Пролапс на женските полови органи, неуточнен МКБ N81.9

При невъзможност за категоризиране и уточняване на конкретното увреждане при отделните пациенти се говори за пролапс на женските полови органи, неуточнен. Налице е спадане, изпадане, смъкване на някои от разположените в малкия таз органи, като е възможно засягане само на отделни такива или наличие на многостепенни увреди и ангажиране от процеса на повече органи.

Ранното разпознаване на симптомите позволява предприемане на адекватни консервативни мерки и намалява вероятността от необходимост от оперативно лечение.

Особености и симптоми на болестта

Състоянието, при което някои от разположените в малкия таз органи се намират по-ниско от нормалното или изпадат в различна степен от вагината на жената, се нарича пролапс на женските полови органи, неуточнен.

Състоянието се среща се предимно при жени в напреднала възраст, след менопауза, но е възможно развитието му и при жени в млада и активна възраст под въздействието на определени рискови фактори.

Причините за развитието на пролапс на органите обикновено се коренят в отслабване, увреждане, разтягане или друг тип засягане на прикрепящия органите апарат, състоящ се от мускули, сухожилия и връзки.

За развитието на пролапс допринасят редица фактори, означавани като рискови, като най-често се касае за комбинирано въздействие на повече от един фактор:

• бременност и раждане: многократни бременности и раждания, травма на влагалището след раждане, особено при налагане на форцепс или след епизиотомия, различни патологии на бременността са сред най-често споменаваните рискови фактори за появата на пролапс
• хормонален дисбаланс: намалено количество на женските полови хормони, вследствие на менопауза, дисфункция на яйчниците, оперативно премахване на яйчниците и други причини
• повишено интраабдоминално налягане: увеличението на вътрекоремното налягане под въздействието на различни фактори допринася съществено за развитието и прогресията на пролапса, като сред най-често описваните причини, водещи до високо интраабдоминално налягане, се включват извършване на тежък физически труд, вдигане на тежести, затлъстяване, хронична констипация (запек), хронична кашлица (в хода на неконтролирана хронична обструктивна белодробна болест, астма и други респираторни заболявания), наличие на обемзаемащи процеси в коремната кухина и малкия таз (асцит, кисти, абсцес, тумор и други)

Клиничното протичане на заболяването показва голяма вариабилност при отделните жени в зависимост от засегнатите органи, тежестта на пролапса, наличието на други подлежащи заболявания, възрастта, развитието на усложнения и редица други фактори.

Пациентите най-често се оплакват от тежест, болка и дърпане в малкия таз, смущения в уринирането и дефекацията, спонтанно изпускане по малка нужда, болка при полов контакт, чести урологични инфекции и редица други прояви в зависимост от засегнатите органи.

Основните усложнения при липса на лечение включват пълно изпадане на органите с необходимост от радикална оперативна намеса, възпалителни и инфекциозни усложнения, разязвявания и други.

Диагностика и лечение

Поставянето на диагнозата при неуточнен пролапс на женските полови органи изисква комплексни мерки и подход, като целта е потвърждаване на диагнозата, уточняване наличието на усложнения, изясняване на рисковите фактори, допринесли за развитието на състоянието (с цел оптимизация на последващото лечение и профилактика).

Диагнозата се поставя след извършване на гинекологичен преглед, като е необходимо уточняване степента на изпадане на органите. При някои от пациентите може да се наложи извършване на ултразвукова диагностика (ехографско изследване), в по-редки случаи може да се наложи назначаване на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс (главно при съмнения за подлежащ неопластичен или друг вид обемзаемащ процес). Лабораторни и микробиологични изследвания се назначават при някои от пациентите по преценка на лекуващия лекар с цел изключване на инфекциозен процес и оценка на общото състояние.

Диференциалната диагноза налага различаване от различните видове пролапс на женските полови органи, някои инфекциозни, възпалителни и/или неопластични процеси, ангажиращи малкия таз и даващи в хода на своята еволюция идентични клинични симптоми и диагностични находки.

Лечението при пролапс на женските полови органи, неуточнен, се определя строго индивидуално в зависимост от състоянието на жената и диагностичните находки. Най-общо терапията може да бъде консервативна или оперативна, в зависимост от степента на пролапса.

Консервативният подход се прилага при леките форми на заболяването и включва подходящи упражнения за подсилване и укрепване на мускулатурата на тазовото дъно (назначават се упражнение на Кегел), редукция на теглото и лечение на състоянията, водещи до увеличено интраабдоминално налягане, използване на подходящи песари, по преценка на лекуващия лекар може да се назначат локални или системни хормонални препарати и други медикаменти за симптоматично облекчение, включително и хранителни добавки, съдържащи витамини, минерали, билки.

При липса на ефект от консервативното лечение, при тежки форми на заболяването и високостепенен пролапс, както и по преценка на лекуващия лекар се предприема оперативно лечение, включващо най-често вагинална пластика, други реконструктивни техники или премахване на матката (хистеректомия).

Лечението обикновено е ефективно дори при напредналите форми на заболяването, като прогнозата при пролапс на женските полови органи, неуточнен, не може да бъде точно определена за всеки конкретен пациент, но като цяло рядко се наблюдава развитие на тежки усложнения, застрашаващи живота на засегнатите и влошаващи драстично техния комфорт.

Заглавно изображение: CCO Public Domain