Неорганични разстройства на съня МКБ F51

Сънят е сложен биологичен процес. Докато човек спи, той е в безсъзнание, но функциите на мозъка и тялото все още са активни. Те изпълняват редица важни задачи, които помагат на организма да е здрав и да функционира правилно. Така че, когато човек системно не получава достатъчно качествен сън, това води до по-сериозни последици от обикновено чувство на умора. Може да повлияе на физическото и психическо здраве, мислене и ежедневно функциониране.

Неорганични разстройства на съня са състояния, които водят до промени в пълноценния сън на човек. Те могат да повлияят на цялостното здраве, безопасност и качество на живот. Лишаването от сън дава отражение върху способността за безопасно шофиране, работа с машини и увеличава риска от други здравословни проблеми.

Симптомите на нарушения на съня зависят от специфичното разстройство. Някои признаци, които да наведат на мисълта, че човек може да има нарушение на съня, включват:

1. Редовно отнемане на повече от 30 минути всяка вечер, за да заспи.
2. Редовно се събужда няколко пъти всяка вечер и след това среща трудност при повторно заспиване или се събужда твърде рано сутрин.
3. Често се чувства сънлив през деня и заспива в неподходящо време.
4. Партньорът споделя, че по време на сън, болният хърка силно, издава звуци, задушава се или спира дишането за кратки периоди.
5. Имат чувство за мравучкане или изтръпване на краката и ръцете, които се облекчават, като ги движат или масажират, особено вечер и когато се опитват да заспят.
6. Партньорът забелязва, че краката или ръцете треперят често по време на сън.
7. Има епизоди на внезапна мускулна слабост, когато са ядосани или уплашени.

За да постави диагноза, лекарят ще изиска цялата медицинска история, данни за съня и ще направи физически преглед. Най-често срещаните видове изследвания на съня наблюдават и записват случващото се по време на сън. Данните, които интересуват лекарите, включват:

• промяна на мозъчните вълни
• очни движения
• дихателна честота
• кръвно налягане
• сърдечна честота
• електрическа активност на сърцето и други мускули

Предпочитано изследване остава полисомнографията. След него се използва и електроенцефалография.

Лечението на нарушения на съня зависи от това, за кое разстройство точно се касае. Методите могат да включват:

1. Хигиена на съня и други промени в начина на живот, като здравословна диета и физически упражнения.
2. Когнитивно-поведенческа терапия или техники за релаксация, за да се намали тревожността, която пречи да се осигури достатъчно сън.
3. CPAP терапия (непрекъснато положително налягане на дихателните пътища) при сънна апнея.
4. Лекарства, включително медикаменти, помагащи съня. Обикновено се препоръчва последните да се използват за кратък период от време.

Съществуват различни видове нарушения на съня. Те се групират в категории според поведението, проблеми с естествените цикли на сън-бодърстване, проблеми с дишането, затруднено заспиване или степен на сънливост през деня.

Неорганични разстройства на съня се подразделят общо на:

• Неорганично безсъние
• Неорганична сънливост [хиперсомния]
• Неорганично разстройство на ритъма сън-бодърстване
• Сомнамбулизъм [ходене насън]
• Нощни страхове
• Кошмари
• Други неорганични разстройства на съня
• Неорганично разстройство на съня, неуточнено

Неорганично безсъние

Безсънието може да бъде причинено от психиатрични състояния като депресия. Психологическото неразположение може да затрудни заспиването, самото безсъние води до промени в настроението.

Проблемите със съня представят симптоми на депресия, а рискът от тежко безсъние е много по-висок при пациенти с големи депресивни разстройства. Изследванията показват, че безсънието също може да предизвика или влоши депресията.

Повечето възрастни са имали известни проблеми със съня, защото се чувстват притеснени или нервни, но за някои от тях това е модел, който пречи на съня редовно. Симптомите на тревожност, които могат да доведат до безсъние, включват:

• напрежение
• непрекъснати мисли за отрицателни отминали събития
• прекомерно притеснение за бъдещи събития
• чувство на човек, че е затрупан от отговорности

Тревожността може да бъде свързана с настъпило безсъние (проблеми със заспиването) или поддържащо безсъние (събуждане през нощта и невъзможност за повторно заспиване). И в двата случая тишината и бездействието в леглото през нощта често предизвикват стресови мисли или дори страхове, които поддържат човек буден.

Когато това се случва в продължение на много нощи (месеци наред), болният започва да изпитва безпокойство, страх или паника само при вероятността да не успее да заспи. Ето как тревожността и безсънието могат да се подхранват взаимно и да се превърнат в цикъл, който трябва да бъде прекъснат чрез лечение.

Безсънието може да бъде предизвикано или продължено от собствено поведение и модели на сън. Нездравословният начин на живот и навиците за сън могат да доведат до това състояние без някакъв основен психиатричен или медицински проблем, както и да влошат безсънието, причинено от друг проблем.

Неорганична сънливост [хиперсомния]

Всеки различен организъм има специфично изискване за количество сън. Някои хора се нуждаят от 9 часа всяка вечер, за да се чувстват най-добре, докато други се чувстват отлично само със 7 часа. Но получаването на 10 или повече часа сън през нощта плюс няколко часа неконтролируема сънливост през деня е патологична. Може да има редица причини, поради които това да се случи, но специалисти по въпросите със съня, разглеждат това състояние, наречено хиперсомния. Представлява сериозно и инвалидизиращо разстройство без органична причина.

Хората с хиперсомния могат да страдат от постоянни или повтарящи се епизоди на силна сънливост. Хроничното недоспиване също е потенциална причина, но в този случай получаването на допълнителен сън обикновено облекчава симптоматиката.

Показанията при хиперсомния, след които човек трябва да се обърне към специалист, са:

• проявени в период от поне 6 месеца
• липса на медицинско заболяване, което да обясни симптомите
• неясни резултати от полисомнография

Най-честото лечение за прекомерна сънливост са стимулиращи лекарства. Тези медикаменти обаче не са заместител на съня.

Неорганично разстройство на ритъма сън-бодърстване

Повечето хора си лягат през нощта и спят до сутринта. Болните с нередовен ритъм сън-бодърстване изпитват нарушен сън, който често е неструктуриран. Те обикновено спят по 1 до 4 часа наведнъж и имат няколко заспивания за период от 24 часа. Според проучване от 2009 г. най-дългият период на непрекъснат сън обикновено е между часовете от 2:00ч. до 6:00ч.

Хората с разстройство на ритъма сън-бодърстване не се считат за лишени от сън. Те получават адекватно количество, което обаче се разпростира за период от 24 часа, а не се концентрира в 7 или 8 часа. Хората с това състояние имат проблеми както с безсънието, така и със сънливост през деня.

Основната причина за неорганично разстройство на ритъма сън-бодърстване е отсъствие на циркадния ритъм, отговорен за регулирането на периодите на будно състояние и сън. При хора, които нямат установен график в ежедневието си, има повишен риск от развитие на това разстройство. Разпространението се увеличава с възрастта. Въпреки това, възрастта сама по себе си не е рисков фактор.

Някои фактори, несвързани с разстройството на съня, могат временно да нарушат циркадния цикъл. Те включват нередовни работни смени (дневни и нощни) и чести пътувания между различни часови зони.

Сомнамбулизъм [ходене насън]

Ходенето насън, или сомнамбулизмът, е често срещано разстройство на съня сред деца и възрастни. То се заражда в дълбок сън и се проявява под формата на ходене или поредица от сложни поведения, докато човек спи. За болния е трудно да се събуди и следователно не си спомня какво се е случило или се чувства объркан.

Симптомите на сънливост и свързаните с тях действия, са основа за поставяне на диагнозата. Необходимо е по-задълбочено проучване на всяко основно заболяване. Може да има и други фактори, които допринасят — липса на сън, умора, лекарства, стрес, алкохол и други подобни.

Симптомите включват:

• събуждане из къщата, насред дълбок сън
• ходене из къщата
• преминаване на дълги разстояния в състояние на сън
• говорене или крещене по време на сън
• дневна сънливост
• липса на спомен за случилото се

Нощни страхове

Обикновено този вид неорганични разстройства на съня  се случват при деца на възраст 3-12 години, с пик около 3 години и половина. Те се различават ясно от обикновените кошмари, които се случват по време на REM съня. Нощните страхове се характеризират с чести повтарящи се епизоди на интензивен плач и страх по време на сън. За разлика от кошмарите, повечето деца не си спомнят съня след епизода. Те са плашещи събития за цялото семейство.

В допълнение към честите повтарящи се епизоди на силен плач и страх по време на сън, децата с нощни страхове могат да проявят още:

• тахикардия (повишена сърдечна честота)
• тахипнея (повишена честота на дишане)
• изпотяване по време на епизода

Типичният епизод на нощен страх започва приблизително 90 минути след заспиване. Детето лежи в леглото и крещи, изглежда будно, но е объркано, дезориентирано и не реагира на външни стимули. То не е наясно с присъствието на родителите, обикновено не говори и не реагира на утехата от родителите. Повечето епизоди продължават 1-2 минути, но могат да продължат до 30 минути, преди детето да се отпусне и да се върне към нормалния си сън.

Кошмари

Кошмарите, както повечето сънища, се случват по време на етапа на съня, когато мозъкът е много активен. Ярките образи, които мозъкът изгражда, могат да изглеждат много реални. Тази част от съня е известна като бързо движение на очите или стадий на REM-сън, защото очите бързо се движат под затворени клепачи. Кошмарите се случват през втората половина от нощния сън, когато периодите на REM са по-дълги.

Когато децата се събудят от кошмар, образите му са все още пред очите им и могат да изглеждат истински. Така че е естествено те да се чувстват уплашени, разстроени и да извикат родител, който да ги успокои.