Хипотермия

Хипотермията е опасно състояние, което се наблюдава когато телесната температура падне под 35^оС. При нормални условия тялото поддържа постоянна температура около 37^оС. Тя се контролира от част в мозъка, наречена хипоталамус. Той разпознава промените в телесната температура и я поддържа в нормални граници.

Човешкото тяло произвежда топлина по време на метаболитните процеси в клетките, изпълняващи жизненоважни функции. Произведената топлина се губи чрез конвекция, излъчване и изпарение. Ако обаче температурите на околната среда станат много ниски, човешкото тяло включва механизми за терморегулация при студено, към който спадат треперене, производство на топлина от кафявата мастна тъкан. Ако температурите продължават да се понижават, терморегулаторните механизми не могат да компенсират промените в околната среда. Хипотермията е противоположна на хипертермията. В зависимост от това до колко спада телесната температура, се различават три етапа на хипотермия:

• лека хипотермия – вътрешна температура между 32°C и 35°C;
• умерена хипотермия – температура между 28°-32°C;
• тежка хипотермия – телесната температура е под 28°C.

Патофизиология на хипотермията

Най-общо казано ниските температури, предизвикват охлаждане (хипотермия). В патогенезата на това състояние се различават две фази: фаза на компенсация и фаза на декомпенсация. Фазата на компенсация се включва след спадане на околната температура под комфортната зона. Тя се включва в момента, в който равновесието между топлопродукцията и топлоотдаването се наруши. В рамките на тази фаза организмът успява да задържи телесната температура в граници, които осигуряват нормалното протичане на жизнените процеси. В началото се включват механизмите на физична терморегулация, като се намалява топлоотделянето, а след това се включва химичната регулация. Информацията от кожните терморецептори се доставя до хипоталамуса и по-висши на централната нервна система. Под тяхното действие се увеличава тонусът на симпатиковия дял на вегетативната нервна система. Стимулира се отделянето на катехоламини от надбъбречната медула, както и отделянето на хормоните на щитовидната жлеза. Хормоните на щитовидната жлеза имат ключово значение за терморегулацията по време на това състояние, защото те засилват обмяната на веществата, като я насочват към понижаване на синтезата на АТФ. Глюкокортикоидите стимулират гликогенолизата. Всички тези метаболитни промени водят до вазоконстрикция (стесняване на съдовете) на кожните кръвоносни съдове, побледняване на кожата и видимите лигавици и повишаване на топлопродукцията. В допълнение се наблюдава и настръхване на кожата, за което се смята, че има минимален принос към топлопродукцията. Фазата на компенсация се характеризира още с учестяване на сърдечната и дихателната честота.

Фазата на декомпенсация започва когато терморегулаторните механизми вече не са способни да се справят с ниската температура. В този момент настъпва истинската хипотермия. Вазоконстрикция на кръвоносните съдове в кожата води до силно намаление на кръвоснабдяването и до хипоксия в тези тъкани, придружена от понижаване на метаболизма и метаболитна ацидоза. Когато се изчерпи ефекта на симпатиковата нервна система се наблюдава обратния ефект – кожните съдове се разширяват и се засилва отделянето на топлина. Освен това се забавят сърдечната дейност и дишането и функцията на окислително-редукционните процеси в клетките. След всички тези промени се стига до прекратяване на специфичните процеси в клетките или до така наречената биологична нула. Най-чувствителна на хипотермията е централната нервна система. При температура 31^оС на мозъчната кора настъпва загуба на съзнание. Когато температурата се понижи още кръвообращението се намалява, артериалното налягане спада, вискозитетът на кръвта се повишава.

Симптоми на хипотермията

Хипотермията е опасно състояние, което може да доведе до фатален край. С настъпването му способността за предприемане на превантивни мерки намалява. Симптомите на лека хипотермия включват виене на свят, треперене, глад и гадене, учестено дишане, трудно говорене, липса на координация, умора, увеличаване на сърдечната честота. Тежката хипотермия се характеризира с неясна реч, неспособност за осъзнаване на обстоятелствата, сънливост, апатия, слаб пулс и забавено дишане. Съществува риск от това човекът да заспи и да умре. Това събитие се нарича бяла смърт. Понякога може да се наблюдава феномен известен като парадоксално събличане. При него човекът премахва дрехите си, въпреки студа. Хипотермията при бебета е още по-опасна отколкото при възрастния организъм. Това се дължи на факта, че те нямат способността да треперят. При тях симптомите се различават. Те включват ярко червена и студена кожа, липса на енергия и слаб плач. Кърмачетата никога не трябва да спят в студена стая, дори да са завити, защото съществува риск от задушаване.

Лечение и профилактика

Лечението зависи от степента на хипотермията. То може да бъде пасивно и активно. Пасивното лечение включва външно затопляне, което използва способността на човека да генерира топлина. То се изразява в носенето на подходящи, сухи дрехи и преместване на индивида в топла среда. За активното затопляне се използват топли интравенозни течности за хидратиране на телесните кухини. Друга опция е вдишването на топъл въздух.

Хипотермията е състояние, което се нуждае от незабавна медицинска помощ. Докато пристигне тя е нужно да се направи следното:

• преместване на индивида на топло и сухо място;
• премахване на мокрото облекло;
• поставяне на лицето върху одеало, за да бъде изолирано от земята;
• осъществяване на контакт кожа с кожа, с цел прехвърляне на топлина от по-топлия индивид към по-студения;
• осигуряване на топли напитки.

В никакъв случай не трябва да се използва директна топлина, защото тя може да доведе до кожни увреждания, неравномерен сърдечен ритъм и сърдечен арест. Трябва да се избягва и масажирането по същите причини.

Хипотермията е унищожително състояние, което може да бъде избегнато. Необходимо е хората, които са изложени на ниски температури да бъдат запознати с методите за превенция. Индивидите, изложени на по-висок риск са:

• хора, които работят или спят навън;
• хора, практикуващи зимни спортове;
• хора в напреднала възраст;
• хора страдащи от заболявания, предразпологащи възникването на това състояние.

За да се предоотврати хипотрермията е нужно да бъде подготвена съответната екипировка – храна, одеяла, комплект за първа помощ, вода, подходящо облекло и медикаменти. Другите мерки за превенция са свързани с изолация на дома. Необходимо е също да се избягва алкохола. Хипотермията може да се наблюдава и през лятото, като рискови групи отново са кърмачетата и възрастните хора.  

Измръзване (congelatio)

Местното действие на ниските околни температури води до измръзване (congelatio), което представлява много тежка форма на хипотермия. То се наблюдава при понижаване на температутата на тъканите с 10-12^оС. Измененията в кръвообращението под влияние на студа в крайна сметка водят до стаза в капилярната мрежа и тромбообразуване. Различават се четири степени на измръзването:

1. Измръзване от първа степен (congelatio erythematosa) – характеризира се с побледняване на кожата, последвано от зачервяване и оток. Състоянито се съпровожда от пареща болка.
2. Измръзване от втора степен (congelatio bullosa) – започва в първите 2-3 дни след измръзването и се характеризира с появата на мехури, изпълнени с хеморагична течност, които са резултат от некроза на епидермиса.
3. Измръзване от трета степен (congelatio gangraenosa) – характеризира се с некроза по кожата и подкожната тъкан.
4. Измръзване от четвърта степен (congelatio necrotica) – характеризира се с умъртвяване на подлежащите тъкани. Може да се наблюдава самоампутация на крайници, поради настъпването на суха гангрена.

Ниските температури се характеризират и с болестотворно действие и по тази причина често са свързани с простудни заболявания. Към тях се отнасят хрема, ангини, фарингити, остри респираторни заболявания, ревматизъм и други. Студът понижава защитните свойства на организма, като го прави по-податлив за бактериите. За възникването на простудните заболявания има значение и общото състояние на организма.

Хипотермията е опасно състояние, от което индивидите трябва да се пазят. То може да доведе до тежки усложнения като измръзване и простудни заболявания, дори и до бяла смърт.