Уретероцеле при жени МКБ N81.0

Към невъзпалителните болести на женските полови органи се включва и спадането им (пролапс). При спадане само на уретрата към влагалищния канал се развива уретероцеле. Уретероцеле при жени може да протича напълно безсимптомно и да бъде диагностицирано случайно, но може и да провокира различни по вид прояви, смущаващи комфорта на жените. Дори при значително авансирали процеси, заболяването е лечимо, като са налични различни оперативни и неоперативни методи.

Уретероцеле при жени: особености, симптоми

Пролапс на уретрата (уретероцеле) възниква при спадане, смъкване на уретрата и избутване от нея на вагиналния канал, както и в случаите, при които уретрата пролабира през отвора на уретралния канал.

Уретрата изпълнява важни отделителни и евакуационни функции, като пренася урина от пикочния мехур към външната среда и обикновено е закрепена с помощта на връзки, мускули и тъкани. Под въздействието на различни фактори върху този прикрепящ апарат е възможно възникване на пролапс на уретрата, като при смъкване на части или целия пикочен мехур се говори за цистоцеле, а в някои случаи се наблюдава комбинирано засягане и на двете структури с развитие на цистоуретероцеле.

Точните причини, водещи до развитието на уретероцеле, не са напълно изяснени, но се обсъжда влиянието на редица рискови фактори:

• възраст: с напредване на възрастта нараства и рискът от уретероцеле, като промените, настъпващи в организма на жената след менопауза създават допълнителен благоприятен терен за появата на състоянието във връзка със спадането нивата на естроген
• бременност и раждане: бременността сама по себе си предразполага към развитие на уретероцеле във връзка с допълнителната тежест и натиск. Допълнително при вагинално раждане е възможно разкъсване на тъкани и по-висок риск от уретероцеле, като в много от случаите проявите се развиват след продължителен период от време
• слаба мускулатура: при астеничен хабитус, както и генетични вариации, при които жените са по-грацилни, с по-слабо развита мускулатура, се описва по-голям риск от развитие на уретероцеле, особено под въздействие и на други фактори (бременност, вдигане на тежести, повишено интраабдоминално налягане)
• повишено интраабдоминално налягане: натискът върху мускулите на тазовото дъно може да провокира тяхното отслабване с времето и да стане причина за поява на пролапс на органи, включително и уретероцеле. До повишено вътрекоремно налягане водят хроничната кашлица, вдигане на тежести, наднормено тегло и затлъстяване, наличие на полипи, миома и други обемзаемащи процеси, хронична констипация и други

Изложени на по-висок риск са и пациентите, претърпели операция в областта на тазовото дъно, след хистеректомия, при предшестващ пролапс, лекуван хирургично и други.

Леките форми на заболяването често протичат безсимптомно или с неспецифични леки прояви. Клиничната картина показва голяма вариабилност при отделните пациенти, като влияние оказват и наличието на други подлежащи заболявания, индивидуални фактори, давност на болестния процес и други.

С напредване на процеса е възможно разгръщане на клиничната картина с оплаквания от порядъка на:

• локални прояви: вагинално дразнене, дискомфорт, болка (особено при полов контакт), видими промени с пролабиране на уретрата
• симптоми от страна на тазовото дъно: усещане за пълнота в областта на таза, болка и дискомфорт в областта на таза, чувство за натиск във влагалището особено при сядане
• урологични симптоми: чести инфекции на пикочните пътища, уросепсис, затруднено отделяне на урината, хематурия (наличие на кръв в урината), инконтиненция на урината (невъзможност за задържане на урина при кашляне, кихане, смях, вдигане на тежко) и други

В зависимост от степента на пролабиране се различават три етапа на заболяването, като при първи етап уретрата само леко притиска горната стена на влагалището и обикновено не предизвиква симптоми. При втори етап пролапсът е по-значителен, но все още не се достига отворът на влагалището, като през този етап са възможни различни прояви, но е възможно и безсимптомно или неспецифично протичане. При трети етап пролапсът е значителен и уретрата изпада извън вагиналния отвор, като симптомите са изразени.

Ранното диагностициране на процеса позволява неоперативно, неинвазивно лечение с достъпни средства и методи, подобрявайки бързо комфорта и самочувствието на пациентите.

Поставяне на диагнозата при уретероцеле при жени

Диагностицирането на уретероцеле при жени изисква комплексни, целенасочени и индивидуализирани мерки. В много от случаите (при безсимптомно или леко протичане) е важно диференциране от други, протичащи идентично заболявания, които крият висок риск от усложнения и изискват своевременно лечение.

Данните от анамнезата обикновено са слабо информативни, поради неспецифичния характер на симптомите. Разпитът на пациента може да подпомогне изясняването на рисковите фактори и последващото изготвяне на индивидуален план с превантивни мерки. Клинико-лабораторните изследвания също имат слабо информативно значение, но могат да подпомогнат оценката на общото състояние на пациента.

Диагностиката на заболяването включва предимно използване на образни методи на изследване, главно следните:

• ехография (ултразвукова диагностика): за поставяне на диагнозата уретероцеле при жени се използват различни методи за визуализиране на пикочния мехур. Най-достъпен и безопасен метод е ехографията на пикочен мехур, при която се забелязва кистоподобно, изпълнено с течност образувание на стената на мехура
• венозна урография: метод, чрез който се въвежда венозно контрастната материя и се правят през определено време снимки на пикочните пътища с цел тяхното визуализиране. След като контрастната материя е достигнала до пикочния мехур, в областта на уретерните отвърстия се вижда негативна сянка с овална форма. Бъбрекът от същата страна може да не функционира или да е разширен, нерядко се вижда двоен уретер. Когато процесът е двустранен се получава типична картина "симптом на кобрата" с две негативни сенки като очи на кобра на фона на изпълнен с контраст пикочен мехур
• микционна цистоуретерография: крайна фаза на венозната урография, при която пациентката изгонва контрастната материя с урината чрез пикочния си канал. Чрез нея се диагностицира уретероцелето, което се разполага в областта на шийката на пикочния мехур и преминава в уретрата
• уретероцистоскопия: ендоскопско изследване, чрез което се оглежда вътрешността на пикочния мехур. Така може да се види окръглено образувание в областта на уретралните отверстия, покрито с нормална или възпалена лигавица

Диференциалната диагноза налага различаване от някои протичащи с идентични прояви заболявания с възпалителен или неопластичен характер.

Лечение на уретероцеле при жени

Терапевтичният подход при уретероцеле при жени се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на проявите, особеностите в клиничното протичане и редица индивидуални фактори от страна на пациентите.

Обикновено се препоръчват консервативните методи с използване на подходящи средства и техники за подобряване на симптоматиката, като само в тежките, резистентни на другите лечебни методи случаи се преминава към оперативна намеса.

Най-общо лечението на уретероцеле при жени включва използването на някои от следните методи и средства:

• поставяне на песар: изборът на конкретен модел се осъществява съобразно оплакванията и особеностите на болестния процес, както и степента на пролапс, като основната цел на песарите е поддържането на вагиналния канал
• локална хормонална терапия: при леките форми на заболяването при жени в менопауза могат да се прилага локални хормонални препарати, съдържащи естроген, като се препоръчва и провеждане на заместителна хормонална терапия
• упражнения за тазово дъно: упражненията за тазово дъно, известни още и като упражнения на Кегел, са високо ефективен метод за поддържане и укрепване на мускулите на тазовото дъно. Изпълнението им е лесно, а резултатите от тях са видими още след първите няколко месеца, като се препоръчват както за лечение, така и за профилактика на редица болестни състояния, дължащи се на отслабена мускулатура на тозовото дъно
• промени в начина на живот: при наличие на наднормено тегло и/или затлъстяване се препоръчва предприемане на необходимите мерки за неговата редукция и поддържане на нормално за възрастта и здравословното състояние тегло. При упражняване на професия, свързана с вдигане на тежко, се препоръчва предприемане на съответните промени за ограничаване на този рисков фактор. Необходимо е лечение на всички подлежащи заболявания, които по един или друг начин могат да предизвикат отслабване на мускулатурата на тазовото дъно (хроничен запек, кашлица и други)
• хирургично лечение: лечението на тежките форми на уретероцеле при жени е оперативно. По ендоскопски път уретероцелето може да се резецира, като при този тип намеси съществува опасност от появата на рефлукс (обратното връщане на урина по горните етажи на пикочната система). По-често се прилага хирургична резекция на уретероцелето, с последваща или не реимплантация на уретера по антирефлуксен начин в пикочния мехур. Хирургичната намеса не може да възстанови мускулната сила на тазовите мускули, във връзка с което след оперативната намеса се препоръчват подходящи упражнения за тазово дъно. Операцията при уретероцеле е последна терапевтична възможност при липса на ефект от другите лечебни методи и средства

Основните мерки за профилактика срещу пролапс на уретрата включват поддържане на оптимално тегло, практикуване на упражненията на Кегел, лечение и контрол на подлежащите заболявания и редовни профилактични изследвания.

Прогнозата при уретероцеле при жени обикновено е благоприятна, като дори и в най-тежките форми на заболяването е възможно успешно лечение.

Заглавно изображение: freepik.com