Анкилоза на зъбите МКБ K03.5

Анкилоза на зъбите е състояние, при което се сливат кореновата повърхност на зъба с алвеоларна кост. В зависимост от скоростта на растеж на пациента и метаболизма на костите, състоянието обикновено се придружава от резорбция на корена и оклузия на короната.

Вариантите за лечение на анкилозираните зъби зависят от развитието на заболяването, тежестта на малклузията и размера на остатъчния корен. Прогнозата на анкилозираните зъби, подложени на значителна заместителна резорбция, е екстракция на зъба с последваща замяна с протеза.

Причинители на анкилоза

По-голямата част от доказаните случаи на анкилоза се открити в кътници. Следователно засяга по-често постоянните зъби. Анкилозата на постоянните зъби изглежда многофакторно явление и не може да бъде причислена само към една причина. По този начин, изучаването на честотата на анкилозата трябва да бъде представено заедно с причината за нейното развитие.

Една от основните причини за анкилоза е травмата на зъбите, която води до луксация. Анкилоза се наблюдава по-често при пациенти, които са получили ортодонтско лечение.

Механизъм на развитие на анкилоза

Анкилозата и заместителната резорбция не трябва да бъдат сгрешени с резорбцията на външната част на корена, което е възпалително медииран процес, който изисква непрекъснато присъствие на инфекциозни стимули и може да бъде излекуван чрез елиминиране на стимулите.

Минималната увредена повърхност на корена, водеща до анкилоза, е 20%. Това предполага лечебен капацитет на пародонталния лигамент и повърхностния цимент, който може да преодолее нараняването и да позволи повторно закрепване на пародонталните лигаменти влакна, ако засегнатата област е под 20%.

След луксация на зъба нараняването на кореновата повърхност поради механична травма възниква в различни степени, форми и разпределение. Дифузното увреждане, включващо повече от 20% от кореновата повърхност, е последвано от реактивен възпалителен отговор, който инициира започване на лечебния процес. Резултатът е зона, която е податлива на миграция от по-бързите остеокласти, а не от по-бавните периодонтални лигаментни фибробласти или циментобласти.

Това води до кореновата повърхност, облицована с остеобластни клетки, които отлагат костен материал при директен контакт с кореновата повърхност, водейки до директна връзка между двете тъкани. Към този момент коренът е станал анкилозиран, но заместителната резорбцията тепърва предстои. Коренът сега става част от костната тъкан и следователно остеокластите и остеобластите заменят тъканите му с кост в прогресивен процес на невъзпалително ремоделиране.

Важно е да се подчертае, че резорбцията се наблюдава или в жизненоважни зъби с нормална пулпна тъкан, или в такива без пулпна тъкан, без инфекциозен стимул през кореновия канал. Наличието на инфекциозни стимули, като бактериални ендотоксини, които преминават от кореновия канал към външната коренова повърхност през дентинтиновите тубули и допълнителни канали, предизвикват възпалителна резорбция на кореновите тъкани и вероятно съседната кост в опит да се премахнат инфекциозните агенти.

Симптоми

Симптомите при анкилоза на зъбите зависят от това дали дентоалвеоларният растеж все още се осъществява. Анкилозираните зъби при не растящи лица могат да протекат напълно безсимптомно.

1. Асиметрия в дъгата — Някои клинични промени могат да бъдат забелязани в съзъбието при клиничен преглед, особено в предните зъби. Анкилозираният зъб наподобява осеоинтегриран имплант. Поради тази причина може да се развие асиметрия в дъгата на съзъбието.
2. Промяна във височината на зъбите — Съседните зъби все още претърпяват вертикално никнене като част от оклузалното равновесие при възрастни, докато при анкилозираните и осеоинтегрираните импланти никненето е спряло, което води до вертикално несъответствие с времето. Анкилозата в задните зъби може да бъде напълно незабелязана, поради бавната промяна във вертикалната височина на зъбите и незначителното разминаване между тях.
3. Умерено до силно вертикално разминаване както в короната, така и във височината на алвеоларната кост — най-вероятно се развива след началото на анкилоза при развиващи се лица, поради удар и последващото ювенилно оклузално равновесие. Наблюдавано е и намалено вертикално разстояние на анкилозираните зъби от долните зъби.

Клиничните особености при деца и подрастващи юноши се влияят от вертикалния, сагиталния и напречния растеж, който се осъществява. Колкото по-рано се появи анкилозата, толкова по-тежки са симптомите. Зъбната травма в детска възраст е една от основните причина за анкилоза.

Диагноза

Диагнозата на анкилоза на зъбите се поставя трудно. Разпитването на пациента относно зъбна травма е полезно за правилно поставяне на диагнозата. Металният звук при ударния тест не е надежден диагностичен инструмент за анкилоза, тъй като се среща само при една трета от засегнатите лица. Ако по-малко от 10% от кореновата повърхност е анкилозирана, при удар не се чува метален звук, а ако 10-20% от кореновата повърхност е анкилозиранa, само част от зъбите ще издадат метален звук.

На рентгенографски снимки се очаква да се забележат анкилозираните зъби. Компютърната томография е полезна, когато трябва да се преценят позицията и размера на анкилозирания участък. С някои клинични процедури се поставя окончателна диагноза.

Отказът на зъба да се движи след прилагане на ортодонтска сила се смята за окончателния диагностичен тест. Препоръчва се да се приложи лека ортодонтска сила върху предполагаемите зъби в продължение на 7-10 дни, като след това се проверява мобилността на зъба.

Лечение

Отстраняването на анкилозирания зъб, чрез екстракция може да повреди костта и околните тъкани, а при подрастващи лица, полученият зъбен гребен ще бъде с недостатъчна вертикална височина и ще доведе до допълнителни проблеми.

Друга хирургична процедура цели да използва процеса на коренно заместване с костна тъкан за поддържане на адекватен растеж на алвеоларната кост, за да се осигури оптимално поставяне на импланта. При нея се отстранява короната. След това е необходимо да се премахне пулпната тъкан или каквото и да е запълване на кореновия канал, последвано от цялостно изплакване на канала със солев разтвор и предизвикване на кървене, за да се подобри кореновата подмяна.