Аденовирусна пневмония МКБ J12.0

Пневмонията е едно от най-разпространените инфекциозни заболявания на дихателната система. Тъй като заболяването може да доведе до тежки усложнения, подлежи на адекватно и навременно лечение от лекарските специалисти.

Причинители на заболяването могат да бъдат различни вируси, бактерии и гъби. През последните десетилетия особено внимание се обръща на пневмониите, причинени от вируси, тъй като тяхната честота е нараснала значително. Според епидемиологични изследвания вирусните пневмонии са най-често срещаните след тези, причинени от S.pneumoniae, с варираща честота от 13-50% от диагностицираните пневмонии.

В зависимост от вирулентността на причинителя, както и от възрастта и съпътстващите заболявания на пациента, пневмонията може да варира от леко респираторно заболяване до животозастрашаващо състояние. Рискова група за заболяването са имунокомпрометираните пациенти, при които шансът пневмонията да доведе до дихателна недостатъчност, е висок. При тази група пациенти е известен един специфичен вирусен причинител, който често индуцира инфекции при тях. Това са аденовирусите, които основно засягат пациентите с вроден или придобит имунен дефицит.

Честота

Аденовирусна пневмония засяга основно кърмачета и малки деца. Причинителите на инфекцията са силно контагиозни и освен малки деца, могат да засегнат и възрастни индивиди. Това разпространение сред малки деца е поради тяхната слабост на имунната система, която не може да се справи с инфекцията.

Повишена е и честотата на аденовирусни инфекции сред военнослужещите, основно от конкретни серотипове (установено през 1971 година). Поради тази причинита е създадена противоаденовирусна ваксина, насочена срещу конкретни серотипове. След спиране на производството и през 1996 година отново се наблюдава повишаване на броя на заболелите от аденовирусна инфекция. Затова за справяне с инфекцията във военните лагери е създадена орална ваксина, която е ефективна срещу основните серотипове на аденовирусите, причиняващи инфеции.

Тежко протичащо заболяване и леталитет не са характерни за аденовирусна пневмония. Също така рядко се наблюдава настъпило усложнение на инфекцията.

Аденовирусите причиняват по-често инфекции при мъже, отколкото при жени.

Причина

Аденовирусите представляват ДНК-вируси, изолирани за пръв път през 50-те години на миналия век в клетъчни култури, получени от аденоидна тъкан, откъдето произхожда името на самите вируси. Те са изключително издръжливи на вредни въздействия от околната среда, оцелявайки дълго време извън гостоприемник. Друг фактор на вирулентността на тези вируси са разнообразието от серотипове, причиняващи инфекция при хората. Известни са 52 серотипове на аденовирусите.

Тези вируси са способни да индуцират инфекция в много органи и тъкани, която често да протече безсимптомно. Често култивират фаринкс или се срещат в чревната флора на асимптоматични заразоносители, които единствено допринасят за разпространението на инфекцията. Аденовирусите се предават основно чрез следните механизми:

• Въздушно-капков път
• Фекално-орален път
• Инокулация чрез конюнктивата
• По хематогенен път

Известно е, че аденовирусите е онкогенен при гризачи, но не и при хора.

Тъй като, тези вируси имат вътреклетъчен патогенетичен механизъм, е добре изучен неговият геном. Това помага в науката за генното инжинерство чрез промяна на мутирали гени, чрез промяна на самия вирусен геном. По този начин може да се постигне промяна на генната мутация на засегнатите клетки, и резултатът да бъде лечение на заболявания, свързани с генни дефекти.

Патогенеза

Мястото на инвазиране на аденовирусите определя мястото на инфекцията. Най-често вирусните частици биват инхалирани при вдишване. При попадане в горните дихателни пътища, те индуцират локална възпалителна реакция от страна на дихателната система, която се проявява със специфични симптоми. При инвазиране на клетките на лигавицата на респираторния тракт, аденовирусите започват своята репликация вътреклетъчно. Резултат от това е цитолиза, производство на цитокини (възпалителни медиатори) и индуциране на възпалителен отговор.

Симптоми

Клиничната картина на аденовирусна пневмония започва както всяка вирусна инфекция с инкубационен период. При аденовирусите обикновено този период е между 4 до 7 дни. През този период обикновено заразените нямат проявени симптоми, освен общо неспецифично неразположение и чувство за умора и отпадналост. За инкубационния период е характерна силната вирусна репликация. Освен това през този период пациентите за най-силно заразни за околните и се крие голям риск от предаване на инфекцията.

Характерно за аденовирусната инфекция е едновременното засягане на конюнктивата и фаринкса от инфекциозния процес.

След инкубационния период започва появата на характерните за това заболяване симптоми.

Неспецифични симптоми

• Хрема
• Фебрилитет
• Главоболие
• Обща отпадналост

Специфични симптоми

При проява на някои от тези симптоми инфекциозният процес е засегнал белите дробове.

• Болка в гръдната област
• Влажна кашлица
• Задух - при инфекция на долните дихателни пътища проявеният задух е експираторен (при издишване).
• Треска - при засягане на белите дробове от инфекциозен процес често температурата трудно се повлиява от антипиретичното лечение. Тя варира в стойности между 38 и 40 градуса.
• Стридор
• Цианоза - посиняване на кожата около носа и устните. Симптом, който се проявява при недостиг на кислород в организма поради нарушената белодробна функция.
• Учестено и повърхностно дишане

Диагноза

Диагнозата аденовирусна пневмония се поставя чрез следните методи.

Физикален преглед

При прегледа от лекар, пациентът представя проявените симптоми.

Най-честите находки, които лекарят намира при преглед са:

• Зачервено гърло, обложени видими лигавици
• Шийна лимфаденомегалия - уголемени шийни лимфни възли, които се диагностицират чрез палпация. Големината им може да варира. Често кожата над самите възли е зачервена.
• Сухи или влажни хрипове - при аускултация на белите дробове често в пневмоничното огнище се чуват хрипове.

Кръвни изследвания

При наличие на инфекциозен процес в организма имаме завишаване на стойностите на маркерите на възпалението:

• Повишени стойности на левкоцити и лимфоцити
• СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцитите)
• CRP (С-реактивен протеин)

Рентгеново изследване

При рентгенография на белите дробове се визуализират характерни промени за вирусна пневмония (интерстициална пневмония). Патологичните промени не засягат определен лоб от белите дробове, както е при бактериалните пневмонии. Инфекцията може да индуцира промени в двата бели дробове.

PCR (Полимеразна верижна реакция)

Това е изследователски метод, който доказва конкретния причинител на заболяването. Не е задължително изследване, но понякога се използва при наличие на епидемично огнище обхващащ голям брой заболели. Методът се базира на директно изследване на участъци от ДНК или РНК на вирусите във взетия секрет (храчка, гърлен секрет).

Диференциална диагноза

Аденовирусна пневмония може да има подобна клинична проява като много други вирусни причинители. Някои от тях са:

• Цитомегаловирус (CMV)
• Ентеровирус
• Грипен вирус
• Парагрипен вирус
• Варицела-зостер вирус (VZV)

Освен причинители, аденовирусната инфекция може да наподобява множество други заболявания, някои от тях са:

• Бактериална пневмония
• Аспирационен пневмонит
• Плеврален излив
• Дихателна недостатъчност
• Микотична пневмония
• Бронхит

Лечение

Лечението на пневмония, причинена от аденовируси може да се разделя на няколко групи.

Лечение насочено срещу причинителя

За справяне с вирусната инфекция се използват антивирусни медикаменти, които са доста ефективни. Най-често използваните от тях са:

• Занамивир
• Озелтамивир

Симптоматично лечение

Според проявените симптоми се използват различни групи медикаменти:

• Антипиретици - при висока температура
• Назални деконгестанти - при запушен нос
• Аналгетици - при главоболие
• НСПВС - противовъзпалителни средства
• Антибиотици - не се използват за лечение на вирусна инфекция, но често в медицинската практика се прилагат за превенция на вторична бактериална инфекция. Използват се широкоспектърни антибиотици (пеницилини, цефалоспорини, макролиди).

Достатъчната почивка и адекватната хидратация също могат да помогнат за по-бързо оздравяване. Важен е също така приемът на храни, богати на витамини.

При правилно проведено лечение, заболяването преминава в рамките на 7-10 дни.

Усложнения

Рядко аденовирусната пневмония се манифестира с прояви на усложнения, но някои от тях могат да бъдат:

• Остра дихателна недостатъчност
• Вторична бактериална инфекция
• Енцефалит
• Плеврален излив