Деменция при болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV] (B22.0ї) МКБ F02.4

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) се причинява от вируса на HIV. Той отслабва способността на човек да се бори с инфекциите. Предава се по полов и кръвен път чрез използване на обща игла, кръвопреливане, замърсени хирургични и зъболекарски инструменти, татуиране и т.н. Друг възможен начин е трансплацентарно - бременната майка го предава на бебето през бременността. Симптомите включват треска, главоболие, подути лимфни възли. Тест за HIV потвърждава диагнозата. Лечение към момента няма, но използваните медикаменти целят потискане на вируса, за да може болният да води нормален начин на живот. Смята се, че ХИВ навлиза в организма, чрез заразени макрофаги. Вирусът на СПИН засяга бялото мозъчно вещество и подкоровите зони. Повече за анатомията на мозъка може да се прочете в статията:

• главен мозък (encephalus)

Изследванията при аутопсич сочат, че мозъкът на повечето пациенти със СПИН е засегнат. Комплексът за деменция на СПИН обикновено се появява, тъй като броят на CD4 + намаля под 200 клетки / микролитър. Това може да е първият сигнал, който да насочва към СПИН.

Деменция при болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV] е състояние, което се описва и с прогресивна загуба на паметта. Деменция при СПИН не се развива при всички, засяга около 10% от болните и се наблюдава основно при пълно разгръщане на синдрома. Съставена е от различни неврологични и психични симптоми. Честотата й зачестява, тъй като в последно времето заболяването се среща около 7% по-често, защото хора отказват да приемат анти-HIV лекарства. Имунните клетки, които се намират в мозъка, действат като резервоар за HIV и са основният източник на непряко увреждане на нервните клетки.

Възможните симптоми на лека деменция при СПИН са:

• затруднена концентрация
• трудност при запомняне на телефонни номера или уговорка за среща
• мисловният процес се забавя
• удължено е времето, което нормално отнема за изпълняването на по-сложни задачи
• срещат трудност при изпълнение на ежедневните, обичайни дейности
• болните стават необичайно раздразнителни
• равновесието е нарушено, походката в определен момент дори е нестабилна
• координацията се влошава, почеркът — променен
• накрая изпадат в депресивни състояния

Симптомите се развиват бавно. Резултатите от тестове за психично състояние и други умствени способности са нормални в ранните етапи на деменцията, по-късно се влошават. Също така, ако болният в даден момент боледува от допълнително заболяване, симптомите са временно влошени. Включват спад в мисленето или когнитивни функции като памет, разсъждение, преценка, концентрация и решаване на проблеми, промени в личността и поведението, проблеми с речта и двигателни затруднения.

Симптоми на умерена деменция при СПИН са:

• мускулната слабост илюстрира моторна дисфункция
• лошо изпълнение на стандартни, редовни задачи
• необходима е повишена концентрация и внимание
• когато говорят, обръщат числа и думи
• по-бавни отговори, не забелязват някои обекти
• общо чувство на безразличие или апатия
• ежедневни дейности като хранене, писане, обличане се извършват по-бавно от обичайното
• изисква повече усилия за ходене, пазене на баланс и координиране на движенията

Симптомите на тежка деменция при СПИН са:

• изцяло загуба върху контрола на пикочен мехур и черва — състояние, наречено инконтиненция
• спастична походка затруднява ходенето все повече
• болните губят инициатива и интерес към харесвани преди това дейности
• цялостно оттегляне от социалната среда
• развиват психози или манийни синдроми
• не желаят да напуснат леглото
• Симптомите от късния етап могат да объркат човек, той се чувства неспособен да осмисли какво се случва в околния свят. Тези състояния често водят до тежка депресия.

Стадиите на деменция обхващат 5 етапа:

1. В етап 0 (нормален) умствените и двигателните функции са нормални. Симптомите могат да отсъстват, да бъдат минимални или двусмислени, без затрудняване на работата или извършване на ежедневните дейности. Може да са налице леки признаци (забавено движение на очите или крайниците), но походката е запазена.
2. В етап 1 (лека) пациентът е в състояние да изпълнява всички, с изключение на по-взискателните аспекти на работата, но има недвусмислени доказателства за функционално, интелектуално или двигателно увреждане. Признаците или симптомите могат да включват намалени резултати при невропсихологично изследване. Пациентът може да ходи без помощ.
3. В етап 2 (умерен), пациентът е в състояние да изпълнява основни дейности на самообслужване, но не може да работи или да поддържа по-взискателните аспекти на ежедневния живот. Пациентът може да се движи, но изисква известна опора.
4. В етап 3 (тежък) пациентът има засилена интелектуална неспособност (не може да следи новини или събития, не може да поддържа сложен разговор, показва значително занижаване на всички резултати). Моторните увреждания изключват възможността за ходене без помощ (т.е. без подкрепа). Ходенето обикновено се забавя и се придружава от тромавост на ръцете.
5. В етап 4 (краен етап) пациентът е в почти безпомощно състояние. Интелектуалното и социалното разбиране и продукцията са на много ниско ниво. Пациентът е параплегичен, с уринарна и фекална инконтиненция.

Деменция при болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV] трябва да се диагностицира от лекар с опит относно ХИВ — позитивни болни. Първоначално се изключват другите възможни причини за тази симптоматика. Основният начин за диагностика и оценка на тежестта е тест, наречен изследване на психичното състояние. Включват се допълнително и лабораторни тестове, полезно е изследването на гръбначномозъчна течност. Откриват се антитела срещу HIV чрез полимеразна верижна реакция. Количеството на вируса на СПИН в нея корелира с прогресивната деменция при деца. Други изследвания, които могат да помогнат в диференциалната диагностика са компютърната томография, ядрено-магнитният резонанс и позитрон емисионната томография. Отдиференцират заболявания като менингит, енцефалит, токсоплазмоза, лимфом.

Ранната диагностика е важна, тъй като много от симптомите могат да бъдат причинени от други състояния и заболявания, голяма част от които са лечими. Някои от симптомите се проявяват при състояния като тревожност или депресия. За електроенцефалографията (ЕЕГ), серия от електроди са прикрепени към скалпа. Електрическата активност на мозъка се отчита и записва. В по-късните етапи на деменцията, електрическата активност (която се появява като вълни) е по-бавна от нормалната.

Невропсихологичното тестване е най-лесният метод за определяне и документиране на когнитивните способности. Това може да послужи за по-точна представа и уточняване на проблемите и по този начин да помогне за лечебния подход. Повтаря се по-късно, за да се проследят промени в симптомите. Тестването включва отговаряне на въпроси и изпълнение на задачи, които са били специално подготвени за тази цел. Тестът се провежда от невролог, психолог или друг, обучен в това направление, специалист. Той е насочен към външния вид на болния, настроението, ниво на безпокойство и наличие или отсъствия на илюзии или халюцинации. Оценяват се:

1. памет
2. внимание
3. ориентация за време и място
4. свободна употреба на речта
5. изпълнение на команди

Деменцията се лекува до известна степен, дори може да се предотврати ако лечението е навреме. Най-доброто лечение е провеждането на курс терапия с анти-HIV медикаменти. Първоначално се смяташе, че антиретровирусната терапия няма да е ефективна, защото много от лекарствата не преминават кръвно-мозъчната бариера, за да достигнат мозъка. Последни проучвания обаче сочат подобрения в общото състояние включващо деменция и други неврологични проблеми. Антиретровирусните медикаменти подпомагат състоянието, но не са толкова ефективни, колкото приложени срещу опортюнистични инфекции, тъй като деменцията при тях е свързана повече с увреждане на тъкани.

Най-често използвано е лекарството Zidovudine. То е единственото, което успешно преминава кръвно-мозъчната бариера в значителна степен. Някои от по-новите лекарства като Abacavir, Nevirapine, Indinavir също стигат до мозъка. Въпреки това, чрез лечение на HIV в общия организъм, имунната система може да се възстанови и бори с HIV в мозъка, за да намали и предотврати деменцията. Медикаменти, които също могат да облекчат някои от симптомите на деменцията, включват антипсихотици, антидепресанти и антиконвулсанти. Прогнозата е различна за всеки болен, понякога заболяването завършва със смърт. Хората със СПИН са изложени на риск от развитие на деменция при болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]. Това е тежко състояние, водещо до изолиране и самота на болния.

Ако имате деменция на фона на болестта СПИН, трябва да бъдете физически, психически и социално активни.

1. Останете активни. Ежедневните физически упражнения помагат за изпълнение максимално на телесни и умствени функции и поддържат теглото. Това може да бъде нещо просто, например ежедневна разходка в парка.
2. Участвайте в толкова умствена дейност, с колкото можете да се справите. Поддържането на ума функциониращ, може да сведе когнитивните проблеми до минимум. Пъзели, игри, четене и безопасни хобита са добър избор.
3. Не спирайте да се срещате с приятели и роднини. Социален живот е не само приятен, но запазва ума активен, а емоциите — балансирани.
4. Здравословен начин на живот. При всички състояния, най-добрият избор е балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти. Приемът на достатъчно микро- и макроелементи, витамини и минерали, стимулират мисловната дейност. Тютюнопушене, алкохол и наркотици са противопоказни.