Утеровагинален пролапс, неуточнен МКБ N81.4

При спадане, смъкване или изпадане на матката и вагината от тяхното нормално положение, но при невъзможност за определяне точната степен на пролапса, се говори за утеровагинален пролапс, неуточнен. Към състоянието на всяка засегната жена се подхожда индивидуално, като своевременното лечение и корекция на въздействащите рискови фактори се асоциират с по-нисък риск от развитие на най-тежката степен (четвърта степен пролапс) и по-добра прогноза във връзка с добро повлияване при много от пациентите само от консервативното лечение.

Утеровагинален пролапс, неуточнен: особености, симптоми

Спадането на вагината и матката на място, по-ниско от обичайното им, без други усложнения и при невъзможност за определяне на точната степен пролапс, се нарича утеровагинален пролапс, неуточнен.

Това състояние може да се изяви във всяка възраст, но най-често се среща след настъпване на менопаузата във връзка с настъпващите промени в организма на жената, като често въздействие оказват и редица други, допълнителни рискови фактори.

Пролапс настъпва главно поради нарушения (разкъсвания, разхлабвания, разтягания) на прикрепящия органите в малкия таз апарат, като за развитието на състоянието роля играят редица фактори. Често въздействието им става видими след дълго време на персистиране на съответните фактори, при тяхното комбиниране и с напредване на възрастта.

Сред най-често обсъжданите рискови фактори за развитие на утеровагинален пролапс се включват:

• хормонален дисбаланс: намалената секреция на женски полови хормони (главно естрогени), поради настъпване на менопауза или други причини (кастрация, онкологични заболявания), води до промени (отслабване) в мускулатурата и съединителната тъкан, което при въздействие и на други фактори повишава рисковете от пролапс
• генетична предразположеност: вродена слабост на съединителната или мускулната тъкан, близки родственици, страдащи от пролапс на женските полови органи, астеничен хабитус и други
• бременност и раждане: при родов травматизъм (налагане на форцепс, преципитирано раждане, тежки разкъсвания в хода на раждането), мултипаритет и някои патологии на бременността се повишава значително рискът от възникване на утеровагинален пролапс
• повишено вътрекоремно налягане: под въздействие на персистиращо високо интраабдоминално налягане, което се наблюдава при хроничен запек, заболяване на белите дробове, придружено с кашлица, тежък физически труд, вдигане на тежести, наличие на обем заемащи процеси в коремната кухина и малкия таз и други се повишава значително рискът от пролапс на органите в малкия таз

Клиничното протичане показва големи вариации при отделните пациенти в зависимост от степента на пролапс, наличието на други придружаващи заболявания, развили се усложнения и редица индивидуални фактори.

Различават се четири степени на пролапс, като първа и втора се наричат още непълен пролапс, а трета и четвърта се означават като пълен утеровагинален пролапс. При първа и втора степен е възможно безсимптомно или леко, неспецифично протичане, докато при трета и четвърта степен обикновено са налице различни по тежест прояви и усложнения.

Жените, страдащи от неуточнен утеровагинален пролапс, могат да имат редица оплаквания като тежест и чувство на опъване в областта на таза, особено в изправено положение и при напън.

Пред входа на влагалището жената може да усеща или вижда изпадналото влагалище или матка. При напъване органите изпадат в още по-голяма степен. Може да има и диспареуния (болка по време на сексуален акт), различни урологични прояви (парене и болка при уриниране, ретенция или инконтиненция на урина, чести инфекции), общи прояви (тежест, слабост, лесна уморяемост) и други в зависимост от индивидуалните фактори.

Сред най-честите усложнения се включва пролапс и на други органи (цистоцеле, ректоцеле), инфекциозни и възпалителни изменения, разязвявания и други.

Диагностика и лечение на болестта

Диагнозата при утеровагинален пролапс обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти, като се поставя и потвърждава в хода на физикалния преглед, гинекологичен преглед, при нужда и назначаване на някои образни изследвания (ултразвукова диагностика, в редки случаи може да се наложи и извършване на компютърна томография за различаване от някои неопластични процеси).

Лабораторните изследвания и уринен анализ се назначават за обща оценка на здравословното състояние и установяване на налични усложнения с различен характер.

В хода на анамнезата могат да станат ясни някои от рисковите фактори, допринесли за развитието на състоянието, като тяхното последващо ограничаване е сред основните профилактични мерки, които се назначават.

Диференциалната диагноза включва различаване от другите форми на пролапс на женските полови органи, както и от някои неопластични заболявания, засягащи органите в малкия таз, които могат да провокират идентични клинични прояви.

Терапевтичният подход при утеровагинален пролапс, неуточнен, се определя строго индивидуално в зависимост от степента му (при първа и втора степен се назначават предимно консервативни мерки, докато при трета и четвърта обикновено се налага оперативна намеса), общото състояние на жената, репродуктивните планове, налични други заболявания, усложнения и увреждания.

Леките форми на заболяването подлежат на ефективно консервативно лечение, като опциите включват специални упражнения за тазовото дъно (упражнения на Кегел), поставяне на песар, локални средства, съдържащи естрогени, хормонална заместителна терапия (в случаите, при които менопаузата е основната причина за развитие на състоянието), лайфстайл лечение (корекция на телесното тегло, пълноценно хранене и спорт за борба с констипацията, лечение на хроничната кашлица и други). При неосъществени репродуктивни планове се препоръчва консервативна терапия (при възможност).

При тежките форми на заболяването, наличие на развили се усложнения, липса на ефект от консервативните мерки и по преценка на лекуващия лекар се преминава към оперативно лечение. Използват се различни реконструктивни техники, вагинална пластика, хистеректомия и други в зависимост от особеностите на болестния процес при конкретния пациент.

Често за оптимизация на терапията и подобряване на възстановителните процеси след оперативната интервенция се назначава подходяща физиотерапия и рехабилитация, лечебна гимнастика, лекарствена терапия и други.

Прогнозата при утеровагинален пролапс, неуточнен, се определя строго индивидуално в зависимост от степента му (най-лоша е при четвърта степен), наличието на усложнения, както и терапевтичния отговор спрямо приложените при конкретния пациент лечебни мероприятия.

Профилактиката включва общи мерки за отстраняване на действащите рискови фактори и се определя индивидуално при отделните пациенти.

Заглавно изображение: freepik.com