Аденовирусен ентерит МКБ A08.2

Вирусните гастроентерити са група инфекциозни заболявания с фекално-орален мехенизъм на предаване. В редица проучвания се посочва, че в педиатричната практика чревните аденовируси са вторите по значимост причинители на вирусен ентерит след ротавирусите.

Причини

Семейство Adenoviridae обхваща голям брой вирусни агенти (над 50 типа), разделени според техния естествен хазаин на два рода - Mastadenovirus и Aviaadenovirus. Представителите на род Mastadenovirus предизвикват инфекции у млекопитаещите, а Aviaadenovirus - у птици.

Аденовирусите са ДНК вируси с размери от 70 до 90nm и кубичен тип симетрия. Изградени са от 252 капсомера и притежават 3 главни антигена, които принадлежат към вирусния капсид. Въз основа на тези антигени се идентифицират и типизират представителите на рода.

Устойчиви са спрямо действието на факторите на околната среда и температурните влияния. При стайна температура запазват жизнеспособността си в продължение на две седмици, но при температури над 50 градуса загиват за 10 минути.

Разпространение

Аденовирусните заболявания са повсеместно разпространени и се срещат най-често при деца под 2 годишна възраст, възрастните се засягат изключително рядко. В зависимост от конкретния серотипен причнител се наблюдават различни клинични синдроми. Серотипове 1, 2, 5 и 6 се свързват с клинични прояви от страна на горните дихателни пътища, докато други серотипове инфектират единствено чревния тракт, такива биват серотипове 40 и 41.

Механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков или фекално-орален в зависимост от конкретния серотипен представител. Епидемичният процес протича като спорадични случи или малки епидемии най-вече в детски градини и училища. Фактори за предаване на аденовирусният ентерит са замърсени хранителни продукти, вода или ръце.

Патофизиология

Респираторните Аденовируси достигат гастроинтестиналния тракт след развитие на виремия в организма, а други специфични серотипове достигат до чревната лигавица през устната кухина и преодоляват киселинната бариера на стомаха. В чревната лигавица вирусите атакуват микровилите, където предизвикват възпалително-оточни, дистрофични и некротични промени. При увреждането на чревните микровили се нарушава синтеза на различни ензими, свързани с разграждането на въглехидратите лактаза, в резултат на което приетите захари не се разграждат напълно и не се резорбират. В чревния лумен се натрупват неразградени въглехидрати и междинни продукти, което повишава осмотичното налягане и чревния лумен и предизвиква извличане на вода от чревната лигавица. Развива се осмотичен диариен синдром.

Симптоми

Инкубационният период на заболяването е от 8 до 10 дни - значително по-дълъг, в сравнение с този на ротавирусната инфекция.

Клиничната картина започва остро с повишаване на температурата до умерени стойности. Най-често се наблюдава субфебрилна температура в продължение на 2-3 дни. Обикновено първият симптом от страна на гастро-интестиналния тракт е воднистата диария, последвана от гадене, повръщане и коремна болка за период от 1 до 2 дни. Дехидратация настъпва в около 20% от болните и е леко изразена. Продължителността на заболяването не превишава 5 до 12 дни и по изключение може да достигне до 2 седмици.

Усложненията са сравнително редки, предимно в кърмаческа възраст и са свързани с нарушения в електролитния баланс и алкално-киселинното равновесие. Като усложнение на заболяването в кърмаческа възраст може да се наблюдава мезентериална инвагинация, дължаща се на мезентериален лимфаденит свързан с аденовирусната инфекция, който протича със симптоми имитиращи остър хирургичен корем.
Изследвания

Изследвания

За поставяне на диагнозата са важни епидемиологичните и клиничните данни на пациента, както и обстойният физикален преглед. От значение биват възрастта на пациента, сезона и катаралните прояви съпътстващи ентерита.

Лабораторни изследвания

Необходима е направата на пълна кръвна картина и изследване на левкоцитния брой и разпределение за определяне на характера и размера на инфекциозният процес.

Вирусологични изследвания

Откриването на причинителя във фецес чрез електронна микроскопия, изготвянето на фекална култура и направата на фекален тест са задължителни компоненти в диференциално-диагностичнен план. Използват се и серологични методи за доказване на антитела като:

• Латекс-аглутинация;
• ELISA;
• PCR.

Диференциална диагноза

Необходимо е заболяването да се отграничи от други чревни инфекциозни заболявания, протичащи с диариен синдром, като:

• Ротавирусен ентерит;
• Салмонелозен ентерит;
• Шигелоза;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентеротоксигенна инфекция предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентеровирусна инфекция.

Лечение

Етиологично лечение не се прилага. Провежда се патогенетично лечение - корекция на дехидратацията (рехидратация). Небходимо е ранно захранване на болните, почивка на легло и прием на антидиарични и антиеметични лекарства при нужда.