Цистоцеле МКБ N81.1

Към рубриката пролапс на женските полови органи се включва и развитието на цистоцеле. Цистоцелето представлява вид генитален пролапс, при който се наблюдава промяна в нормалната позиция на пикочния мехур и смъкването му в таза (спадане на пикочния мехур вагината) и се означава още като преден вагинален пролапс. При въвличане от процеса и на уретрата се говори за цистоуретероцеле.

Леките форми обикновено протичат безсимптомно, като с напредване на процеса настъпва разгръщане на клиничната картина. Познаването на ранните и характерни прояви на заболяването и провокиращите рискови фактори има важно значение за успешното лечение и създаване на индивидуален профилактичен план.

Цистоцеле: причини, особености, симптоми

Основните причини за развитието на цистоцеле и изпадане на пикочния мехур в тазовото дъно включват разхлабване, увреждане, изтъняване, разтягане или друг тип увреда на придържащия органите апарат. Това може да настъпи под влиянието на различни фактори, като в много случаи конкретните причини остават непълно изяснение.

Състоянието показва различна честота, като в много от случаите протича напълно безсимптомно дълго време до значителна прогресия и пролабиране на пикочния мехур през входа на вагината.

Най-често оплаквания се описват при жени в напреднала възраст, като за възникването, развитието и прогресията на болестния процес значение оказва някои от следните фактори (най-често действащи в комбинация):

• конгенитална предразположеност: вродена слабост на съединителната тъкан, вродено скъсено влагалище или дълбока утеро-везикална екскавация. Предразполагащ фактор може да бъде и генетичната мускулна слабост, като при някои жени е налице астеничен хабитус, грацилна фигура със слабо развита мускулатура, без да са налице болестни промени
• родов травматизъм: протрахирано раждане, налагане на форцепс, неадекватно възстановяване на гениталиите, мултипаритет и други са съществен предразполагащ момент за възникване на цистоцеле сред по-млади жени
• инволюция на тъканите: след менопаузата поради намалената продукция на естрогени настъпва атрофия на вагиналните тъкани, отслабване на прикрепващия апарат и благоприятна среда за възникване на цистоцеле, уретероцеле, пролапс на женските полови органи
• повишено интраабдоминално налягане: при продължителен тежък физически труд и вдигане на тежести, продължителна констипация (запек), значителна степен на затлъстяване, хронична кашлица (например при хронична обструктивна белодробна болест) и други е налице значително повишен риск от развитие на цистоцеле
• оперативни интервенции в областта на таза: хирургични интервенции в областта на таза, хистеректомия и други повишават риска от увреди по хода на прикрепващия апарат

Леките форми на заболяването в масовия случай протичат напълно безсимптомно, като състоянието може да се открие като случайна находка при провеждане на задълбочени изследвания по друг повод.

При умерените и тежките форми са възможни различни по вид, характер и тежест клинични оплаквания, като например:

• локални вагинални оплаквания: тежест, пълнота във влагалището, наличие на мека подутина във вагината, усещане на дискомфорт и повишено налягане в тазовата област при сядане
• урологични оплаквания: чувство за непълно изпразване на пикочния мехур, стрес инконтиненция (неволево уриниране), често уриниране, императивни (внезапни) позиви за уриниране и други. Може да настъпи и ретенция (задръжка) на урината при големи размери на пролапса
• други оплаквания: възможни са затруднения при използване на вагинални тампони по време на месечния цикъл, различна по степен болезненост по време на полов контакт, усещане за вагинална сухота, болки в гърба и кръста, хронична умора, вагинално кървене, инконтиненция на фекални маси и други

Цистоцелето притиска уретрата, затруднява уринирането и води до преливна инконтиненция (ишурия парадокса), при която дълго време липсва позив за уриниране, а следва неволева микция.

Хроничната задръжка на урина може да доведе до асцендента инфекция на пикочните пътища и пикочния мехур, проявяваща се с парене и болки по време на уриниране, белтък и бактерии в урината. Задръжката на урина предразполага към чести урологични инфекции, нарушава значително комфорта на пациентите и затруднява социалните им ангажименти.

Поставяне на диагнозата при цистоцеле

Диагностичният подход при пролапс на пикочния мехур е комплексен, като целта е потвърждаване на диагнозата, диференциране от някои идентични заболявания и установяване при възможност на рисковите фактори с цел оптимизация на последващото лечение.

Диагнозата цистоцеле се поставя въз основа клиничните оплаквания, гинекологичното изследване и някои уродинамични тестове:

• анамнеза и физикални находки: в хода на анамнезата се прави обща неспецифична оценка на тежестта на оплакванията, наличните рискови фактори, съдействали за развитието на процеса и цялостна обща оценка на здравословното състояние на жената. При преглед в гинекологично положение (може и в изправено положение) и с пълен пикочен мехур, жената се подканя да напъне. Забелязва се формация, която издува предната влагалищна стена, а при кашлица или напън се уголемява
• уринен анализ: уринен анализ се назначава за установяване на патологични находки в урината, данни за инфекция, изолиране на конкретен причинител
• динамични изследвания: уродинамичните тестове оценят способността на пикочния мехур да задържа и отделя урина, като подпомагат определянето на тежестта на налична ретенция или инконтиненция на урината
• образни изследвания: използват се различни образни методи на изследване за доказване на болестния процес, като това могат да бъдат ехографско (ултразвуково) изследване, цистография, цистоскопия и други по преценка на лекуващия лекар при съмнения за налични допълнителни усложнения и за потвърждаване на диагнозата

В зависимост от степента и тежестта на пролабиране на пикочния мехур заболяването се подразделя в три основни стадия. При първи стадий е налице незначителен пролапс, без поява на клинични симптоми. При втори стадий пикочният мехур спада до вагиналния отвор, като е налице разнообразие прояви, вариращи по тежест при отделните пациенти. При трети стадий пролапсът е съществен, като пикочният мехур се издува през отвора на влагалището, причинявайки тежки оплаквания.

Диференциалната диагноза при пролапс на пикочния мехур (цистоцеле) налага различаване от пролапс на женските полови органи и уточняване на засегнатия орган, различаване от някои инфекциозни, възпалителни и неопластични заболявания, които могат да провокират идентични симптоми.

Лечение при цистоцеле

Терапевтичният подход при цистоцеле се определя строго индивидуално като с най-голямо значение при избора на конкретни терапевтични мерки е степента на пролапс на пикочния мехур, наличието на развили се усложнения (рецидивиращи инфекции, инконтиненция или ретенция на урина и други), общото здравословно състояние на пациента и други.

Най-общо лечението при цистоцеле се подразделя на консервативно, при което се използват различни неоперативни техники и средства за възстановяване мускулната сила в таза и облекчаване на симптомите или оперативно, при което се назначава подходяща хирургична интервенция за корекция на наличните увреждания.

Консервативно лечение при цистоцеле: упражнения, лайфстайл лечение

Консервативното лечение при цистоцеле включва използването на различни неоперативни и неинвазивни методи и средства за овладяване симптомите и прогресията на болестта, като в зависимост от индивидуалните особености и оплаквания може да се приложат някои от следните средства:

• упражнения при цистоцеле: ефективните упражнения при цистоцеле включват лечебна гимнастика, упражнения на Кегел (упражнения за тазово дъно), чиято основна цел е подсилване на мускулатурата на тазовото дъно и съответно подсилване на прикрепящия апарат
• хормонална заместителна терапия: при жени в менопауза или при състояния, протичащи с дефицит на естроген, се препоръчва назначаване на подходяща хормонална заместителна терапия за възстановяване нивата на естроген и намаляване риска от засягане на мускулатурата и възникване на различните по вид, свързани с дефицита на естроген, прояви
• поставяне на песар: песарите представляват специални пръстеновидни приспособления за поддържането на тазовото дъно и вагиналните хернии. Могат да престоят във влагалището до една година, като е необходимо да се прави редовно промивка с антисептични разтвор
• лайфстайл лечение: лайфстайл лечението е насочено към подобряване на здравословното състояние в различни направления. Препоръчва се ограничаване на вредните навици, избягване на тежко физическо натоварване, прилагане на диетични мерки при нужда и лекарствена терапия за лечение на констипацията, контрол и лечение на заболяванията, протичащи с хронична кашлица, редукция на теглото особено при затлъстяване

Консервативното лечение води до задоволителни резултати при голям процент от пациентите с леки и умерени форми на заболяването.

Операция при цистоцеле

При липса на ефект от консервативните мерки на лечение се преминава към оперативна интервенция. Операция при цистоцеле се налага и като средство на първи избор при тежките форми на заболяването (трети стадий), както и при наличие на други, съпътстващи проблеми и увреждания, влошаващи състоянието на пациентите.

Изборът на конкретна хирургична техника се осъществява от специалист, съобразно особеностите в протичането на болестния процес при конкретния пациент. Обикновено се налага извършване на реконструктивна операция за връщане на пикочния мехур в неговото нормално положение. Това се постига с различни техники (ендоскопски, лапароскопски, роботизирана хирургия, традиционна отворена хирургия и други).

При неосъществени репродуктивни планове оперативната интервенция е препоръчително да се отложи.

Макар и с висока ефективност операцията при цистоцеле крие някои рискове, като най-често това са кървене, вторична инфекция, засягане на съседни нерви, съдове, тъкани, инконтиненция или ретенция на урина и други.

Пълното възстановяване обикновено отнема до четири седмици, като се препоръчва подходяща физиотерапия, упражнения за тазовото дъно и лечение на констипацията.

Липсва специфична профилактика срещу развитието на цистоцеле, основните мерки са насочени към ограничаване на въздействието на рисковите фактори, поддържане на оптимално тегло и лечение и контрол на подлежащи заболявания.

Прогнозата при цистоцеле се определя строго индивидуално, но обикновено е благоприятна, като дори и в тежките случаи лечението е възможно и успешно.

Заглавно изображение: freepik.com