Ректоцеле МКБ N81.6

Към рубриката пролапс на женските полови органи се включва и развитието на ректоцеле. Състоянието се нарича още и проктоцеле, пролапс на задната вагинална стена, хернииране на ректума към вагината. Редица фактори повишават риска от развитие на състоянието, като ранното диагностициране и назначаване на подходящо лечение (консервативно, оперативно или комбинирано) намалява риска от развитие на различни по вид и тежест усложнения и се асоциира с по-добра прогноза.

Ректоцеле: особености, рискови фактори, симптоми

Ректоцелето представлява слабост на задната влагалищна стена, позволяваща вдаване на ректума във влагалището.

Състоянието се описва във всички възрастови групи, но по-често се развива с напредване на възрастта, под въздействието на определени фактори за достатъчно продължителен период от време.

Сред най-често срещаните фактори, считани за рискови за развитие на ректоцеле, се включват следните:

• родов травматизъм: протрахирано раждане, раждане преди пълно разкритие, груби експресии на плацентата, използване на форцепс, тежки разкъсвания при вагинално раждане, мултипаритет (многократно раждане). Раждането с Цезарово сечение се счита, че крие по-нисък риск от развитие на ректоцеле, но не изключва възможността от появата му
• конгенитални причини: вродено късо влагалище, вродена слабост на съединителната тъкан, генетична предразположеност (близки родственици с пролапс на органите), вродена слабост на мускулатурата, астеничен хабитус
• инволютивни процеси: инволютивни процеси в тъканите след менопаузата във връзка с намалените нива на естрогени, както и нормалните промени, настъпващи в организма с напредване на възрастта (особено при жени след 60 години)
• повишено интраабдоминално налягане: при повишение на вътрекоремното налягане се създават благоприятни условия за увреда на прикрепящия органите в тазовото дъно апарат. Увеличено интраабдоминално налягане се наблюдава при извършване на тежък физически труд, вдигане на тежки предмети, наднормено тегло и затлъстяване, хроничен запек, заболявания, протичащи с хронична кашлица, при асцит, при наличие на обемзаемащи процеси в корема и малкия таз и много други

Клиничното протичане показва големи вариации при отделните пациенти в зависимост от тежестта на болестния процес, степента на пролапс, наличието на други подлежащи заболявания, възрастта и редица други индивидуални фактори.

При леките форми на заболяването може да липсват симптоми (макар и рядко е възможно безсимптомно протичане) или да са налице леки, едва забележими промени и дискомфорт.

С напредване на болестния процес се наблюдава разгръщане на клиничната картина, като при най-тежките форми са налице и сериозни усложнения и пролапс и на други органи, разположени в малкия таз.

Сред възможните оплаквания при наличие на ректоцеле се включват:

• локални вагинални прояви: наличие на голяма формация в и пред влагалището, дискомфорт, усещане на тежест
• нарушения в дефекацията: често се наблюдават затруднения в дефекацията, развитие на констипация, усещане за непълно изхождане, усещане за натиск и повишено налягане в ректума и други
• общи прояви: възможни са слабост и умора, смущение и дискомфорт, някои неспецифични прояви при развитие на усложнения

Препоръчва се ранна консултация със специалист за доуточняване на състоянието и назначаване на ефективно лечение с цел намаляване риска от развитие на различни по вид усложнения. Често ректоцеле се съчетава с цистоцеле, непълен или пълен утеровагинален пролапс и други, като е възможно развитие и на усложнения с инфекциозен и възпалителен характер.

Поставяне на диагнозата при ректоцеле

Диагнозата при ректоцеле като цяло не представлява затруднение за опитните клиницисти, като обикновено се поставя съобразно клиничната картина и прегледа. Данните от анамнезата включват характерни оплаквания и могат да подпомогнат изясняването на въздействащите рискови фактори, допринесли до появата и прогресията на състоянието.

При гинекологичен преглед още при въвеждането на предна валва се вижда издуване на задната влагалищна стена в долната половина. При ректално туше пръстът попада в издутия напред "джоб" на ректума.

При наличие на диагностични затруднения, съмнения за друг подлежащ болестен процес (особено такъв с неопластичен характер) може да се наложи извършване на някои образни изследвания (ултразвукова диагностика, компютърна томография и други). При съмнения за подлежаща инфекция може да се назначат съответните лабораторни изследвания, включително и уринен анализ, при нужда и фекален тест.

Диференциалната диагноза включва различаване от другите форми на пролапс на женските полови органи и различаване от някои заболявания с неопластична или възпалителна етиология, които в хода на своята прогресия могат да доведат до идентични клинични прояви.

Лечение при ректоцеле

Терапевтичният подход при ректоцеле се определя индивидуално, съобразно тежестта на пролапса, наличието на други подлежащи заболявания, увреждания и усложнения и редица фактори от страна на пациента.

Лечението при ректоцеле може да бъде най-общо консервативно (използват се мерки и средства, които не са инвазивни) и оперативно (използват се различни хирургични техники за корекция на нарушенията), като се преценя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от тежестта на болестния процес:

• наблюдение: при липса на симптоми (случайно диагностициране на процеса) или при наличие на незначителни прояви и съответно незначителен пролапс не се предприемат специфични мерки. Пациентите подлежат на активно наблюдение и индивидуални профилактични мерки (съобразни с действащите рискови фактори при конкретния пациент) и едва при поява на признаци на прогресия на болестта се предприемат съответните консервативни мероприятия
• консервативно лечение: консервативното лечение се прилага при леки до умерени форми на заболяването, като включва подходящи упражнения за тазовото дъно (упражнения на Кегел), естрогенови глобули или други локални средства, съдържащи естрогени и/или поставяне на песар. Песарите са вид пръстеновидни или сферични протези, които се поставят от акушер-гинеколог, като целта им е да поддържат тазовото дъно високо
• оперативно лечение: при липса на ефект от консервативните мерки, тежко протичане на заболяването, развитие на усложнения, както и по преценка на лекуващия лекар се преминава към оперативно лечение. Хирургичното лечение най-често пластика на задната влагалищна стена, с или без поставяне на платно. По преценка на лекуващия лекар може да се назначи и други вид реконструктивна хирургия, в редки случаи може да се наложи хистеректомия или други радикални мерки

Мерките за профилактика срещу развитието на ректоцеле или друг вид пролапс на женските полови органи включват отстраняване или минимизиране въздействието на познатите рискови фактори. Най-често се препоръчва избягване на тежко физическо натоварване с вдигане на тежки предмети, лечение на хроничната констипация, мерки за контрол и лечение на заболяванията, протичащи с хронична кашлица, редукция на теглото (при затлъстяване), контрол и лечение на други известни заболявания, които могат да причинят повишено интраабдоминално налягане и по този начин да съдействат за развитие на ректоцеле.

Прогнозата при ректоцеле се определя строго индивидуално, като с най-голямо прогностично значение е степента на пролапс, своевременната медицинска намеса и навременното, целенасочено и комплексно лечение.

Заглавно изображение: CCO Public Domain