Болест на твърдите зъбни тъкани, неуточнена МКБ K03.9

Зъбите на човека са специализирани органи за поемане функциите на дъвкателния акт и са изградени от твърди тъкани – емайл, дентин и цимент. Те образуват кухина, изпълнена с пулпна тъкан.

Болест на твърдите зъбни тъкани, неуточнена може да бъде увреждане на било коя от твърдите части на зъба.

Какво представлява емайла?

Емайлът представлява покривната тъкан на видимата част на зъбната корона. Той се състои от две съставки: неорганични – около 96% във функционално зрелия зъб, състоящи се от призми, кристалити и йонизирани соли и органични – остатъци от матрицата в кутикулата, базалната мембрана и междупризмените протеини, изпълващи пространствата на туфите и ламелите.

Макар и силно минерализиран, емайлът е жива тъкан. От пробивния период през детството до дълбока старост, докато зъбът е здрав, в него съществува обмяна. Разбира се, едновременно с възрастта минерализацията в емайла се увеличава и обмяната се намалява често пъти до граници, които не са доловими със съвременните методи на изследване.

При витални зъби емайлът е прозрачен и по-издържлив на механични натоварвания от емайла на увредения зъб, където той потъмнява и става крехък, защото губи елементи от устройството си. При абразия и кариес в емайла се образува реактивна зона от хиперминерализиран емайл.

Клинично също могат да бъдат доловени известни промени по повърхността на зъба, които са признак за вече проявена дистрофия и диспозиция за кариес, както и болест на твърдите зъбни тъкани, неуточнена. Това са така наречените прекариесни състояния и абнормалнини отлагания по зъбите.

Емайлова недостатъчност

Емайловата недостатъчност е прекариесно състояние, характеризиращо се с повишена болева реактивност на зъба при видимо непроявени още дефекти по него. Обикновено болният се оплаква от изтръпване или болезнена чувствителност на един или група зъби при консумация на сладки, кисели, топли или студени храни и напитки.

Понякога даже студеният въздух, вдишван през отворена уста, причинява непосилни болки. При оглед се установява, че болният зъб е с нормален цвят и форма. Болезнената зона е дифузна и засяга най-често лабиалната и оклузалните повърхности, орално зъбът е незасегнат.

Емайловата недостатъчност, както още се нарича, зъбна хиперестезия е придобита дистрофия, т.е. проявява се временно при общи болестни смущения, но при нормално развити зъби. Поради тази си генеза има преходен характер и отзвучава заедно с общото заболяване. Зъбната хиперестезия е възвратима и изчезва при първата компенсация на организма срещу агентите на дистрофията, които могат да бъдат от ендогенно или екзогенно естество.

При емайловата недостатъчност следователно е нарушена бариерната функция на емайла и зъбът е станал пропусклив за дразнителите от външната среда. Налице е деминерализация на повърхностния пласт от емайла, главно на калциеви и фосфорни соли.

Заболявания на дентина и цимента

Болест на твърдите зъбни тъкани, неуточнена може да бъде на дентина и цимента. Дентинът е основата тъкан на зъбите. Отвън, той е покрит с емайл, а в корена се разполага циментната тъкан. Обмяната в дентина се осигурява чрез одонтобластите и техните израстъци при участието на нервната регулация.

Дентинът реагира на различните състояния с отлагане или отнемане на минерални соли. При повишени механични, химични или токсични дразнения, каквито се проявяват при абразия и кариес, в засегнатите части на зъба се повишава минералната обмяна, дентиновите каналчета се уплътняват и се получава плътен слой вътре в ортодентина.

Циментът също така играе важна роля при нормално и патологично състояние на зъбите. Причините, които най-често увреждат цимента са травми, ортодонтски апарати, патологична позиция на зъбната редица, реимплантиран зъб, възпалителни заболявания на периодонциума и други. Клиничната оценка на цимента трябва да се свърже с факта, че той е по-малко лабилен от алвеоларната кост, което прави възможно ортодонтското лечение при пародонталните заболявания.

изображения: CC0 Public Domain