Непълен утеровагинален пролапс МКБ N81.2

Пролапс (изпадане, спадане, смъкване) на женските полови органи настъпва под въздействието на определени фактори, водещи до отслабване или разтягане на прикрепящия апарат, като в зависимост от засегнатите структури и степента на тяхното пролабиране се различават различни форми на болестта. При непълен утеровагинален пролапс се наблюдава частично спадане на матката, като своевременната диагностика и навременна терапия намалява рисковете от развитие на пълен утеровагинален пролапс, цистоцеле, ректоцеле и други усложнения.

Непълен утеровагинален пролапс: рискови фактори, особености, симптоми

Непълен утеровагинален пролапс е състояние, при което вагината и матката спадат по-ниско от обичайното им място, но не излизат от влагалищния отвор. Състоянието може да се прояви във всяка една възраст, но най-често се описва след менопаузата във връзка с комплексното въздействие на различни и многостранни фактори.

Основната причина за развитие на състоянието е разхлабване, изтъняване, разкъсване или намаляване на силата и мускулите и тъканите, включени в състава на прикрепящи матката и вагината апарат.

В зависимост от мястото, до което достига маточната шийка, се наблюдават две основни степени на непълен пролапс. При първа степен маточната шийка е десцендирала по-ниско във вагината, като състоянието може да протича и безсимптомно. При втора степен маточната шийка е до влагалищния отвор, но липса пълен пролапс.

Предразполагащи моменти и рискови фактори за развитие на непълен утеровагинален пролапс са:

• инволютивни промени в тъканите: при намалена продукция на женски полови хормони (естрогени) след менопаузата е налице предразположение към отслабване на мускулатурата
• вродена слабост на съединителната и мускулната тъкан: при астеничен хабитус, грацилна структура без липса на патологични изменения е възможно наличие на по-висок риск от развитие на пролапс
• повишено вътрекоремно налягане: при повишено интраабдоминално налягане, каквото се наблюдава при хроничен запек, бременност, кашлица, извършване на тежък физически труд, наличие на обемзаемащи процеси в таза или в коремната кухина се създават благоприятни условия за развитие на пролапс на женските полови органи
• родов травматизъм: в хода на вагиналното раждане, при налагане на форцепс, многоплодна бременност, тазово-фетална диспропорция и други се създават предпоставки за разкъсвания и травмиране на тъканите и съответно увреждане на прикрепящия женските полови органи апарат

Клиничната картина при непълен утеровагинален пролапс показва големи вариации при отделните пациенти, като при някои може да е налице безсимптомно протичане, при други да се описват леки до умерени неспецифични прояви, а при други да се наблюдават значителни симптоми и дискомфорт.

Жените с непълен пролапс се оплакват от тежест и болка ниско в корема, засилващи се в изправено положение и в края на деня. Налице е диспареуния (болка при сексуален контакт), урологични прояви (затруднено уриниране, чести позиви за уриниране, болки или парене при уриниране, наличие на кръв в урината).

При непълния пролапс могат да настъпят сериозни усложнения, предимно от възпалително или инфекциозно естество. Често се среща и разязвяване на маточната шийка, спонтанни аборти и маточни кръвотечения. Урологични усложнения са възможни, като сред най-честите се включват ретенция на урина, инконтиненция на урина, тежка хематурия и други.

Диагностичен и терапевтичен подход

Диагностичният подход при непълен утеровагинален пролапс изисква комплексни и целенасочени мерки, като навременното уточняване на диагнозата, различаване от някои идентично протичащи заболявания и изясняване на рисковите фактори, които вероятно са съдействали за развитието на болестта, има важно значение за последващото успешно и ефективно лечение.

Диагнозата непълен утеровагинален пролапс се поставя от специалист, съобразно находките от клиничната картина и обективното състояние на жената.

Анамнестичните данни, макар с общ и слабо информативен характер, могат да насочат към факторите, допринесли за развитието и прогресията на болестта, да насочат към определяне давността на болестния процес.

При гинекологичен преглед се установява по-ниско разположена маточна шийка, особено при напън. С хистерометър се измерва степента на пролапс, за да се отдиференцира от елонгация на шийката.

При съмнения в диагнозата и подозрения за подлежащ неопластичен процес може да се назначи образна диагностика, като сред най-често използваните са коремна и интравагинална ехография (ултразвукова диагностика), в по-редки случаи може да се наложи извършване на компютърна томография (скенер).

Диференциалната диагноза включва разграничаване от пълен утеровагинален пролапс, други форми на спадане на женските полови органи, някои заболявания с инфекциозен или неопалстичен характер, които в хода на своето протичане могат да доведат до идентични клинични прояви и диагностични находки.

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално при всеки отделен пациент, като при леките форми на непълен утеровагинален пролапс често са достатъчни някои от консервативните мерки на лечение. В много редки случаи се налага оперативна намеса (по-често се налага при пълен утеровагинален пролапс).

Изборът на лечение най-общо зависи от възрастта на пациентката, общото здравословно състояние, придружаващите заболявания, необходимостта от запазване на репродуктивната функция и от степента на пролапса.

При по-леки форми на болестта може да се препоръча лечебна гимнастика с подходящи упражнения за стягане на тазовото дъно (упражнения на Кегел), локално приложение на естрогени (хормонална заместителна терапия) или поставяне на песар. Песарите са пръстеновидни или кръгли протези, поставящи се дълбоко във влагалището. Те поддържат маточната шийка в нормално положение.

Допълнително се препоръчва ограничаване въздействието на известните рискови фактори (избягване на вдигане на тежки предмети, лечение на запека, контрол над хроничната кашлица, мерки за редукция на теглото при затлъстяване).

При наличие на тежки форми на болестта, липса на ефект от консервативното лечение и по преценка на лекуващия акушер-гинеколог може да се пристъпи към оперативно лечение с извършване на вагинална пластика, вагинална хистеректомия или ампутация на маточната шийка. Изборът на оперативната интервенция се определя строго индивидуално в зависимост от диагностичните находки и състоянието на жената.

Профилактиката е насочена главно към ограничаване въздействието на редица рискови фактори (които подлежат на контрол), редовни профилактични изследвания, контрол и лечение на други подлежащи заболявания (стомашно-чревни нарушения, водещи до хронична констипация, хронична обструктивна белодробна болест, астма и други).

Прогнозата при непълен утеровагинален пролапс се определя строго индивидуално, като обикновено е по-добра в сравнение с пълен утеровагинален пролапс, но влияние оказват редица индивидуални фактори и в голяма степен значение има и благоприятния терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни мерки с консервативен или инвазивен характер.

Заглавно изображение: freepik.com