Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Чревни инфекции Вирусни и други уточнени чревни инфекции Аденовирусен ентерит

Аденовирусен ентерит МКБ A08.2

Аденовирусен ентерит МКБ A08.2 - изображение

В редица проучвания се посочва, че в педиатричната практика, чревните аденовируси са вторите по значимост причинители на вирусен ентерит след ротавирусите.

Аденовирусните заболявания се срещат най-често при деца под 2 годишна възраст и най-вече през първата година от живота. Възрастните се засягат изключително рядко.

Инкубационният период на заболяването е от 8 до 10 дни - значително по-дълъг, в сравнение с този на ротавирусната инфекция.

Описани са нозокомиални инфекции. Инфекцията се предава от човек на човек.

Аденовирусният ентерит най-често се свързва със серотиповете 40 и 41.

Клиничната картина започва остро с повишаване на температурата до умерени стойности. Повечето кърмачета и малки деца са със субфебрилитет за 2 до 3 дни. Обикновено първият симптом от страна на гастро-интестиналния тракт е воднистата диария, последвана от повръщане в разстояние на 1 до 2 дни. Дехидратация настъпва в около 20% от болните и е леко изразена. Продължителността на заболяването не превишава 5 до 12 дни и по изключение може да достигне до 2 седмици.

Като усложнение на заболяването може да се наблюдава мезентериална инвагинация, дължаща се на мезентериален лимфаденит, свързан с аденовирусната инфекция.

Диагнозата на аденовирусния ентерит се поставя въз основа на клинични данни. Необходимо е вирусологичното й потвърждение.

Етиологично лечение не се прилага. Провежда се патогенетично лечение - орална или венозна рехидратация и ранно захранване на болните.

2.8, 5 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Аденовирусен ентерит МКБ A08.2

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО