Остър бронхиолит, неуточнен МКБ J21.9

Бронхиолитът е остро възпалително засягане на най-малките въздухоносни пътища на бронхиалното дърво - терминалните бронхиоли. Като основни причинители се посочват различни инфекциозни агенти, сред които най-често вируси. Въпреки, че заболяването може да засегне хора на всяка възраст, в повече от 90% от диагностицираните случаи са малки деца.

Тежкото протичане с различни симптоми от страна на дихателната система при малките деца се свързва с факта, че при тях дихателните пътища са по-малки. Дори и минимален оток на тъканите води до бронхообструкция и проява на симптоми. По-големите дихателни пътища на по-големите деца и възрастни, се приспособяват много по-добре към отока на лигавиците.

Облитеративният бронхиолит е състояние, описано за първи път през 1901 година с характерни клинични и прогностични характеристики, които го отличава от пневмония.

Остър бронхиолит, неуточнен е най-честата причина за инфекция на долните дихателни пътища през първата година от живота. Инфекцията обикновено е самоограничаваща се и с добра прогноза.

Честота

Бронхиолит е сред често срещаните инфекциозни заболявания на респираторния тракт. Въпреки, че инфекцията може да се прояви във всяка възраст, в медицинската практика се приема, че това е изцяло детско заболяване. Около 75% от случаите на бронхиолит се срещат при деца по-малки от 1 година и 95% при деца по-малки от 2 години. Възрастовият пик на заболяването е средно между 2-8 месеца.

Възрастта е важен и основен фактор, указващ влияние върху протичането на заболяването. Колкото по-малък на възраст е пациента, толкова по-тежка е инфекцията. Това се изразява с измереното ниско ниво на насищане на кислород при заболелите от бронхиолит.

Честотата на заболяването основно зависи от разпространението на основните етиологични причинители. За вирусите характерни са сезонните епидемии, като поразяващите респираторния тракт, са разпространени основно през есента и зимата.

Съществуват различни рискови фактори, които влияят върху разпространението на заболяването:

• Излагане на тютюнев дим
• Недоносени деца (деца родени преди 37-ма гестационна седмица)
• Вродени сърдечни и белодробни заболявания
• Имунодефицитни състояния

Причина

Остър бронхиолит, неуточнен в повечето случаи е резултат от инфекция, причинена от вирусни патогени. Според проведени проучвания, около 90% от диагностицираните случаи на бронхиолит са причинени от вирусни агенти. За останалите случаи се посочват различни бактериални агенти. Основен вирусен агент, който е и най-разпространен е респираторно-синцитиален вирус (RSV). В една трета от хоспитализираните деца могат да бъдат доказани няколко вирусни причинители на заболяването.

Силното разпространение на заболяването сред малки деца е свързано с факта, че вирусните инфекции са силно заразни. Те се предават от човек на човек изключително лесно, най-често чрез директен контакт с назални секрети, въздушни капчици (аерозоли) и фомити. Въздушно-капковият механизъм на предаване на инфекцията стои в основата на бронхиолит.

Други сравнително често срещани причинители на остър бронхиолит са:

• Метапневмовирус
• Грипен вирус
• Парагрипен вирус
• Аденовирус
• Коронавирус

Патогенеза

Бронхиолите са най-малките въздухоносни пътища, които са с диаметър по-малко от два милиметра. Анатомично се различават от по-големите разклонения на бронхиалното дърво е, че нямат хрущялен слой в стената им, както и липсата на субмукозни жлези. При бронхиолит, в терминалните бронхиоли се индуцира локален възпалителен процес при попадане на инфекциозните агенти. Този процес се изразява в локален оток, зачервяване и хиперемия на засегнатите структури. Отокът на бронхиолите е процес, наречен бронхообструкция, и е силно изразен при малки деца поради малкия диаметър на въздухоносните пътища. Именно затова, настъпилата бронхообструкция (на терминалните бронхиоли) при възрастни не се проявява клинично .

Симптоми

Остър бронхиолит, неуточнен започва с инкубационен период, който е със средна продължителност от 2-5 дни. След този период започва клиничната изява на заболяването, която в началото обикновено е дискретна. Бронхиолит е прогресиращо заболяване, което в началото се проявява със симптоми, подобни на тези при обикновената настинка:

• Хрема
• Запушен нос
• Кашлица
• Висока температура

С прогресиране на заболяването обикновено се влошава общото състояние на децата и могат да се появят симптоми, които да говорят за по-тежко протичане на заболяването:

• Летаргия
• Липса на апетит
• Затруднено дишане
• Цианоза
• Учестено дишане

Диагноза

За диагностициране на заболяването обикновено се следват следните последователни стъпки и методи.

• Физикален преглед - при приемане на пациент със съмнение за бронхиолит, лекарят започва с физикално изследване на белите дробове. От различните прилагани методи, с най-голяма информативна стойност е аускултацията на белите дробове. При остър бронхиолит обикновено шумовата находка е характерна и ориентираща. Поради настъпилата бронхообструкция се чуват дифузно разпръснати сухи свиркащи хрипове.
• Рентгеново изследване - рутинно в медицинската практика се използва рентгенография на гръден кош, която е достатъчно информативен метод за доказване на бронхиолит.
• Изследвания за конкретизиране на причинителя - при всеки един пациент с остро респираторно заболяване, се взима проба за микробиологично изследване, което има за цел да потвърди или отхвърли бактериален причинител на инфекцията. За доказването на различни вирусни агенти се използват различни методи, основаващи се на реакцията антиген-антитяло.
• Кръвни изследвания - обикновено в повечето случаи не се налага изследването на различни кръвни показатели, но при по-тежко протичане на заболяването може да се изследва както венозна, така и артериална кръв. Във венозната кръв обикновено се констатират повишени стойности на възпалителните маркери, а в артериалната кръв се следят за отклонения в стойностите на парциалното налягане на кислород и pH.

Диференциална диагноза

В диференциалната диагноза на бронхиолит могат да бъдат множество респираторни, както и заболявания извън дихателната система. Някои сред тях са:

• Пневмония
• Астма
• Вродено сърдечно заболяване
• Кистична фиброза (Муковисцидоза)

Лечение

Лечението на остър бронхиолит, неуточнен е основно насочено към подобряване на общото състояние на пациентите чрез поддържане на адекватна хидратация и оксигенация. Лечението може да бъде в домашна обстановка при леките случаи на бронхиолит. По-тежкото протичане на заболяването налага хоспитализация и болнично лечение.

Според множество проучвания за ефекта от приложението на различни лекарствени средства при остро протичане на заболяването, е доказано, че при пациентите подложени на медикаментозно лечение и тези без лечение, няма разлика в продължителността на заболяването. Въпреки това, някои от лечебните мероприятия, особено лечението с кислород на тежките случаи на бронхиолит, са с доказан благоприятен ефект.

Някои от групите лекарствени средства, които могат да се прилагат са:

• Бронходилататори
• Противовъзпалителни средства (НСПВС)
• Антипиретици
• Антивирусни средства
• Имуностимулатори
• Витамини
• Антитусивни средства

Усложнения

При правилно проведено лечение рядко се стига до развитие на усложнения. Въпреки това, някои от тях могат да бъдат животозастрашаващи и силно да нарушат общото състояние на пациента. Някои от тях са:

• Респираторен дистрес синдром
• Дихателна недостатъчност
• Вторична бактериална инфекция
• Тежка дехидратация

Прогноза

Въпреки сериозните усложнения, които могат да настъпят, следствие на остър бронхиолит, повечето случаи на заболяването са с добра прогноза. При здрави индивиди пълно оздравяване се наблюдава в рамките на 7-10 дни. Ако заболяването е с по-тежко протичане, инфекцията може да персистира до 3 седмици.

Изображения: CC0 Public Domain