Вроден дефицит на други фактори на кръвосъсирването МКБ D68.2

› Въведение

› Дефицит на фактор I

› Дефицит на фактор II

› Дефицит на фактор V

› Дефицит на фактор VII

› Дефицит на фактор X

› Дефицит на фактор XII

› Дефицит на фактор XIII

Въведение

Факторите на кръвосъсирването са тринадесет на брой и участват в плазмената (вторична) хомеостаза, целяща формирането на траен фибринов съсирек. Факторите се различават по своята молекулна маса, времето на полуживот в плазмата, мястото им в коагулационната каскада, по това дали са витамин К зависими и по биохимичните си параметри.

Коагулационният процес представлява верига от реакции, като на всеки етап от нея се осъществява превръщане на протеин-прекурсори в активни протеази. Всяка междинна фаза се регулира от клетъчни и плазмени кофактори и калциеви йони.

При вроден дефицит на други фактори на кръвосъсирването са налице нарушения в структурната цялост, синтеза или функционална активност на различни нива в коагулационната каскада. Състоянията се редки, често се диагностицират и третират трудно.

Дефицит на фактор I

Вроден дефицит на други фактори на кръвосъсирването включва недостатъчност на различните плазмени коагулационни фактори. Дефицит на фактор I (фибриноген) може да се среща като дефицит на фибриноген, афибриногенемия, дисфибриногенемия или хипофибриногенемия, като характерно за заболяването е следното:

• форми: дефицит на фактор I всъщност е събирателен термин за няколко редки наследствени заболявания с дефицит на фибриноген. Фибриногенът може да отсъства напълно от кръвта (афибриногенемия), да се открива в много ниски нива (хипофибриногенемия) или да се секретира в нормални количества, но дефектен (дисфибриногенемия)
• честота и унаследяване: честотата на дефицит на фактор I в популацията е 1 до 2 случая на 1 милион души. Унаследява по автозомно-рецисивен начин, което означава, че засяга еднакво мъжете и жените
• симптоми: клинично, афибриногенемията и хипофибриногенемия се диагностицират при новородени, които могат да се представят с вътречерепни кръвоизливи, кървене след хирургична интервенция и от пъпната връв. Чести са хеморагиите от носа, устната кухина, кръвонасядания в меките тъкани. Ставните кръвоизливи са относително редки. Жените с афибриногенемия имат повишен риск от настъпване на спонтанен аборт. Болни с дисфибриногенемия са предразположени към развитието на тромбози
• диагностика: диагнозата на дефицит на фактор I се поставя чрез измерване на количеството на фибриноген в кръвта, протромбиновото време, активирано парциално тромбопластиново време и тромбиново време
• лечение: лечението зависи от степента на дефицита. При оскъдни хеморагии и хипофибриногенемия не се налага заместваща терапия. При афибриногенемия, тежки хеморагии и предстояща интервенция се влива антихемофилна или прясна плазма. Криопреципитатът съдържа фибриноген и се използва при лечението на дефицит на фактор I

Дисфибриногенемията обхваща група от заболявания с дефектна молекулна структура на фибриногена. Съществуват различни форми на патологичен фибриноген, като се откриват и нови варианти. Означават се с името на града, в които са наблюдавани. Предаването на генетичния дефект става по автозомно-доминантен път, като болните са най-често хетерозиготи.

Освен патологична форма на фибриноген, в плазмата на болните се открива и нормален фибриноген. Структурната аномалия на фибриногена се дължи на неправилно отцепване на фибринопептидите, на нарушена агрегация на фибриновите мономери или на патологична първична структура на определена полипептидна верига.

Клиничните прояви зависят от вида на патологичния фибриноген. Хеморагичните прояви са характерни за нарушеното отцепване на фибринопептидите, докато формите с дефектна агрегация протичат безсимптомно, но се наблюдава нарушена цикатризация. Дисфибриногенемиите Ню Йорк и Осло протичат с тромбози.

Дефицит на фактор II

Дефицит на фактор II (протромбин) представлява рядка наследствена коагулопатия с автозомно-рецисивно предаване. Боледуват хомозиготни мъже и жени. Дефицитът е реален, има и форми с патологична функционална молекула на фактора при нормален антиген.

Клинично състоянието се проявява с тежка хеморагична диатеза от пъпна връв, кръвоизливи от носа, кръвонасядания и кръвотечения от матката (менорагии, метрорагии).

Диагнозата се поставя лабораторно по удълженото активирано парциално тромбопластиново време и протромбиново време, потвърждава се от установяването на ниски стойности на фактор II.

Лечение се налага само при тежки кръвоизливи или превантивно при предстоящи големи оперативни интервенции.

Дефицит на фактор V

Дефицит на фактор V е известен още като болест на Owren, дефицит на АС глобулин и дефицит на проакцелерин. Представлява рядка наследствена коагулопатия с автозомно-рецисивно предаване. Дефицитът на фактор V е включен в групата на вроден дефицит на други фактори на кръвосъсирването и води до нарушена активация на фактор X.

Клинично се представя с провокирани (по-често) и спонтанни (по-рядко, главно при тежко протичане) кръвоизливи по кожата и лигавиците. Проявите могат да стартират още от ранна детска възраст, като влошаване настъпва при тежки травми и хируригични манипулации, включително дентални.

Диагнозата се поставя лабораторно по удълженото протромбиново време и ниското ниво на фактор V, което при повечето пациенти е от порядъка на 1 до 10 процента.

Лечението се провежда с антихемофилна плазма, при необходимост се назначават и други общи мерки или специфична медикаментозна терапия.

Дефицит на фактор VII

Дефицитът на фактор VII (проконвертин) представлява наследствена коагулопатия с автозомно-рецисивно предаване. Нарушеното е образуването тромбопластин се дължи на реален дефицит или функционално променена молекула на фактор VII. Хипопроконвертинемията представлява ниска концентрация на фактор VII в циркулиращата кръв, дефицитът причинява удължаване на протромбиновото време.

Клинично се установяват кръвоизливи от пъпната връв, по лигавиците, кървене от матката, хемартрози и мускулни хематоми, особено при дефицит от порядъка на стойности около 1 до 2 процента от нормалните.

Диагнозата се поставя и потвърждава лабораторно, като се открива удължено протромбиново време и каолин-кефалиново време, ниско ниво на фактор VII.

Лечението, подобно на другите нарушения, е заместително и се налага предимно при тежко кървене или профилактично предоперативно.

Дефицит на фактор X

Дефицитът на фактор X (Stuart-Prower) представлява коагулопатия с автозомно-рецисивно предаване. Дефектно е тромбопластинобразуването поради дефицит на фактор X, ключов фактор в хемостазата (кръвоспирането).Болните мъ

жете и жените са хомозиготни, при хетерозигнотните не се проявява заболяване или симптомите са едва леко набелязани. Дефицитът е реален, но има и случаи с анормална функционална молекула на фактора.

Кръвоизливите отговарят на степента на дефицита, като са предимно от кожно-лигавичен тип, рядко се описват кръвоизливи в ставите и мускулни хематоми. Протичането показва тенденция към по-слабо проявени клинични прояви в сравнение с другите нарушения в коагулационната каскада.

Диагнозата се поставя лабораторно на базата на удълженото протромбиново време и активирано парциално тромбопластиново време, както и намалените нива на фактор X.

Лечението е заместващо, като при необходимост се назначават вливания на прясна плазма, при по-сериозно кървене може да се обмисли кръвопреливане.

Дефицитът на фактор XII

Дефицитът на фактор XII (Фактор на Хагеман) или болестта на Хагеман представлява наследствена коагулопатия с автозомно-рецисивно предаване. Има реален дефицит на фактор XII, откъдето произлизат и нарушенията в контактната фаза.

Клиничното протичане е по-често безсимптомно, без кръвоизливи дори и вследствие на големи травми или операции.

Описва се по-висок риск от развитие на сърдечно-съдови усложнения, главно инфаркт и тромбофлебит, което се дължи на ролята на фактор XII във фибринолизата.

Лабораторните изследвания установяват удължено активирано парциално тромбопластиново време и намалено ниво на фактор XII.

Лечение обикновено не се прилага, препоръчва се активна профилактика и навременни мерки за намаляване риска от сърдечно-съдови увреждания и усложнения.

Дефицит на фактор XIII

Дефицитът на фактор XIII (фибринстабилизиращ фактор) представлява автозомно-рецисивна наследствена коагулопатия. Боледуват в еднаква степен мъже и жени, които са хомозиготи, като при хетерозиготите липсват клинични прояви, налице е носителство на признака. Етиопатогенетично се наблюдава дефицит на фактор XIII поради намаление на двете или само на едната субединица А и S. Нивото на фактора е под един процент от нормалното ниво.

Клинично състоянието протича с неонатални кръвоизливи, чести кръвоизливи от носа и кървене от венците, от стомашно-чревния тракт, кожата, в централната нервна система, както и при интервенции и травми. Раните зарастват бавно поради смутената цикатризация и образуване на по-късно на келоиди. Растежът на фибробластите е смутен, което крие риск от развитие на множество тежки усложнения, засягане на растежа и развитието.

При своевременно откриване на състоянието се провежда терапия с плазма през определен интервал от време с цел поддържане на терапевтичното ниво (фактор XIII има дълъг плазмен полуживот).

Изображения: freepik.com