Други болести на твърдите тъкани на зъбите МКБ K03

Други болести на твърдите тъкани на зъбите се причиняват от различни причинители: механична травма, вродени или генетични заболявания, идиопатично, киселини в храната, възпалителни заболявания на зъбите, бактерии от устната кухина и др.

Повишено изтъркване на зъбите

Изтъркването на зъби се появява в следствие на повишен контакт между зъбите. С течение на времето започва да се губи част от зъбната тъкан. Нормално се появява при възрастни пациенти (физиологично). Ако се появи сред млади хора се счита за патологично и е поради заболяване.

В зависимост от степента на износване, емайлът може да липсва и дентина да е оголен. Състоянието е предпоставка за появата на кариес и свръхчувствителност. Повишеното изтъркване на зъби изисква намесата на стоматолог. То може да бъде оклузионно или апроксимално изтъркване.

Причините за зъбното изтъкване са различни, но най-често се дължи на бруксизъм или засягане на темпоромандибуларната става. Повишеният контакт между зъбите води до загуба на площи от тях, болка, изтръпване, повишена чувствителност, обезцветяване и други симптоми.

Състоянието може да се диагностицира при стоматолог. Важно е да се установи, преди загубата на зъбна тъкан да е прогресирала до такава степен, че да е необратима. Лечението зависи от степента на загубена тъкан, като обикновено се налага полиране на зъбите и използване на десенсибилизиращи продукти.

Абразия на зъбите

Представлява износване на зъбите при контакт с предмети, с образуване на кариес. Най-често се появява на границата между емайла и цимента по кучешките зъби и предкътниците.

Абразията може да се причини от ортодонтски устройства, четки и конци за зъби, пиърсинги в устната кухина и други. Най-честата причина за появата на абразия е миенето на зъбите. Появява се при използване на някои паста за зъби използване на четка с твърди влакна или при по-продължително миене (няколко минути).

Заради непрестанното дразнене на венеца, той се изтегля и зъба се оголва, водейки до други стоматологични проблеми. Друга причина за абразията е по-киселото рН на слюнката. То води до деминерализация на емайла.

Диагноза се поставя чрез относителната абразивност на дентина (RDA). Лечението започва с установяване на причинителя на абразията и отстраняването му. Следва лечение с флуор и ако се налага поставяне на пломби и коронки.

Ерозия на зъбите

Ерозията на зъбите представлява състояние, при което в зъбите настъпват морфологични и структурни изменения. Ерозията може да бъде предизвикана от неправилен хранителен режим, чести повръщания, тютюнопушене, генетична предразположеност, лекарства или от професионален характер.

При ерозия на зъбите се наблюдава симетричност. По зъбите се появяват петна, могат да са по-чувствителни. Зъбният емайл не може да се възстановява, затова се налага дентално лечение.

Някои от храните и напитките, които увреждат емайла са:

• цитрусови плодове
• домати
• алкохол
• чай
• кафе
• някои бонбони и сладкиши, в които има добавена лимонена киселина или други съставки, водещи до кисело pH.

Някои медикаменти също могат да доведат до ерозия на емайла, такива са антихистамини, имуносупресори, някои антибиотици (тетрациклини), орални контрацептиви, аспирин, бифосфонати и други лекарства.

Повръщането води до ерозия на емайла, защото се регургитира приетата храна, заедно със стомашния сок, който е с кисело pH. Честото повръщане, като при булимия, може да доведе до появата на дупки в зъбите и да придобият жълтеникав или стъклен отенък.

При лица, работещи производствени среди, като химическата промишленост, производството на батерии, е установено, че също страдат от ерозия на емайла.

Патологична резорбция на зъбите

Съществува физиологична и патологична резорбция на зъбите. Физиологичната е свързана с нормалното им остаряване, затова се среща при възрастни хора. Патологичната резорбция се среща сред младите и е израз на патологичен процес в тялото. Тя бива вътрешна и външна резорбция.

За вътрешната е характерно, че се появява зона с розов цвят в зъба и най-често е израз на пулпно възпаление. Външната резорбция може да бъде цервикална, възпалителна, повърхностна и множествена идиопатична резорбция.

Резорбцията протича на два етапа. В първият се разгражда неорганичната кристална структура на зъба от ензимите въглеродна анхидраза II и кисела фосфатаза, а във вторият етап се разгражда органичната част от зъба.

В разграждането на органичната част участват ензимите протеиназа, металопротеиназа, колагеназа и други ензими. Разграждането се последва от ендоцитоза и транспорт на везикулите извън клетките.

Хиперциментоза

Прекаленото натрупване на цимент над корена на зъба, се означава като хиперциментоза. Тя променя формата и повърхността на зъба. Причината за състоянието е неизвестна, но се среща сред хора боледуващи от артрит, акромегалия, дефицит на витамин А и други.

Хиперциментозата се появява с напредване на възрастта. В зависимост от външния вид на зъбите, хиперзиментозата се класифицира като кръгова, фокална и клубова. Понякога могат да се появят циментни шипчета по зъбите, дължащи се на прекомерен оклузален стрес, например при наличието на ортодонтско устройство.

Състоянието се диагностицира при преглед при стоматолог и рентгенография на устната кухина. Обикновено не се налага лечение.

Анкилоза на зъбите

Това е състояние, при което се сливат алвеоларната кост с кореновата част на зъба. Обикновено състоянието е придружено от оклузия на короната и резорбция на корена.

Най-често засяга постоянните зъби и то кътниците. Като причинители на анкилоза се считат поставянето на ортодонтски апарат в устната кухина и травма, водеща до луксация на зъба.

Поне 20% от повърхността трябва да е увредена, за да се стигне до анкилоза. След засягане на повърхността се отключва възпалителна реакция, остеокластите мигрират и върху зъба се отлага костен материал. След анкилозата следва резорбция на зъба и последващото му ремоделиране.

Клинично се наблюдава асиметрия в зъбните дъги, промяна във височината на зъбите и вертикално разминаване на алвеоларната кост и короната на зъба. Симптомите зависят от растежа на зъбите.

Диагноза се поставя чрез рентгенографски снимки при преглед от стоматолог. Понякога като лечение се налага екстракция на зъба и последващ зъбен имплант.

Отлагания [натрупвания] върху зъбите

Зъбен камък

Едно от отлаганията върху зъбите е зъбният камък (тартар). Образува се от утаяването на минерали в слюнката и гингивална кревикуларна течност. Така повърхността на зъбите става грапава и неравна, като в плаката липсват бактерии.

Зъбният камък се състои от органични и неорганични съставки. Наслагва се във видимата повърхност на зъба, започвайки от венеца нагоре. Някои състояния, като диабет, генетична предиспозиция, хранителен режим и хигиена на устната кухина са предпоставки за появата на тартар.

Натрупването на плака, дразни венеца и той се възпалява (гингивит), плаката може да се премахва в домашни условия. След калцифицирането на плаката се образува зъбен камък, който е много устойчив и единствено може да се отстрани в стоматологичен кабинет.

Продължителното присъствие на зъбен камък, води до отслабване на влакната придържащи зъба към венеца и в някои случаи зъбите отпадат.

Хипокалцификация

Друга причина за отлагане на вещества върху зъбите е хипокалцификацията. Дължи се на травми генетични фактори, болестни състояния или прием на големи количества флуор. Зъбите обикновено са с кафяви, жълти или бели петна по тях. Понякога с кремав вид.

Други причинители на отлагания

Такива са никотин, кафе, чай, вино, домати или други оцветяващи храни и напитки. Никотинът е един от основните причинители за оцветяването на зъбите и влошаването на състоянието им.

Цветът на петната по зъбите зависи от багрилото на източника на оцветяване или от някои бактерии, затова могат да са зелени, сини, жълти, кафяви или други оцветяванията.

Промяна в цвета на твърдите зъбни тъкани след поникването

С напредване на възрастта се увеличава вероятността от появата на петна по зъбите. За възникването им голяма роля играе хигиената на устаната кухина, придружаващи заболявания и хранителния режим.

Белите петна по зъбите са ранен признак на развиващ се кариес. С течение на времето се образува кухина и върху зъбите се появява кафяво петно. Обикновено сивите петна се дължат на травма на зъбите, но могат и да се обезцветят.

Когато съединителната тъкан, поддържаща зъба, е възпалена, зъбът може да изглежда насинен. Състоянието се предизвиква от стискане на зъбите, бруксизъм, ортодонтски апарат или инфекция. Понякога зъбите могат да се оцветят и след лечение на кореновия канал.

Лечението е насочено към премахване на причинителя на петната. Ако се наложи зъбите могат да се избелят.

Други уточнени болести на твърдите зъбни тъкани

Радиационен кариес и остеорадионекроза

След лъчелечение зъбите могат да се променят, да се образува радиационен кариес или остеорадионекроза. Радиационното облъчване е в цялата устна кухина, затова симптомите се появяват в повече зъби.

Увреждат се и слюнчените жлези, което води до сухота в устата (ксеростомия). Остеорадионекрозата е един от най-тежките странични ефекти на радиационното лечение, среща се рядко.

Заради лъчелечението е намалена способността на костта да се регенерира и да издържа на натоварвания, разрушават се и малките кръвоносни съдове, доставящи хранителни вещества за костта.
Състоянието е много сериозно, ако се наложи екстракция на зъб, стоматологът задължително трябва да е уведомен за лъчелечението подходящият момент за ваденето на зъба.

Дентинова свръхчувствителност

Представлява болка от дентина, заради отвор в зъба. Провокира се от химични, термични и други дразнители. Състоянието настъпва, като предварително зъба е бил изложен на абразия, износване или ерозия. Във вторият етап се отстраняват масления слой от зъбите и тубулните запушалки, дентинът се оголва.

След отстраняване на причинителите на дентиновата свръхчувствителност, в стоматологичния кабинет се прилагат медикаменти, с цел да се понижи дентиновата чувствителност.

Болест на твърдите зъбни тъкани, неуточнена

Рубриката включва всички увреждания на твърдите тъкани на зъба (емайл, дентин, цимент). Тези увреждания могат да са в следствие на генетични причини, заболявания, травми, неправилна орална хигиена или вредни навици (тютюнопушене, оцветяващи напитки).

Емайлът е склонен към износване, може да се образува кариес, който да доведе до силна болка. Представлява кухина в зъба, която ако не се лекува може да стигне до дентина и да влоши значително състоянието на зъба. В някои случаи се стига до екстракция на зъба.

изображения: CC0 Public Domain