Други уточнени болести на твърдите зъбни тъкани МКБ K03.8

Други уточнени болести на твърдите зъбни тъкани включва следните състояния:

• Облъчен емайл;
• Чувствителен дентин.

Излагането на радиация води до редица странични ефекти в тялото, включително в устната кухина. Радиационният кариес е едно от усложненията. Този разпад може да има сериозни последици върху оралното здраве, но с помощта на стоматолог може да се държи под контрол.

Радиационен кариес

Признаци на радиационния кариес

В ранните етапи може да липсват симптоми. Това е така, защото в емайл (външният слой на зъбите) липсват нерви. След като гниенето премине отвъд емайла, пациентът започва да се оплаква от по-висока чувствителност на зъбите си, усеща болка и не комфорт в тях. Тъй като радиацията оказва ефект върху цялата устна кухина, може да се установят симптоми при повече от един зъб.

Обикновено кариесът се образува, когато в зъбите се натрупа плака, пълна с бактерии, които произвеждат киселини. Те са тези, които разграждат повърхността на зъбите. Този процес играе основна роля в развитието на радиационен кариес, но това не е единствената причина. Радиацията причинява много промени в устата, които правят пациента по-податлив към появата на зъбен кариес.

Радиацията уврежда слюнчените жлези и води до ксеростомия (сухота в устата), която има води до допълнителни негативни ефекти. Слюнката не само овлажнява устата и подпомага храносмилането, но и има антимикробни протеини, които помагат да се държат под контрол бактериите, причиняващи гниене. Освен това има и минерализиращи компоненти, които помагат за поддържането на зъбния емайл.

Лечение

Кариесът се лекува, като се използват пломби или коронки, в зависимост от степента на гниене. Пломби се използват за малки участъци, докато коронките — за по-големи зони на гниене, които са компрометирали структурата на зъба. Ако гниенето не се лекува, може да доведе до абсцес и зъбът да се наложи да бъде извлечен. Радиационният кариес може да бъде сериозно усложнение на лъчетерапията, но с помощта на зъболекар може да се предотврати и лекува.

Профилактика

При лечение с радиация във високи дози (лъчева терапия), съществува по-голям риск от появата на кариес. Профилактиката започва още в домашни условия, пациента трябва да мие зъбите си два пъти на ден в продължение на поне две минути всеки път и да използва средство за почистване на междузъбните пространства (конец за зъби).

Ако венците ви се възпалят в резултат от лъчевата терапия, зъболекарят ще препоръча допълнително лечение. От съществено значение е да се контролират симптомите на сухота в устата. Ще помогне пиенето на повече вода, дъвчене на дъвка без захар, за да се стимулират слюнчените жлези и използването на продукти, увеличаващи слюнчената секреция.

За повишаване устойчивостта на зъбите може да се приложи флуорид. Професионалните почиствания за премахване на плака и зъбен камък са друг начин, по който кариесът се държи под контрол.

Остеорадионекроза

Може би най-тежкият страничен ефект от лъчевата терапия е остеорадионекрозата (ORN) или костна смърт. Това състояние се среща при 3-10% от пациентите. Остеорадионекрозата се развива, защото облъчването намалява способността на костта да издържа на травма и да е устойчива на инфекция, а това се улеснява от неправилното хранене и орална хигиена.

Този процес може да бъде спонтанен или резултат от травма, водещ до трудно лечими рани на меките тъкани и костни лезии, последвани от костна некроза. Нелекуваната кост може да се зарази вторично. На всички пациенти, които получат химиотерапия или лъчева терапия, трябва да имат отстранени силно увредените зъби и да се започне терапия с флуорид преди лечението.

Остеорадионекрозата е изключително сериозно усложнение за пациентите, на които им се налага да бъде проведена екстракция на зъб след лъчева терапия, а рискът не е малък. До края на живота си пациентът никога не трябва да позволява на зъболекаря си да му извади зъб след лъчева терапия без консултация с онколог. Способността на костните тъкани да лекуват се компрометира от хиповаскуларизация (понижено кръвоснабдяване).

По същество лъчелечението разрушава някои от много малките кръвоносни съдове в костта. Тези кръвоносни съдове пренасят както хранителни вещества, така и кислород към живата кост. Намаляването на тези съдове се свързва с намаляване на способността на костта да се регенерира (възстановява).

Травма на горната челюст или лъчелечение на челюстта след злополука също може да доведе до тежки последици. Може да доведе до масово разрушаване на челюстните кости. Лечението включва хипербарични кислородни обработки, при които костта е подложена на високо насищане с кислород в камера под налягане.

Лечение

Когато се развива остеорадионекроза се разпадат надлежащите тъкани и се разрушава костта. По време на този процес реакцията към антибиотици може да е слабо изявена. Доказано е, че хипербаричният кислород е по-ефективен от пеницилин и останалите антибиотици.

Пациентите, лекувани с пеницилин, обикновено показват значително по-висока степен на некроза от тези, лекувани с хипербаричен кислород, като само 5-30% от пациентите са в състояние да очакват ремисия чрез консервативна терапия. НВО терапията е особено полезна за пациенти с висок риск, като облъчени пациенти, изискващи изваждане на зъб.

Хипербарното лечение позволява повече кислород да достигне до увредените зони и така да се предотврати загиването на тъкани от липсата на приток на кръв и кислород. Терапията е безболезнена и е в състояние да доведе до широк спектър от благоприятни ефекти, включително повишено доставяне на кислород до увредена тъкан, по-голямо образуване на кръвоносни съдове, по-бързо зарастване на рани, подобрен контрол на инфекцията и намаляване ефекти от токсични вещества.

Дентинова свръхчувствителност

Състоянието се описва, като болка, получена от експониран дентин в отговор на химични, термични тактилни или осмотични стимули, които не могат да бъдат обяснени като произтичащи от някакъв друг зъбен дефект или заболяване.

Заболяването е разпространено при пациенти на възраст от 20-50 години. Въпреки това, той се среща по-често при пациентите с около 30-40 години и по-често сред жените.

Има два общи метода за определяне на интензивността на дентиновата хиперчувствителност. Единият от тях е чрез задаване на въпроси към пациента, а другият — чрез клиничен преглед. Появата на дентинова свръхчувствителност в кучешките зъби и предкътниците е по-често срещано, в сравнение с останалите зъби.

Дентинът се счита за жизненоважна тъкан и има способността да реагира на физиологични и патологични стимули. Дентинът е покрит с емайл и от тънък слой цимент в кореновата повърхност на зъба. Дентинът е чувствителен към стимули поради разширението на лезията на одонтобластичния процес и образуването на дентин-пулпов комплекс.

Чувствителността на дентина към стимули не води до проблем, докато е покрит със защитни тъкани (емайл и цимент). Чрез електронен микроскоп се установява, че броят на тубулите в чувствителния дентин е осем пъти повече от броя на тубулите в нечувствителния дентин. Освен това, тубулите с чувствителен дентин са по-дебели от тези в нечувствителния дентин.

Дентиновата свръхчувствителност преминава през две фази на развитие

Локализация на лезията

В първата фаза дентинните тубули, поради загуба на емайл, са изложени на износване, абразия и ерозия. Експозицията на дентина най-вече се дължи на рецесия (оголване) на венците, заедно със загубата на цимент от кореновата повърхност на кучешките зъби и предкътниците в букалната повърхност (повърхността към бузата). Важно е да се отбележи, че не всеки оголен дентин е свръхчувствителен.

Започване формирането на лезия

Във втората фаза, за да бъде сенсибилизиран откритият дентин, тубулните запушалки и мазният слой се отстраняват и вследствие на това дентинните тръби и пулпата се оголват за външната среда. Слоят на запушалка и намазка върху повърхността на открития дентин е съставен от елементи на протеин и утайки, идващи от слюнчения калциев фосфат. Те запушват дентиновите тубули.

Поставяне на диагноза

При изследване се използват някои техники като чист въздух, чиста вода и звуци, за да се определят стимулиращите фактори и да се определи степента на болка на пациента. Всички зъби с болка трябва да бъдат изследвани и степента на болка трябва да се опише чрез качествени параметри като лека, средна и силна болка или чрез използване на количествени параметри като визуална аналогова скала. Трябва да се изключат всички други причини за болката.

Лечение

Преди да се премине към лечение, трябва да се премахнат предполагаемите провокиращи фактори, като използването на четка за зъби с твърд косъм, твърде дългото миене на зъби, консумация на силно киселинни продукти (кафе, газирани напитки), дъвченето на тютюн и други.

В стоматологичния кабинет се използва медицински средства, с които да се намали чувствителността на дентина, разработени са и методи за домашни условия. Паста за зъби, съдържаща калиев нитрат и флуорид има положителен ефект върху намаляването на чувствителността, използването на четка с меки влакна.

изображения: CC0 Public Domain