Изследване на протеин S

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

› Необходима ли е предварителна подготовка

› Метод на провеждане на изследването

› Какво ще усещате по време на изследването

› Има ли рискове от провеждането на изследването

› Резултати от проведеното изследване

› Кога не трябва да провеждате изследването

Въведение

Протеин S представлява витамин К-зависим плазмен гликопротеин, синтезиран в черния дроб, който спомага за регулацията на скоростта на образуването на кръвни съсиреци (тромби). Изследването определя количеството на протеина (антигенни тестове) и оценява дали изпълнява правилно функциите си (тестове за активност).

Протеин S е кръстен на град Сиатъл (Seattle), Вашингтон, където първоначално е открит и пречистен от Earl Davie през 1977 година, откъдето е и наименованието “S”.

В кръвообращението протеин S съществува в две форми:

1. свободна форма
2. комплексна форма, свързана с комплементния протеин C4b (C4BP)

Когато стената на кръвоносен съд е наранена, започва процес, наречен хемостаза, чиято цел е спиране на кървенето. Малки клетъчни фрагменти (тромбоцити) се прилепват и агрегират на мястото и започва коагулационна каскада, тъй като протеините, наречени коагулационни фактори, се активират един след друг. В крайна сметка се образува стабилен съсирек (тромб), който предотвратява допълнителна загуба на кръв и остава на място, докато нараненото място заздравее. След това съсирекът се разгражда, когато вече не е необходим.

Трябва да има достатъчно количество тромбоцити и достатъчно фактори на кръвосъсирването и всеки трябва да функционира нормално, за да се образува стабилен съсирек.

Изображение: By Emw - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org

Ако няма достатъчно протеин S или не функционира нормално, образуването на тромби може да остане неконтролирано, което води до прекомерно съсирване, което може да блокира притока на кръв във вените (венозен тромбоемболизъм) и по-рядко в артериите. Тези състояния могат да варират от леки до тежки.
Дефицитът на протеин S се унаследяват по автозомно-доминантен модел.

Протеин S съществува в две форми в кръвта: свободен и свързан с друг протеин, но само свободният протеин S е наличен като кофактор за протеин С. Има три вида наследени дефицити на протеин S:

• дефицит тип 1 се дължи на недостатъчно количество
• тип 2 се дължи на нарушена функция
• тип 3 се дължи на понижени нива на свободен протеин S, въпреки че общите нива на протеин S са нормални

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Изследването на протеин S се назначава, за да спомогне за диагностицирането на причината за кръвен съсирек (тромб), като например дълбока венозна тромбоза или белодробна емболия.

Тестването може да се използва за установяване на възможно коагулационно нарушение и за определяне на риска от развитие на друг тромб, особено ако не са налице очевидни рискови фактори или фамилна анамнеза за тромбоза.

Чрез тестовете за протеин S се измерва неговата функция (активност) или количество (антиген).
Намалената активност може да се дължи на намалено количество на протеина или, по-рядко, поради дисфункционален протеин.

Индикациите за изследване на протеин S включват:

• наличие на кръвен съсирек (тромб), особено на възраст под 50 години
• развитие на тромб на атипично място, като например вените, идващи от черния дроб или бъбреците, или кръвоносните съдове на мозъка
• анамнеза сте множество епизоди на тромбози в миналото
• липса на други очевидни причини за образуване на кръвен съсирек
• като част от скрининга за тромбофилия

Изображение: www.freepik.com

Нивото на протеин S се влияят от съществуващ кръвен съсирек (тромб) и от лечението на такъв. Следователно, за да се определят изходните нива, тестването трябва да се извърши, след като тромбът е бил лекуван и отстранен и след като е прекратена антикоагулантната терапия. Това означава назначаване на изследването няколко седмици или месеци след поставена диагноза.

Изследването обикновено се повтаря при други случаи, когато се установи намалена активност или количество на протеин S. Ако се установи придобит дефицит, нивата на протеина могат да бъдат изследвани отново от време на време, когато основното състояние прогресира или бъде излекувано.

Тестът за протеин S може да бъдат назначен, когато новороденото има тежко нарушение на кръвосъсирването, като дисеминирана интраваскуларна коагулация (ДИК синдром) или purpura fulminans.

Въпреки че тестът не се препоръчват като рутинен скринингов метод, изследването понякога може да бъде назначено, когато е налице близък роднина с наследствен дефицит на протеина, особено ако той има тежка форма или венозна тромбоемболия за първи път в ранна възраст.

Необходима ли е предварителна подготовка

Изследването на протеин S не изисква специална предварителна подготовка относно приема на храна и течности.

Ако изследването се прави, защото е налице кръвен съсирек (тромб), трябва да се изчака кръвният съсирек да бъде лекуван и отстранен, преди да се направи този тест, тъй като може да се получат неточни резултати.

Преди изследването е необходимо да информирате лекаря си за всички лекарства и хранителни добавки, които приемате, тъй като някои лекарствени средства могат да повлияят резултатите от изследването, включително:

• варфарин - трябва да се преустанови поне 2 седмици преди изследването
• хепарин - трябва да се преустанови поне 2 дни преди изследването
• директни инхибитори на фактор Xa
• директни инхибитори на тромбина

Метод на провеждане на изследването

За провеждането на това изследване е необходимо да се вземе венозна кръв, като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите в:

» Изследване на кръв

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което е възможно да усетите при вземането на кръвта, необходима за това изследване, ще намерите в:

» Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването

Вземането на кръв като цяло се смята за нискорискова процедура, но както при всяко изследване и при това са възможни усложнения.

Подробна информация за възможните рискове при вземането на кръв, необходима за изследване на естрогените в кръвта, ще намерите при:

» Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване

Нивата на протеин S са ниски при раждането и не достигат стойности за възрастни до приблизително 6-месечна възраст. Възрастта на пациента, полът, методът, използван за теста, както и много други фактори могат да повлияят на резултатите от лабораторните тестове, което е възможно да причини различни резултати в отделните лаборатории.

Нормални стойности:

• Протеин S: 60-130%

Нормалната активност и нивото на протеин S обикновено показват адекватна регулация на съсирването.

Изображение: www.freepik.com

Отклонения от нормата:

Ниското ниво или активност на протеин S показва, че съсирването на кръвта не е достатъчно регулирано и има повишен риск от развитие на тромб, който блокира потока на кръвта в съдовете.

Степента на риска от кръвосъсирване зависи от степента на дефицит и/или дисфункция на протеина.

Ниските нива могат да се дължат на това, че тялото не произвежда достатъчно или използва твърде много от протеините или произвежда протеини, които не функционират правилно.

Ниските количества или дисфункционалните протеини могат да бъдат причинени от придобити състояния или, по-рядко, наследствени (генетични) заболявания.

Придобити дефицити на протеина

Състоянията, причиняващи ниски нива на протеин S, които се развиват по-късно в живота, могат да бъдат леки и временни или да бъдат остри, хронични или прогресиращи, като например:

• чернодробно заболяване
• дефицит на витамин К
• антикоагулантна терапия с Варфарин (антагонист на витамин К) или хепарин
• ДИК-синдром
• тежки инфекции
• възпалителни заболявания
• заболяване на бъбреците
• злокачествени заболявания и химиотерапия
• ХИВ
• бременност

Наследствени дефицити на протеина

Наследствените мутации в гените, които кодират производството протеин S, са относително необичайни. Те могат да доведат до:

• намалено производство на протеин S
• анормален протеин S, който не може да функционира нормално
• анормален протеин S, който се отстранява по-бързо от тялото (дефицит тип 3)

Когато се появят тези мутации, те са независими една от друга и мутацията е в единия или другия ген (протеин С или протеин S).

Има три вида унаследени дефицити на протеин S, свързани с хетерозиготност за дефицит на протеин S. Хората, които са хетерозиготни за дефицит на протеин S, имат значително повишен риск от венозни тромбоемболии.
Най-често срещаните типове са 1 и 3:

• Тип I се основава на понижението на тоталния и свободния протеин S (количествена недостатъчност)
• Тип II се характеризира с нормални нива на двете фракции, но с намалена активност (функционална недостатъчност)
• Тип III се характеризира с ниски нива на свободния протеин S, докато плазмената концентрация на тоталния е нормална

Изображение: www.freepik.com

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на протеин S или да повлияят на резултатите, включват:

• Неправилно вземане на кръвната проба
• Неправилно съхранение и транспортиране на кръвната проба
• Хемолиза на кръвната проба
• Прием на някои медикаменти - варфарин, хепарин, директни инхибитори на тромбина, инхибитори на фактор Ха, перорални контрацептиви
• Бременност
• Операция
• Продължително обездвижване
• Наличието на лупусни антикоагуланти
• Мутация на фактор V Leiden

Заглавно изображение: www.freepik.com