Ентероцеле на вагината МКБ N81.5

Към пролапс на женските полови органи се включва и развитието на ентероцеле на вагината. Състоянието показва различна честота на засягане на жените, главно в напреднала възраст, като влияние за възникването му оказват редица фактори. Протичането варира с развитие на различни по тежест симптоми, а лечението включва оперативни и неоперативни методи в зависимост от тежестта на изпадането на тънките черва и вагината.

Ентероцеле на вагината: рискови фактори, особености, симптоми

Ентероцеле на вагината представлява херниално вгъване на Дъгласовия перитонеум, при което тъканта, стояща между вагината и ректума, опира до перинеума (тазовото дъно). В тази херниална торбичка се разполага част от тънко черво.

Най-честата причина за появата на ентероцеле на вагината са различни по вид и тежест увреждания на прикрепящия апарат, включващ съединителна тъкан, тазовите мускули, връзки и тъкани.

Състоянието може да засегне жени от всички възрасти, но по-често се наблюдава след 40 години, като влияние оказват редица рискови фактори:

• операция в тазовата област: състояние след хистеректомия (хирургично премахване на матката) и други операции в областта на таза са сред най-честите причини за възникване на ентероцеле на вагината
• бременност: поради високото ниво на релаксин съединителната тъкан се разхлабва за да бъде възможно раждането, като допълнителната тежест и повишено интраабдоминално налягане създават допълнителен риск
• раждане: протрахирано изгонване на плода, налагане на форцепс, тазово-фетална диспропорция, многоплодна бременност, многократни раждания
• повишено вътрекоремно налягане: повишеното интраабдоминално налягане, настъпващо при вдигане на тежести, тежко физическо натоварване, хронична констипация, заболявания, протичащи с хронична кашлица, при асцит и някои обемзаемащи процеси в коремната кухина или малкия таз, се асоциира с повишен риск от възникване на пролапс на женските полови органи
• други фактори: отпускане на тазовото дъно поради хормоналните промени, настъпващи при менопауза (намаление на естрогена), физиологичните промени, настъпващи с напредване на възрастта (инволютивни промени), както и някои системни заболявания (ендокринни, метаболитни, автоимунни, неопластични) повишават рисковете от пролапс на органи

Клиничната картина при тази форма на пролапс на женските полови органи показва известна вариабилност, като при някои жени е възможно дълго безсимптомно протичане, а при други се наблюдава бързо разгръщане на проявите и наличие на различни по вид и тежест усложнения.

Оплакванията при ентероцеле на вагината често включват тежест, чувство за пълнота във влагалището, което отшумява при заемане на легнала позиция, мека подутина във влагалището, диспареуния (болка при сексуален акт), болка в гърба и/или кръста, която се облекчава при лягане и други.

Състоянието често се комбинира с пролапс на други органи, разположени в малкия таз (ректоцеле, утеровагинален пролапс, уретероцеле и други). Възможни са развития на различни по вид усложнения, включително вторична инфекция, разязвявания, възпалителни изменения.

Диагностика и лечение при ентероцеле на вагината

Поставянето на диагнозата при ентероцеле на вагината обикновено не представлява съществено затруднение за опитните клиницисти, като е необходимо извършване на комплексни изследвания за потвърждаване на диагнозата, различаване от други, протичащи идентично състояния и уточняване на наличието на развили се усложнения.

Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията (характерни симптоми, някои от които се облекчават в легнала позиция) и гинекологичния преглед. Установява се формация, изхождаща от горните отдели на задната влагалищна стена и задния форникс. При ректално туширане пръстът не попада във формацията (за разлика от ректоцеле). При опипване могат да се установят крепитации от чревни бримки. За изключване на подлежащи неопластични и обемзаемащи процеси може да се наложи образна диагностика (ехографско изследване, компютърна томография).

Диференциална диагноза при ентероцеле на вагината включва различаване от цистоцеле, ректоцеле, тумори, кисти, големи миомни възли и други.

Терапевтичният подход при тази форма на пролапс на женските полови органи включва комплексни и индивидуални мерки, съобразени с тежестта на болестния процес при конкретната жена, наличието на усложнения, репродуктивните планове и редица други фактори.

Лечението при ентероцеле на вагината бива най-общо консервативно и оперативно.

При безсимптомно или леко протичане може да се назначи само наблюдение и активно проследяване, като при поява на симптоми да се предприемат необходимите мерки.

При млади жени и липса на тежки оплаквания и развили се усложнения се препоръчва лечебна физкултура (упражнения на Кегел, представляващи специфични упражнения за тазовото дъно), локално приложение на естрогени, поставяне на влагалищен песар. Песарите са вид пръстеновидни протези, служещи за повдигане на тазовото дъно нагоре.

Леките форми на заболяването подлежат на ефективно консервативно лечение, като се препоръчва и отстраняване при възможност на въздействието на наличните, познати рискови фактори (наднормено тегло, хронична кашлица, хронична констипация и други).

При тежки оплаквания, сериозен пролапс, наличие на развили се усложнения, както и по преценка на лекуващия лекар се препоръчва хирургично лечение. То се състои в пластика на задната влагалищна стена, при нужда може да се наложи друг вид реконструктивна операция, хистеректомия в най-тежките случаи или друг вид хирургична намеса по преценка на лекуващия лекар.

Прогнозата при ентероцеле на вагината се определя строго индивидуално, като влияние оказват тежестта на изпадане, общото състояние на жената и добрия терапевтичен отговор спрямо приложеното лечение.

Профилактиката включва общи мерки, насочени към отстраняване или намаляване въздействието на познатите рискови фактори и контрол и лечение на подлежащи заболявания, които могат да доведат до повишено интраабдоминално налягане.

Заглавно изображение: freepik.com