Пълен утеровагинален пролапс МКБ N81.3

При изпадане, смъкване на матката и вагината от малкия таз се говори за утеровагинален пролапс. В зависимост от степента на спадане се различават непълен и пълен утеровагинален пролапс, като при пълния са налице значително по-изразени клинични прояви и често се налага оперативна намеса за успешно лечение.

Ранното разпознаване на състоянието и предприемането на необходимите мерки намалява риска от развитие на пълен утеровагинален пролапс, позволява консервативно лечение и подобрява прогнозата.

Пълен утеровагинален пролапс: рискови фактори, симптоми

Пълният утеровагинален пролапс е състояние, при което вагината и матката излизат през входа на влагалището, променяйки своята нормална позиция в малкия таз.

Среща се при жени на всякаква възраст, но най-често след менопаузата и под въздействието на определени рискови фактори. Състоянието често се комбинира с десцендус на предната или задната влагалищна стена.

Пълният утеровагинален пролапс обикновено се дължи на нарушения в прикрепящия органите апарат в малкия таз, в резултат от разкъсвания, разхлабване на мускули и сухожилия, разтягане и други, нарушаващи неговата цялост и опора.

Сред най-често спряганите като рискови фактори, повишаващи опасността от възникване на състоянието, се включват следните:

• генетична предиспозиция: конгенитални причини, като вродена слабост на съединителната тъкан, по-слаба мускулатура, астеничен хабитус, при хора с по-грацилна структура на опорно-двигателния апарат и други
• бременност и раждане: при родов травматизъм, след налагане на форцепс, тазово-фетална диспропорция, при мултипаритет, многоплодна бременност и други фактори, свързани с бременност и раждане, се наблюдава повишен риск от генитален пролапс
• инвалютивни промени: инволютивни промени в тъканите, вследствие на намалена секреция на естрогени с напредване на възрастта и настъпване на климактеричните промени, водещи до отслабване на мускулатурата
• високо интраабдоминално налягане: при постоянно повишено вътрекоремно налягане, каквото се наблюдава при някои заболявания, като например тези, протичащи с хронична констипация, при заболявания, свързани с хронична кашлица (хронична обструктивна белодробна болест, лошо контролирана астма), както и при тежък физически труд, при наличие на обем заемащи процеси в коремната кухина и тазовата област (тумори, кисти, асцит, големи по размери миомни възли и други)

Клиничното протичане показва известна вариабилност в зависимост от редица фактори. Голямо значение за тежестта на симптоматиката имат степента на пролапс, общото състояние и възраст на жената, наличието на други подлежащи заболявания, както и въздействащите рискови фактори.

В зависимост от степента на изпадане на вагината и матката се различават следните степени на болестта:

• пролапс първа степен: маточната шийка е десцендирала във вагината, променяйки своята позиция в съвсем слаба степен и протичайки често напълно безсимптомно
• пролапс втора степен: маточната шийка стига до влагалищния отвор, без да изпада навън, като симптоматиката варира от лека, едва забележим до добре проявена
• пролапс трета степен: маточната шийка е извън вагината, като клиничните прояви са значително проявени
• пролапс четвърта степен: цялата матка е извън вагината, като тази форма на заболяването се наблюдава изключително рядко във връзка с тежкото си протичане

Първа и втора степен се означават като непълен утеровагинален пролапс, докато трета и спорадично описваната четвърта степен се означават като пълен утеровагинален пролапс.

Жените с пълен утеровагинален пролапс често имат оплаквания от тежест и теглене в областта на таза, които се засилват в изправено състояние и при напън. През влагалищния отвор изпада част от вагината и матката, като при напън шийката на матката спада още повече.

Често са налице локални разязвявания, парене, дразнене, сърбеж в комбинация с различни по вид и тежест урологични прояви, като например затруднено уриниране, парене при уриниране, болки, инонтиненция или ретенция на урина, чести урологични инфекции и други.

За разлика от непълния пролапс, при който безсимптомното и леко протичане се наблюдават в масовия случай, то при пълния пролапс протичането обикновено е тежко, с разгърната клинична картина и чести усложнения.

Сред най-честите усложнения на утеровагиналия пролапс се включват разязвяване на маточната шийка, ендометрит, пролапс на други тазови органи (цистоцеле, ентероцеле, ректоцеле), аборти, урологични усложнения и други.

Диагностичен и лечебен подход

Диагностичният подход при пълен утеровагинален пролапс обикновено включва комплексни мерки за потвърждаване на диагнозата, различаване от някои други идентично протичащи заболявания, уточняване на налични подлежащи други увреждания, евентуално допринесли за развитието на заболяването и изясняване на рисковите фактори при конкретния пациент с цел оптимизация на лечението.

Обикновено диагнозата не представлява затруднение и може да се постави основно на базата на данните от анамнезата (характерни оплаквания, въздействие на рискови фактори) и физикалните находки (гинекологичен преглед).

При съмнения за подлежащи болестни изменения и за уточняване на налични развили се усложнения може да се назначи лабораторна диагностика, уринен анализ, образни изследвания (ехография, компютърна томография и други).

При диференциалната диагноза важно значение има различаване от другите форми на пролапс на женските полови органи, различаване от някои заболявания с неопластична етиология, които в хода на своята прогресия могат да провокират идентични симптоми.

Терапевтичният подход при жени с пълен утеровагинален пролапс се определя строго индивидуално в зависимост от диагностичните находки, общото здравословно състояние, възрастта и редица индивидуални фактори.

Лечението може да бъде консервативно или хирургично в зависимост от тежестта на оплакванията, възрастта на жената, репродуктивните планове и дали има настъпили усложнения.

Консервативното лечение обикновено е ефективна опция на избор при непълен утеровагинален пролапс, като приложението на песари, лайфстайл терапията и стриктното изпълнение на упражнения за тазово дъно (упражнения на Кегел) често води до напълно задоволителни резултати.

При пълния пролапс тези мерки са закъснели и рядко са ефективни. При по-леките случаи (трета степен утеровагинален пролапс без усложнения), по преценка на лекуващия лекар, може да се постави влагалищен песар. Песарите са вид пръстеновидни протези, които се поставят дълбоко във влагалището. Могат да престоят там до година, като е нужно да се правят често вагинални промивки. Целта на песарите е да поддържат тазовото дъно.

Към оперативно лечение се пристъпва при тежък пролапс, напреднала възраст и при наличие на усложнения. Прави се вагинална пластика, реконструктивни оперативни интервенции или хистеректомия, като в зависимост от състоянието на жената и особеностите на болестния процес могат да се назначат и други оперативни интервенции.

При неизпълнени репродуктивни планове може да се обмислят и други алтернативи за временно лечение.

Профилактичните мерки са общи и включват главно ограничаване въздействието на известните рискови фактори. Препоръчва се редукция на теглото при затлъстяване, избягване вдигане на тежести и тежка физическа дейност, мерки за лечение на хроничната кашлица и хроничната констипация, редовни профилактични изследвания.

Прогнозата при пълен утеровагинален пролапс се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на състоянието, наличието на усложнения и терапевтичния отговор спрямо приложените лечебни мерки.

Заглавно изображение: CCO Public Domain