Синтром)
• орални контрацептиви
• анаболни стероиди
• андрогени
• фенобарбитал
• фибринолитични лекарства (стрептокиназа, урокиназа, tPA)
• натриев валпроат

Метод на провеждане на изследването

За изследването на фибриноген е необходимо да се вземе кръв от вена, като подробна информация за вземането на кръв ще намерите в:

» Изследване на кръв

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което е възможно да усетите при вземането на кръв, необходима за този тест, ще намерите в:

» Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването

Вземането на кръв като цяло се смята за нискорискова процедура, но както при всяко изследване, при това същ са възможни усложнения.

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв, необходима за това изследване, ще намерите в статията:

» Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване

Нивата на фибриноген обикновено се сравняват с резултатите от други коагулационни тестове, като например протромбиново време (РТ) и парциално тромбопластиново време (РТТ), за да се оцени правилно тежестта и причината за нарушенията в кръвосъсирването.

Резултатите от изследването могат да варират между отделните лаборатории.

Нормални стойности:

• Възрастни: 200-400 mg/dL
• Новородени: 125-300 mg/dL

Отклонения от нормата:

Високи нива на фибриноген могат да са резултат от нормалния отговор на тялото към нараняване, остър стрес, инфекция или възпаление.

По-високи нива на фибриноген могат да възникнат и по други причини, включително:

• бременност
• стареене
• тютюнопушене
• затлъстяване
• инсулинова резистентност
• остри или хронични възпалителни заболявания
• тъканно увреждане
• ходжкинов лимфом
• нефротичен синдром
• инфекция
• злокачествено заболяване
• диабет
• прием на орални контрацептиви

По-високите нива на фибриноген също така повишават риска от инсулт или сърдечно заболяване, въпреки че не е известно дали фибриногенът е пряка причина за тези здравословни проблеми.

Изображение: www.freepik.com

Ниските нива на фибриноген могат да нарушат кръвосъсирването, което може да доведе до неочаквано и прекомерно кървене.
Състоянията, свързани с фибриноген, са резултат от анормална функция и/или количество на фибриногена.
Тези разстройства може да са генетични, което означава, че са наследени от родител или могат да бъдат придобити в резултат на заболяване.

Фибриногеновите нарушения може да се класифицират по следния начин:

• Афибриногенемия - рядко състояние, при което тялото не произвежда функционален фибриноген.
• Хипофибриногенемия - дефицит на фибриноген, при който активността и нивата на антигена са хронично под долната граница на нормата.
• Дисфибриногенемия - дисфункция на фибриногена, при която фибриногенът не функционира нормално (намаляване на активността).
• Хиподисфибриногенемия - намаляване на количеството фибриноген и способността му да образува кръвни съсиреци (намаляване както на нивата на антиген, така и на активността).

Други състояния, които могат да доведат до ниски нива на фибриноген, включват:

• Краен стадий на чернодробно заболяване
• Тежко недохранване
• Дисеминирана интраваскуларна коагулация (ДИК-синдром)
• Анормална фибринолиза
• Кръвопреливане в голям обем
• Бъбречно заболяване
• Терапия с L-аспарагиназа
• Терапия с фибринолитични средства (например стрептокиназа, урокиназа, тъканен плазминогенен активатор).
• Терапия с:
  • анаболни стероиди
  • андрогени
  • фенобарбитал
  • натриев валпроат

Изображение: www.freepik.com

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на фибриноген или да повлияят на резултатите, включват:

• Неправилно вземане на кръв
• Неправилно съхранение и транспортиране на кръвната проба
• Хемолиза на кръвната проба
• Тютюнопушене
• Бременност
• Хиперлипидемия
• Кръвопреливане през последния месец
• Интензивни упражнения - могат да причинят временно повишаване на фибриногена
• Възпалителни/инфекциозни заболявания
• Наследствени заболявания
• Нарушено кръвосъсирване
• Чернодробни заболявания
• Прием на някои медикаменти:
  • хепарин
  • орални контрацептиви
  • директни инхибитори на тромбина
  • анаболни стероиди и други

Заглавно изображение: www.freepik.com