Остеофит МКБ M25.7

Остиофитите, познати още като шипове, са малки изпъкналости или бучки, които израстват от костната тъкан в границите на ставите в различни части на тялото. Те се развиват за дълги периоди от време, обикновено в областта на гръбначния стълб или ставите на крайниците.

Понятието шип (остеофит) е подвеждащо, защото ни насочва към представата за остри костни израстъци, които чрез бодеж причиняват болка. В действителност шиповете много често са обли. Образуването на остеофитите започва след увреждане на ставния хрущял. При това увреждане костта се опитва да се адаптира към настъпилите изменения. Патоанатомично това костно израстване се определя като хипертрофия.

Честота

Статистическите данни посочват, че заболяването се проявява при хора над 50 години, като резултат на ествени дегеративни процеси, тоест така известното "износване на ставите". Нерядко остеофити се проявяват и в по-ранна възраст при хора, при които има екстремно натоварване на ставите. Костната хипертрофия засяга предимно тазобедрената става, ставите на рамената, петите, врата и гръбначния стълб.

Причини

Основните причини за поява на остеофити са:

• Наследствени
• Свързани с начина на живот, като например лоши хранителни навици, лоша двигателна култура, неправилна стойка, стрес
• Остеоартроза
• Напредване на възрастта
• Травми
• Остеомиелит
• Възпалителни процеси в съседни ставни и костни структури
• Остеопороза

Освен така описаните остеоартритни изменения на гръбнака, остеофитите могат да са белег и на други заболявания – автоимунни възпаления /ревматоиден артрит/ например.

Най-чести локализации

Остеофити (шипове) се образуват най-често в места, където е налице възпалителен процес или увреждане на хрущял или сухожилие. Най-честите локализации, в които се образуват шипове, са гръбначния стълб, в областта на някои стави и петата. Остеофитите по прешлените на гръбначния стълб са най-често следствие на дегенеративно заболяване на междупрешленните дискове (спондилоза). При шиповете около ставите също най-често е налице увреждане на самата става или хронично възпаление на ставни връзки. 

Най-четите места, където се образуват шипове са:

• гръбначния стълб;
• малките стави на пръстите на ръцете; 
• петата;
• коленете;
• раменната става; 
• и други. 

Изображение:freepik.com

Остеофити (шипове) по гръбначния стълб

Сред най-често срещаните причини за хрочнични болки в гърба са образуване на шипове в гръбначния стълб.

Гръбначният стълб се състои от 32-35 прешлена, разделени от 23 междупрешленови диска. Междупрешленовите дискове са изградени от меко вещество – колаген, връзки, те са своеобразните „амортисьори” на гръбнака и позволяват подвижността на всеки сегмент. Събрани заедно създават пълния обем на движение около оста на гръбнака, особено в областта на шията и кръста. Между прешлените и дисковете са разположени малки стави. Под всяка става, точно зад диска има двойка нервни коренчета, излизащи от гръбначния канал. Кухините, през които преминават нервите са относително тесни.

Нормалните обстоятелства в живота – възраст, лоша стойка, травми и др. водят до износване и натрупване на увреждания на костите и ставите на гръбнака:

• Дисковата тъкан бавно намалява, връзките се разхлабват и се увеличава подвижността в ставите
• Тялото по необходимост (защитна реакция) стяга връзките между прешленитe
• Стегнатите връзки калцифицират – това е един от начините за възникването на шиповете
• Стеснява се централният канал и малките нервни каналчета, така се причинява притискане на нервите, водещо до болка, изтръпване, слабост в крайниците, намалена подвижност в отделни области на гръбначния стълб

Остеофити на петата и стъпалото (шип на петата)

Петата е едно от местата, в което често се появява ошипяване. Това най-често е резултат от пренапрежение на сухожилие в областта на ходилото, свързано с наднормено тегло или хронично прекомерно натоварване като бягане. Шиповете на петата често имат вид на кука, както се вижда и на рентгеновата снимка. Те много често не причиняват проблеми, но като всяка остеофитоза (образуване на шип), ако притиснат чувствителна структура, могат да причинят болка и възпаление.

Когато остеофит се образува в областта на стъпалото, зоната над него може да се удебели, образувайки уплътнение или мазол. С цел намаляване на дискомфорта се препоръчва отслабване, ако човекът е с наднормено тегло и различни мерки за облекчаване на натиска в зоната. Добавянето на специални омекотяващи подложки за пета към обувката, също може да бъде от помощ.

Изображение:freepik.com, Lucien Monfils, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Остеофити (шипове) по пръстите на ръцете

Остеофитите (шипове) по пръстите обикновено им придават деформиран вид и са характерен симптом на артроза. Нормално краищата на костите, свързани в става, са покрити с хрущялна тъкан, което им позволява да се приплъзват и движат с лекота. При остеоартроза този хрущял се унищожава поради дегенеративен процес, причинявайки повишено триене при движение, и последващо възпаление. В резултат на това по краищата на костите често се образуват шипове.

Възлите на Хебърден (Heberden) и Бушар (Bouchard) по пръстите се наблюдават при остеоартрит и често са свързани с образуването на остеофити. Възлите на Хебърден се образвут в дисталните интерфаленгиални стави (най-близките до нокътя), докато възлите на Бушар са разположени на средните стави на пръстите. Поради самия дегенеративен процес остеофити (костни шипове) наистина се образуват в тези области, но е спорно дали самите възли на Хеберден и Бушар трябва да бъдат класифицирани като такива. Тяхното формиране и състав все още не са напълно изяснени. Те могат да са изградени от костни, хрущялни разраствания и/или да са кисти.

Възлите могат да се изявяват като хронично подуване или да се изявяват през различен период от време. По-често се наблюдават при жените, отколкото при мъжете. Те са болезнени, създават дискомфорт и ограничават фините движения на пръстите. При хронично изявените възли кожата над тях е без променен цвят, когато при периодично изявяващата се кожата е зачервена и лъскава.

Изображение: J. Lengerke 21:37, 27. Mai 2009 (CEST), CC BY-SA 3.0 DE,
Drahreg01, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Остеофити в областта на раменната, колянната и тазобедрената стави

В областта на рамото се свързват три кости - лопатката отзад, ключицата отпреди и раменната кост отстрани. Раменната кост се свързва с лопатката в раменната става, а ключицата от своя страна се свързва за лопатката. Така наречения "ротаторният маншон" е изграден от мускули и сухожилия, които покриват раменната става и я обгръщат и стабилизират. Ротаторният маншон е разположен под костна арка, наречена акромион, който е израстък на лопатката. Между акромиона и ротаторния маншон има тясно пространство, което се нарича субакромиално пространство.

Костните шипове образуващи се от долната страна на акромиона могат да стеснят това субакромиално пространство и да са причина за дразнене и възпаление. Остеофитът може да е и причина за разкъсване на ротаторния маншон. Резултатът от увреждането му е болка и затруднено движение на ръката в рамото.

Остеофити могат да се появят и в колянната и тазобедрената става. В много от случаите те не създават проблеми и са безболезнени, но понякога могат да са причина за болка или ограничени движения. Шиповете в тазобедрените стави могат са причина за болка, която понякога се появява в коленете. Шиповете в областта на коляно може да причини болка при сгъване на коляното и ходене.

Изображение: freepik.com, RSatUSZ, cropped by Mikael Häggström, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Симптоми

Основен клиничен симптом при костни шипове е болката. Болезнената симптоматика не е пряко свързана с появата им, а се дължи на анатомични и физиологични изменения в костните хрущяли и меките тъкани около ставите.

Когато костният растеж не ангажира съседни структури липсва болезнена симптоматика и дискомфорт. Безболезнените остеофити често се откриват случайно при рентгеново изследване по друг повод.

Остеофитите са свързани с болка и създадат проблеми, ако:

• Притискат съседни тъкани и структури (като кръвоносни съдове, нерви, кости)
• Ограничават движението
• Причиняват дразнене и възпаление

Например, остеофити в:

• гръбначният стълб може да са причина за болка и скованост в гърба.
• в шията могат да притиснат коренче на нерв и да са причина за болка, парене, изтръпване или слабост в ръцете.
• в рамото могат да ограничат свободното движение на ставата и да притиснат и възпалят сухожилията и връзките около ставата (ротаторен маншон).
• тазобедрената става и коляно могат да намалят обема на движение и често са свързани с артроза.
• в коляното може да са причина за болка при движение.
• в пръстите могат да са причина за скованост и образуване на възли и бучки около ставите.

Диагностика

Проблемите в гърба, които са причинени ошипяване, като симптоми често се припокриват със запявания като артроза, остеохондроза, остеопороза, дегенеративна дискова болест, а понякога са взаимосвързани с тях. Единственият начин за поставяне на точна диагноза откриване на причината за симптомите е да се направи преглед при специалист и да са назначат образни изследвания.

Медицинска история и физикален преглед

Обикновено пациентът съобщават за болки в определена част на тялото, сутрешна скованост, ограничени или болезнени движения. Лекарят сваля анамнеза (прави кратък разпит), събира информация за историята на заболяването и прави физикален преглед.

Физикалния преглед може да включва оглед и различни функционални тестове. Лекарят изисква от пациента да извърши определени движения, за да види обхвата на движение, да оцени нервната функция и мускулната сила. Тези клинични тестове могат да помогнат да се определи дали симптомите са причинени от засягане на нерв или компресия на нервно коренче или са от друго естество.

Образна диагностика

• Рентгеновото изследване на гръбначния стълб - Чрез него могат да се види образуването на остиофити и признаци на дегенерация на ставите или гръбначния стълб. Рентгеновите лъчи също могат да помогнат на лекаря да определи дали са необходими допълнителни изследвания, като КТ или ЯМР.
• Компютърна томография (КТ) - Често използвано изследване за точна оценка на костната анатомия, особено в гръбначния стълб. Скенерът осигурява множество рентгенови изображения на тялото в напречно сечение. Когато се използва с контрастно вещество може да се използва за допълнително изобразяване на нерви и меки тъкани в допълнение към костите.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) - Предпочитано изследване, когато е нужно да се визуализират меките тъкани като междупрешленни дискове, нервни коренчета, връзки, мускули, сухожилия и хрущяли. За разлика от рентгеновите лъчи и скенерът, ЯМР не използва йонизиращи лъчения. Ядрено-магнитния резонанс обаче изисква повече време и е по-скъпо изследване от рентгенът и компютърната томография .

При всички тези образни изследвания могат да се открият образували се остеофити, но това не означава, че те са причина за болката и оплакванията на пациента. По-скоро резултатите от образните изследвания дават допълнителна информация, позволяваща на лекаря да потвърди или отхвърли определени диагнози.

Лечение

Остеофитите, които не причиняват никакви симптоми, може никога да не бъдат диагностицирани. Дори да бъдат открити при образна диагностика, то това  не налагат специфично лечение. В случаите, когато те причиняват оплаквания, се прилагат различни средства, които да помогнат за облекчаване на болката и оплакванията - консервативно и симптоматично лечение.

Медикаментозно лечение: Днес не съществува специфично медикаментозно лечение, повлияващо активно болестния процес. Цел на терапията е да се облекчи болката и съпътстващото възпаление.

Прилагат се:

• Нестероидни противовъзпалителни средства
• Кортикостероиди
• Аналгетици
• Хондропротектори

Напоследък се увеличи употребата на така наречените хондропротектори, които ако се започнат в ранен етап могат да забавят дегенерацията на хрущяла. При най-тежките случаи, водещи до инвалидизация се прави операция.

Хирургично лечение: Операция се налага най-често с цел освобождаване на притиснато нервно коренче или кръвоносен съд. Чрез нея се отстранява остеофит, който стеснява отворът, през който нервите излизат от гръбначния стълб.

Обикновено първо се опитва консервативно лечение. Хирургично лечение се налага най-вече при хора, които имат тежки неврологични симптоми.

Още за терапевтичните подходи може да намерите в: Лечение при остеофити (шипове)

Кинезитерапия

Изображение:freepik.com

Основно място в лечението на остеоартрита, съпроводен с шипове заема кинезитерапията. Тъй като основна функция на опорно-двигателния апарат е движението, а то е основното средство на кинезитерапията. Целта на лечението чрез движение е да се възстанови до колкото е възможно нормалната функция на опорно-двигателния апарат, да се поддържа доброто общо състояние и да се забавят процесите на стареене в ставите.

Кинезитерапевтът прецизира натоварването според индивидуалните възможности на ставата като създава условия за облекчено движение (елиминиране на гравитацията).

Известно е, че при остеоартрита болката се усилва при начало на движение и се облекчава при покой. Това подвежда пациентите да намалят движението, което засилва чувството за скованост. Сковаността е характерна за първите сутрешни движения. Когато се прилагат специфични кинезитерапевтични средства се намалява сутрешната скованост при шипове.

За да установи характера на симптомите, кинезитерапевтът си служи с множество функционални тестове, оценяващи движенията в ставите, работата на мускулите, нервната проводимост и на база на тази функционална диагностика поставя задачите и подбира най-подходящите средства.

Един курс на кинезитерапия е приблизително 10-15 процедури, като се въздейства за нормализиране на мускулния тонус, подобряване на подвижността на ставите, ако е нужно се стимулира периферната нервна проводимост, засилват се мускулите около гръбнака и по крайниците и не на последно място пациентът се научава да поддържа правилна стойка в своето ежедневие. 

Най-често се започва с лечебен масаж за намаляване на мускулния спазъм, подобряване на кръвообращението на меките тъкани. Следват меко тъканни техники за увеличаване на обема на движение, релаксиране на скъсените мускули, прилагат се мобилизиращи техники за ставите на гръбнака. Това намалява усещането за скованост и болката при остеофитите. От облекчено положение (пациентът е седнал или легнал) се правят упражнения за крайниците, като постепенно и дозирано се увеличава натоварването.

Вижте още: Упражнения при шипове на гръбначния стълб в областта на кръста

Превенция

Няма определен начин за предотвратяване на образуването на шипове, но спазването на общи здравословни съвети може да намали шанса за това:

• Бъдете активни и в добра физическа форма.
• Хранете се здравословно и спазвайте балансирана диета.
• Поддържайте здравословно тегло, за да намалите стреса върху костите и ставите.
• Поддържайте добра стойка и ергономичност (правилна позиция при работа и ежедневни дейности).
• Правете загрявка преди физически натоварвания и спазвайте правилна техника на изпълнение на упражненията. Не се претоварвайте.
• Носете удобни, поддържащи свода на ходилото обувки.

Заглвано изображение:freepik.com