Пролапс на женските полови органи МКБ N81

Към невъзпалителните болести на женските полови органи се включват различни заболявания и увреждания. При пролапс на женските полови органи се наблюдава изпадане (смъкване, спадане, промяна в нормалната позиция, изсипване) на някои от разположените в малкия таз органи. Макар да е възможно дълго безсимптомно протичане, ранното установяване на състоянието позволява предприемане на съответните консервативни мерки и успешно лечение, без необходимост от оперативна намеса.

Пролапс на женските полови органи: рискови фактори, особености

Спадането на някои от разположените в малкия таз органи при жената е състояние, известно като пролапс на женските полови органи.

Състоянието се описва по-често сред жени в напреднала възраст, но е възможно и развитието му при млади жени в активна възраст под въздействието на определени рискови фактори, водещи до съответните промени в прикрепящия органите в малкия таз апарат.

Причините, водещи до пролапс на органи, често са комплексни и могат да включват следните различни анатомични промени, като например недостатъчност на връзките на матката, недостатъчност на тазовото дъно, спадане на влагалищните стени, спадане на пикочния мехур, на уретрата, на правото черво, на Дъгласовото пространство (ентероцеле) в резултат от разкъсвания, слабост, увреждания на мускулите, връзките и сухожилията, придържащи съответните структури.

Редица рискови фактори допринасят за развитието и прогресията на уврежданията, като сред най-често описваните се включват следните:

• конгенитални фактори: вродена слабост на съединителната тъкан, вродено късо влагалище, слабост на мускулатурата (лица с астеничен хабитус и грацилна структура)
• бременност и раждане: протрахирано и трудно раждане, раждане преди пълно разкритие, последвано от разкъсвания на меките родови пътища, насилствено отделяне на плацентата преди нейното отлепване, многократно раждане, неадекватно възстановени разкъсвания на долния генитален тракт и тазовото дъно, използване на форцепс при раждане и други
• инволютивни промени в тъканите: след настъпване на менопауза, при наличие на заболявания, засягащи яйчниците или при наличие на друга причина за намаление на естрогените, съединителната тъкан на таза изтънява и отслабва, което създава благоприятни условия за пролапс на органи
• повишено вътрекоремно налягане: увеличено интраабдоминално налягане се наблюдава при извършване на тежка физическа дейност и вдигане на тежки предмети, при хронична констипация, при персистираща кашлица, при затлъстяване, при наличие на обемзаемащи процеси в коремната кухина или малкия таз и други
• други фактори: тютюнопушенето, някои наркомании, злоупотребата с алкохол, злоупотребата с някои лекарства, някои вредни фактори от околната среда и подлежащи системни заболявания предразполагат към развитие на слабост и увреждания на прикрепящия органите в малкия таз апарат и съответно улесняват развитието на пролапс

Обикновено се описва комбинирано въздействие на различни причини, като тяхното изясняване има голямо значение при последващото оптимизиране на лечението и създаване на ефективна индивидуализирана профилактична програма.

Видове пролапс на женските полови органи

В зависимост от засегнатите органи и структури се описват някои различия при пролапс на женските полови органи. Към рубриката пролапс на женските полови органи се включват следните състояния, често протичащи с идентични клинични прояви и повлияващи се от сходни терапевтични схеми:

• уретероцеле при жени: при засягане само на уретрата и промяната в нейното положение (спадане към влагалищния канал) се говори за уретероцеле. Състоянието често протича безсимптомно, а с напредване на пролапса се описват различни урологични прояви, чести пикочни инфекции, инконтиненция на урината и други
• цистоцеле: спадане на пикочния мехур с или без засягане на уретрата към входа на влагалището е известно като цистоцеле (при засягане и на уретрата процесът се означава като цистоуретероцеле). Симптомите зависят от обема, мястото и типа на изпадането (пролапса). Дискомфортът обикновено е причинен от ненормалното опъване на нервите в тъканите, които са разтеглени. Основните оплаквания са тежест и пълнота във влагалището, чувство на непълно изпразване на пикочния мехур, често уриниране, стрес-инконтиненция (незадържане на уринирането), императивни позиви за уриниране и други
• непълен утеровагинален пролапс: при това състояние се наблюдава непълно (първа или втора степен) изпадане на матката и вагината, като протичането може да бъде безсимптомно или с леки прояви на дискомфорт, усещане за пълнота и повишено налягане, а лечението често е консервативно
• пълен утеровагинален пролапс: при пълен утеровагинален пролапс (трета и четвърта степен) се наблюдава изразено спадане на матката и вагината и пролабирането им през влагалищния отвор. Протичането е тежко, а терапията обикновено изисква оперативна намеса с радикална интервенция
• утеровагинален пролапс, неуточнен: при невъзможност за категоризиране и уточняване на степента на пролапс на матката и вагината се касае за неуточнен утеровагинален пролапс. Протичането варира при отделните жени, а лечението се определя строго индивидуално
• ентероцеле на вагината: състоянието представлява херниално вгъване на Дъгласовия перитонеум, при което тъканта, стояща между вагината и ректума, опира до перинеума (тазовото дъно), като в тази херниална торбичка се разполага част от тънко черво. Състоянието често се комбинира с ректоцеле, уретероцеле, утеровагинален пролапс, а клиничното протичане включва различна палитра от прояви, вариращи по тежест и интензивност
• ректоцеле: състоянието е известно още като проктоцеле и пролапс на задна вагинална стена, като се описва пролабиране на ректума към влагалището. Оплакванията често включват наличие на голяма формация в и пред влагалището, затруднена дефекация с развитие на хронична констипация и редица общи прояви
• други форми на пролапс на женските полови органи: уврежданията, включени в тази група, се описват рядко в клиничната практика и могат да засягат различни структури и тъкани. Тук се включват перинеоцеле, цервикален пролапс, слабост на пубоцервикалните тъкани, слабост на ректовагиналните тъкани и други, протичащи с неспецифични прояви
• пролапс на женските полови органи, неуточнен: при невъзможност за причисляване към някои от гореизброените форми на заболяването се говори за неуточнен пролапс на женските полови органи, като симптомите често са неспецифични, а лечението се определя строго индивидуално

Често в клиничната практика се описват комбинирани форми с развитие на десцензус на предна и задна влагалищна стена със спускане на матката. При възрастните жени процентът е по-голям на гениталния пролапс.

Сред най-честите усложнения се включват различно по степен разязвяване, инфекциозни и възпалителни увреждания, пълен пролапс и необходимост от радикална оперативна намеса.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при съмнения за пролапс на женските полови органи (изсипване, спадане, изпадане, смъкване) изисква комплексен подход, като целта е не само поставяне и потвърждаване на диагнозата, но и при възможност изясняване на причините, довели до развитието на състоянието (с цел тяхното отстраняване или минимизиране на действието им), установяване на развили се усложнения, различаване на отделните форми на заболяването едно от друго и различаването им от други възпалителни, инфекциозни и неопластични увреждания, протичащи идентично.

За целта се назначават следните диагностични подходи:

• анамнеза и физикални находки: подробният разпит в комбинация с обстоен физикален, включително и гинекологичен преглед, често са достатъчни за опитните клиницисти, като назначаването на допълнителни изследвания е с цел установяване степента на пролапс, наличието на усложнения и други, недиагностицирани подлежащи заболявания
• лабораторни изследвания: кръвните изследвания се назначават за установяване наличието на възпалителен или инфекциозен процес, оценка на общото състояние, данни за вътрешно кървене и други. Често се налага и назначаване на уринен анализ (особено при уретероцеле и цистоцеле), динамични изследвания за установяване на промени и отклонения в уринирането
• образна диагностика: най-често се назначава ултразвуково изследване (ехография), а при диагностични затруднения и особено при съмнения за подлежащ обемзаемащ процес (например тумор) може да се назначат компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други образни методи на изследване с висока разделителна способност

При диагностицирането на болестта изключително важно е определянето степента на пролапса, като се различават няколко основни степени. При първа и втора степен са налице леки отклонения в нормалната позиция на съответния орган, при трета степен е налице пролабиране през влагалищния отвор (при напън, при уриниране или дефекация, при вдигане на тежки предмети), а при четвърта, най-тежка степен е налице пълен пролапс през влагалищния отвор.

Определянето на степента на изсипването има значение при изготвянето на лечебния план, като обикновено първа и втора степен подлежат на ефективно консервативно лечение, докато при трета и особено при четвърта степен е необходима оперативна намеса, често с радикален характер.

Лечение при пролапс на женските полови органи

Терапевтичният подход при жени с диагностициран пролапс на женските полови органи се определя строго индивидуално. Изборът на лечение зависи от възрастта на пациентката, общото здравословно състояние и придружаващите заболявания, необходимост на запазване на репродуктивната и полова функция, степента на пролапс, засегнатите структури, наличието на усложнения и други.

Най-общо лечебните опции включват следните мерки:

• консервативно лечение: при леките форми на пролапс, липсата на изразени и тежки симптоми, липса на усложнения и добро общо състояние на жените се предприема консервативно лечение. То може да включва (в зависимост от оплакванията при отделните пациенти) лечебна гимнастика или упражнения за подсилване на мускулатурата на тазовото дъно (известни са още като упражнения на Кегел), поставяне на песар, използване на локални и/или системни хормонални средства (главно естрогени) и други
• хирургично лечение: при тежка степен на пролапс, наличие на усложнения, сериозни и тежки симптоми, липса на ефект от консервативното лечение, както и по преценка на лекуващия лекар се преминава към оперативно лечение. Хирургичната намеса обикновено включва реконструктивни методи, пластика или по-радикални методи за отстраняване на матката (хистеректомия), резекция на засегнати органи и други. Изключително важна е грижата за пациентите преди и след оперативната интервенция, проследяване на възникване на постоперативни усложнения, назначаване на подходяща физиотерапия и рехабилитация
• общи мерки: общите мерки, които се прилагат допълнително за лечение, но и за профилактика, включват редукция на теглото при жени със затлъстяване, мерки за лечение на констипацията (промяна в хранителния режим, повишаване на двигателната активност, при необходимост назначаване и на лекарствена терапия), контрол и лечение над респираторните заболявания, причиняващи персистираща кашлица, ограничаване на вредните навици (тютюнопушене, алкохолна консумация), подобряване на двигателната активност и мускулната сила, като се препоръчва лечебна физкултура за подсилване на слабите мускулни групи и редица други мерки, съобразени с индивидуалните особености при всеки отделен пациент

Прогнозата при пролапс на женските полови органи се определя строго индивидуално в зависимост от засегнатите структури, степента на изпадане и редица други фактори, като дори при тежките форми на заболяването лечението, макар и включващо радикална оперативна намеса, в повечето случаи е напълно успешно.

Редовните профилактични изследвания, здравословен начин на живот и поддържането на добра физическа активност намаляват риска от развитие на пролапс и позволяват ранно разпознаване на симптомите и консервативно лечение.

Заглавно изображение: freepik.com