Други форми на пролапс на женските полови органи МКБ N81.8

В рубриката други форми на пролапс на женските полови органи се включват някои по-рядко описвани в клиничната практика заболявания, протичащи с изпадане, смъкване, спадане на някои от разположените в малкия таз женски полови органи и промяна в обичайната им позиция под въздействието на определени рискови фактори. Ранното разпознаване и уточняване на заболяването позволява ефективно консервативно лечение и назначаване на индивидуални мерки за профилактика на последващи усложнения.

Рискови фактори, особености и симптоми на болестта

Спадането на тазовите органи при жената е състояние, известно като пролапс на женските полови органи. Състоянията, включени в рубриката други форми на пролапс на женските полови органи, се срещат рядко в клиничната практика и включват слабост на перинеума, перинеоцеле (пролапс на перинеума), стари разкъсвания на мускулите на тазовото дъно, слабост на ректовагиналните тъкани, слабост на пубоцервикалните тъкани, цервикален пролапс и други.

Най-често срещани са комбинираните форми на пролапс, при които се наблюдава засягане на повече от една структура и органи.

Причините за поява на състоянието обикновено включват различни по вид, особености и тежест увреждания на прикрепящия органите в малкия таз апарат. Редица рискови фактори, повишават вероятността от развитие на пролапс на женските полови органи, като обикновено се описва комбинирано въздействие на няколко различни фактори, особено при жени в напреднала възраст.

Разглеждат се следните рискови фактори за развитието на различните форми на пролапс на женските полови органи:

• родов травматизъм: протрахирано и тежко раждане, придружено с тежки разкъсвания на меките родови пътища, множество раждания, неадекватно възстановени разкъсвания на долния генитален тракт и тазовото дъно и други
• конгенитални причини: вродена слабост на съединителната и/или мускулната тъкан, слабо развита мускулатура, грацилна структура, генетична предиспозиция с наличие на близки роднини с пролапс на органите в малкия таз
• промени в хормоналния баланс: намаляване на естрогените, при което съединителната тъкан на таза изтънява и отслабва, може да е сред основните причини за пролапс на органите
• повишено вътрекоремно налягане: увеличеното интраабдоминално налягане е сред основните рискови фактори за развитие на пролапс на женските полови органи. Състоянието настъпва при тежък физически труд, често вдигане на тежки предмети, наднормено тегло и затлъстяване, хронична констипация, хронична и персистираща кашлица, тумори, кисти, абсцеси в коремната кухина или малкия таз и други

Клиничната картина при други форми на пролапс на женските полови органи показва голяма вариабилност при отделните жени в зависимост от тежестта на пролапса, засегнатите структури, наличието на усложнения и редица индивидуални фактори.

Възможно е безсимптомно протичане или наличие на неспецифични, леки прояви, които могат да не изискват специфична терапевтична намеса.

С напредване на болестните процеси пациентите започват да се оплакват най-често от тежест, болки, дискомфорт, възможни са урологични прояви (затруднено уриниране, болки и парене при уриниране, ретенция или инконтиненция на урина), възможни са затруднения при дефекация, болки при полов контакт и други.

Сред най-честите усложнения се включва въвличането в процеса и на други органи (с развитие на цистоцеле, ректоцеле, утеровагинален пролапс), урологични усложнения, нарушения с възпалителен или инфекциозен характер и други.

Диагностичен и терапевтичен подход

Поставянето на диагнозата изисква комплексни изследвания и целенасочен подход, като целта е потвърждаване на диагнозата, уточняване на евентуалните причини и рискови фактори, допринесли за развитието на болестния процес, установяване на налични усложнения и други увреждания.

Диагнозата други форми на пролапс на женските полови органи се поставя от лекар специалист, най-често при гинекологичен преглед. Анамнезата често е неспецифична, но може да насочи към изясняване на рисковите фактори (професия, свързана с тежка физическа работа, мултипаритет, менопауза, други подлежащи заболявания, протичащи с констипация, кашлица).

При съмнения и диагностични затруднения за потвърждаване на диагнозата, както и за изключване на подлежащ неопластичен процес, може да се наложи назначаване на определени образни изследвания (ултразвукова диагностика, рентгенография, компютърна томография и други). Лабораторните изследвания, включително и уринен анализ, подпомагат общата оценка на здравословното състояние на жената, ранно установяване на някои усложнения с възпалителен или инфекциозен характер.

Диференциалната диагноза налага различаване от другите форми на пролапс на женските полови органи, както и различаване от някои възпалителни и неопластични заболявания, които в хода на своята прогресия могат да причинят подобни клинични прояви и усложнения.

Изборът на лечение при други форми на пролапс на женските полови органи зависи от възрастта на пациентката, общото и състояние и придружаващите заболявания, необходимост на запазване на репродуктивната и полова функция.

Леките, безсимптомни форми могат само да бъдат наблюдавани и проследявани, при назначаване на активни профилактични мерки за неутрализиране въздействието на известните рискови фактори.

При млади жени и леко до умерено протичане се препоръчва лечебна физкултура и упражнения за тазовото дъно (упражнения на Кегел), при данни за хормонален дисбаланс, свързан с менопауза или друга причина, водеща до дефицит на естрогени се назначава заместителна терапия с прием на естрогени или използване на локални, съдържащи естроген препарати. При някои жени добри резултати се постигат с поставяне на песари.

При значително спадане на матката и другите органи, разположени в малкия таз, при наличие на усложнения и урологични прояви (задържане на урина, стрес-инконтиненция), се пристъпва към хирургическо лечение. При жени над 40 години с изпълнена репродукция се престъпва към премахване на матката по Мауо с предна влагалищна пластика. Обикновено се назначават реконструктивни оперативни интервенции, като инвазивността им се определя от лекуващия лекар.

За пълно възстановяване след оперативната намеса се препоръчва подходяща физиотерапия и рехабилитация, съобразени с нуждите на конкретния пациент.

Прогнозата при други форми на пролапс на женските полови органи се определя строго индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от вида и тежестта на пролапса, наличието на усложнения, възрастта и редица други фактори, като ранната медицинска намеса и добрия терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни мероприятия се считат за добри прогностични фактори.

Профилактиката е обща и е насочена към отстраняване или ограничаване на въздействието на познатите рискови фактори.

Заглавно изображение: freepik.com