Отлагания [натрупвания] върху зъбите МКБ K03.6
Отлаганията върху зъбите (зъбни плаки) представляват мека наслойка по повърхността на зъбите. Отлаганията (натрупвания) върху зъбите са въглехидратни остатъци, лесно поддаващи се на ферментация, и са благоприятна среда за развитието на микроорганизмите.
Отлагания (натрупвания) върху зъбите включват:
I. Зъбен камък:
- Субгингивален зъбен камък;
- Супрагингивален зъбен камък;
II. Отлагания (натрупвания) върху зъбите:
- Бетел;
- Черни;
- Зелени;
- Бяла материя;
- Оранжеви;
- Тютюн.
III. Оцветяване на зъбите.
Зъбен камък
Зъбният камък (тартар) представлява втвърдена зъбна плака.Причинява се от утаяването на минерали от слюнката и гингивална кревикуларна течност, под формата на плака върху зъбите. Този процес на утаяване убива бактериалните клетки в зъбната плака, но води до грапава и втвърдена повърхност, като така осигурява идеални условия за по-нататъшно образуване на плака.
Състоянието компрометира здравето на венците. Образуването на плака се свързва с редица клинични прояви, включително лош дъх, оголени венци и хронично възпалени венци. Използването на четка за зъби може да премахне част от плаката. След като веднъж се оформи и втвърди зъбният камък, отстраняването му с четка за зъби е невъзможно.
Състав и формиране на зъбния камък
Той се състои, както от неорганични (минерални), така и от органични (клетъчна и извънклетъчна матрица) компоненти. Минералната част на плаката варира от приблизително 40-60%, в зависимост от местоположението й в съзъбието и се състои предимно от кристали на калциев фосфат.
Органичният компонент е приблизително 85% клетъчен и 15% извънклетъчен матрикс. Клетките в плаката са предимно бактериални, но се включва също поне един вид архея (Methanobrevibacter oralis) и няколко вида дрожди (например Candida albicans).
Органичният извънклетъчен матрикс е изграден предимно от протеини и липиди (мастни киселини, триглицериди, гликолипиди и фосфолипиди), както и извънклетъчна ДНК.
Процесът на образуване на зъбен камък не е напълно изучен. Образуването на супрагингивален камък е най-обилно по букалните (по бузата) повърхности на горната челюст и по повърхността на мандибуларните (долната челюст) резци. Тези области са подложени на действието на по-голямо количество слюнка, поради близостта им до паротидните и сублингвалните слюнчени жлези.
Субгингивалният зъбен камък се образува под линията на венеца и обикновено е по-тъмен на цвят, заради наличието на черно - пигментирани бактерии, чиито клетки са покрити от слой желязо, получен при разпада на еритроцитите (хем) по време на кървене на венците.
Тартарът обикновено се формира в слоевете, които са лесно видими, с помощта на електронна и светлинна микроскопия. Тези слоеве се образуват по време на периодични калцификации на зъбната плака, но времето и пусковите механизми на тези събития са слабо разбрани.
Установени са много променливи, които влияят върху формирането на зъбния камък, включително възраст, пол, етнически произход, диета, местоположение в устната кухина, хигиена на устната кухина, бактериален състав, генетична предиспозиция на пациента, достъп до професионална стоматологична помощ, физически увреждания, системни заболявания, употреба на тютюн, наркотици и лекарства.
Симптоми
Натрупването на плака предизвиква дразнене и възпаление на венеца и това се нарича гингивит. Когато венеца стане толкова раздразнен, че започнат да се губят влакна от съединителна тъкан, които прикрепят венците към зъбите и костта, това е известно като пародонтит.
Плака, която остава в устната кухина достатъчно дълго, в крайна сметка ще се калцифицира и превърне в тартар. Той е вреден за здравето на венците, тъй като служи като място за повишено образуване и задържане на плаки.
Субгингивалната плака съдържа по-голям процент анаеробни бактерии (не могат да съществуват в среда, съдържаща кислород). Няколко бактерии от анаеробни плаки, като Porphyromonas gingivalis, отделят антигенни протеини, предизвикващи силна възпалителна реакция в пародонта и тъканите, които заобикалят и поддържат зъбите.
Продължителното възпаление на пародонта води до загуба на кост и отслабване на гингивалните влакна, прикрепящи зъбите към венците. Почти всички пациенти с пародонтит имат в различна степен зъбен камък. Бактериите в зъбните плаки се свързват и със сърдечно-съдови заболявания.
Лечение
Докато плаката може да бъде премахната чрез старателно почистване с четка и конец за зъби в домашни условия, зъбният камък може да бъде премахнат само от стоматолог. Използват се остри инструменти, за да се изстърже зъбният камък над и под линията на венците и да изглади повърхността на зъба. Другият начин е използването на ултразвук.
Превенция
Доказано е, че паста за зъби с цинков цитрат води до намаляване натрупването на плака, но е разликата е минимална, затова клиничното й значение е под въпрос.
Калциеви отлагания, заради хипокалцификация
Хипокалцификацията е състояние, при което в емайла на зъба липсва достатъчно количество калций. Когато това се случи, емайлът все още покрива повърхността на зъба, но може да бъде изтънен и неустойчив на механични въздействия, придавайки на зъбите прозрачен вид. Зъбите са по-податливи на гниене.
Причини за хипокалцификация
Много дефекти на емайла често започват преди раждането, тъй като зъбите на бебето се развиват в утробата. Хипокалцификацията може да се причини от дефект във формирането на високо чувствителни клетки, наречени амелобласти. Тези клетки секретират протеини, които образуват зъбния емайл. В други случаи може да е свързано с:
- Генетични фактори — Amelogenesis imperfecta е група от редки, наследствени нарушения, които засягат зъбния емайл и могат да доведат до хипокалцификация.
- Болест или травма
- Определени разстройства — установено е, че пациенти с епилепсия или астма са по-склонни да имат дефекти в емайла от други. Също така лекарствата, използвани за лечение на тези състояния, могат да повлияят на емайла.
- Флуор — Зъбната флуороза (поглъщането на твърде много флуорид) през ранна детска възраст може да доведе до петна по зъбите.
Симптоми на хипокалцификация
Хипокалцифицираните зъби обикновено имат:
- жълти, бели или кафяви петна по повърхността
- кремав или кремообразен вид
- отслабена структура, което ги прави предразположени към образуване на кариеси и счупване
- чувствителност към топли и студени храни и напитки
Лечение
Зъбите трябва да се укрепят. В зависимост от степента на хипокалцификация и къде се намира зъбът, може да се извършат някое от следните:
- лечение с флуор на всеки няколко месеца за укрепване на зъба
- стъклени йономерни цименти, свързани с повърхността на зъба, за да го покрият
- поставяне на коронки за пълно покритие на хипокалцифицирания зъб
- избелване в стоматологичен кабинет
Отлагания (натрупвания) върху зъбите се образуват повече у болни със занемарена устна хигиена, смутена дъвкателна функция поради липса на антагонисти, наличие на болни зъби, а така също при леплива, вискозна слюнка и смутена ензимна дейност. Отлаганията биват различно оцветени, съобразно, с което различаваме бял, оранжев, зелен, кафяв и други налепи.
Отлагания от други източници
Повечето от отлаганията са повърхностно наслоени и лесно се отделят с механични и химични средства. Съществуват обаче отлагания (натрупвания) върху зъбите, каквито са зелените и отчасти кафявите, които проникват в емайла и зъбите трудно се почистват.
Цветът на отлаганията може да бъде повлиян от различните багрила на храната или от намиращите се в тях бактерии – зелен стрептокок, жълт стафилокок, дрожди, сарицина и др. У възрастните, оцветяването на отлаганията може да се получи от тютюневия пушек, при оловни интоксикации, а така също при работещи с медни и бронзови изделия.
Въпреки че няколко фактора допринасят за промяна на цвета на зъбите, никотинът е една от основните причини зъбите да променят цвета си с течение на времето. След използване на никотинови продукти, не отнема много време зъбите да придобият жълтеникав вид.
След хронична употреба на тези продукти не е рядкост зъбите могат да потъмнеят или да започнат да изглеждат кафяви.
Освен голямото съдържание на въглероди, които лесно ферментират и произвеждат киселини, в отлаганията се срещат и извънредно много микроорганизми. От една страна, микроорганизмите са защитени от влиянието на слюнката чрез вискозния (гъстия) муцинозен слой, а същевременно чрез ферментацията на въглеводородите в тях се поддържа една постоянна ацидозна среда, която активира ензимните процеси.
изображения: CC0 Public Domain
Симптоми и признаци при Отлагания [натрупвания] върху зъбите МКБ K03.6
- Кървене на венците
- Промяна в цвета на зъбите
- Подути венци
- Лош дъх
- Болка във венците
- Повишена чувствителност на венците
Лечение на Отлагания [натрупвания] върху зъбите МКБ K03.6
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
ВОДА ЗА УСТА ДЕНТАПРОТЕКТ 250 мл
ПАСТА ЗА ЗЪБИ АПА КЕЪР С МЕДИЦИНСКИ ХИДРОКСИЛАПАТИТ 75 мл
ЧЕТКА ЗА ЗЪБИ АКВАФРЕШ МИЛК ТИЙТ БЕБЕ 0 - 2 години
ПАСТА ЗА ЗЪБИ ГЪМ ОРТО 75 мл
ВОДА ЗА УСТА ОРАЛПРОТЕКТ КЛАСИК 300 мл
ВОДА ЗА УСТА ЕЛУДРИЛ КЛАСИК 500 мл
ЛАНДЖЕЛИКА ВОДА ЗА УСТА С РАСТИТЕЛНИ ЕКСТРАКТИ 500 мл
КОНЦИ ЗА ЗЪБИ ДЕНТГАРД 50 м.
КОНЦИ ЗА ЗЪБИ ТЕПЕ ПРИ МОСТОВЕ И ИМПЛАНТИ * 30
КОНЦИ ЗА ЗЪБИ ЕЛГИДИУМ ДЕНТАЛ ФЛОС
ГЛИМБАКС промивка за уста 200 мл
ПАСТА ЗА ЗЪБИ ЛАКАЛУТ АКТИВ 75 мл
Библиография
https://www.dentalcare.com/en-us/patient-education/patient-materials/what-is-tartar
https://en.wikipedia.org/wiki/Calculus_(dental)
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6737844/
https://www.healthline.com/health/calcium-deposits-on-teeth#hypocalcification
https://www.healthline.com/health/how-to-remove-nicotine-stains-from-teeth
Коментари към Отлагания [натрупвания] върху зъбите МКБ K03.6