Патологична резорбция на зъбите МКБ K03.3

Смущенията в процесите на резорбция на корените на млечните зъби могат да се изразят или в забавяне и даже пълна липса на резорбция, или в преждевременна резорбция.

Патологична резорбция на зъбите е процес, при който всички или част от зъбите са с нарушена структура поради активиране на вродената способност на организма да отстранява минерализираната тъкан чрез клетки остеокласти. Това може да се дължи на травма, инфекция или хиперплазия.

Резорбцията е патологичен процес, който е труден за диагностициране, заради разнообразните си етиологични фактори и клинични симптоми. Ключовите клетки, участващи в резорбцията на зъбите, са остеокласти.

Резорбцията може да бъде класифицирана като вътрешна и външна резорбция. Вътрешната резорбция е по-рядко срещано явление в сравнение с външната резорбция. Ранната диагноза е ключовият фактор за успешният контрол на резорбтивните лезии.

Вътрешна резорбция

Вътрешната резорбция първоначално може да се представи като зона с розов цвят в коронката на зъба. Това състояние се обозначава като розов зъб на Мумери. Може да се представи и като случайна, рентгенографска находка. Рентгенологично може да се манифестира като различно оцветена зона в кореновия канал или каналът да изглежда склерозиран.

Счита се, че хроничното пулпно възпаление е причина за вътрешна резорбция. Пулпата е жизненоважна, тя осигурява на остеокластите хранителни вещества. Ако пулпата некрозира, резорбцията ще спре, освен ако не са налични странични канали, които да снабдяват остеокластите с хранителни вещества.

Външна резорбция

Външната резорбция е загубата на зъбна структура от външната повърхност на зъба. Тя може да бъде допълнително разделена в следните категории:

• възпалителна — възниква след продължително въздействие, водещо до продължаваща патологична резорбция. Обикновено се причинява от увреждане на пародонталния лигамент, изсушаване на кореновата повърхност, излагане на налягане. Този процес може да протече бързо.
• повърхностна — известна също като преходна възпалителна резорбция. Това е самоограничаващ се процес и е често и случайна рентгенографска находка. Преходната възпалителна резорбция претърпява оздравяване и трябва да се наблюдава само. Причинява се от локализирано и ограничено нараняване на кореновата повърхност или околните тъкани.
• цервикална — локализирана е резорбтивна лезия в цервикалната област на зъба, под епитела. Това рядко включва пулпата. Продължителното възпаление води до вертикален и хоризонтален растеж на лезията. Обикновено се причинява от травма, лечение на пародонта или избелване на зъбите.
• множествената идиопатична резорбция на цервикалната област на зъба, е когато минимум 3 зъба са засегнати от резорбцията без видима причина.

Външната заместителна резорбция възниква след анкилоза на корена на алвеоларната кост. Зъбната тъкан се резорбира и се заменя с костна. Този процес не е напълно изяснен.

Как протича резорбцията?

Патологична резорбция на зъбите протича на два етапа — разграждане на неорганичната минерална структура, последвано от разпадане на органичната матрица. Разграждането на неорганичната кристална структура се предизвиква от ензими като кисела фосфатаза и въглеродна анхидраза II, присъстващи в остеокластите.

Тези ензими се синтезират в ендоплазмения ретикулум, транспортират се до комплексите на Голджи и се преместват до разрошената граница в транспортните везикули, където те отделят съдържанието си в запечатаното отделение до костната повърхност.

Разпадането на органичната матрица е причинено от ензимите цистеин протеиназа, колагеназа и матрична металопротеиназа. Цистеиновите протеиназни ензими действат при киселинно рН по-близо до разрошената граница, докато ензимите колагеназа и матрична металопротеиназа са активни в резорбционната костна повърхност, където рН е по-близо до неутрално поради буферния капацитет на разтварящите се костни соли.

След това неорганичните и органични продукти на разпада претърпяват ендоцитоза на разрошената граница, след което се преместват в транспортни везикули и тяхното извънклетъчно освобождаване се случва по протежение на мембраната срещу разрошената граница.

Съдовите промени в пулпата водят до хиперемия (локално кръвонапълване), причинявайки повишено кислородно напрежение, което води до ниски нива на рН, като по този начин привлича многобройни макрофаги на мястото.

Съединителната тъкан, след резорбтивната активност, може да претърпи метаплазия, за да образува гранулационна тъкан. Преобладаването на прогресираща инфекция причинява некроза на цялата пулпна тъкан и ограничава резорбтивния процес и това действа като защитен механизъм, възпрепятстващ нейното прогресиране.

Наличието на колатерално кръвоснабдяване през допълнителен канал от пародонталния лигамент до мястото на резорбция може да допринесе за поддържане на резорбтивния процес.

изображения: CC0 Public Domain