Съдова деменция с остро начало МКБ F01.0

Съдовата деменция е втората най-честа причина за деменция след болестта на Алцхаймер. Той представлява до 20% от всички деменции и е причинена от мозъчно увреждане вследствие на мозъчно-съдови или сърдечно-съдови проблеми — обикновено инфаркт. Може да се дължи и на генетични заболявания, ендокардит (инфекция на сърдечна клапа) или амилоидна ангиопатия (процес, при който амилоидният протеин се натрупва в кръвоносните съдове на мозъка). В много случаи може да съществува съвместно с болестта на Алцхаймер. Честотата на съдова деменция се увеличава с напредваща възраст и е наравно при мъжете и жените.

Много случаи на съдова деменция започват с ранни предупредителни признаци, които могат да бъдат лекувани. Ранният стадий е известен като "съдово когнитивно увреждане". Ако болестта се улови на този етап, увреждането на мозъка може да бъде спряно и съдовата деменция да бъде предотвратена. Хората със съдова когнитивна недостатъчност могат да започнат да показват симптоми на деменция, като забавяне на мисълта, затруднения при планиране, загуба на памет, проблеми с езика и настроение или поведенчески промени.

Съдова деменция с остро начало се характеризира с бързо развитие след поредица от инсулти в резултат на мозъчносъдова тромбоза, емболия или кръвоизлив. Деменцията, като понятие, представлява деградация на вече развити интелект и памет.

Въпреки че не всички инсулти причиняват деменция, в някои случаи един може да увреди мозъка достатъчно, за да предизвика деменция. Това състояние се нарича едноинфарктна деменция. Деменцията е по-често, когато инсултът е разположен от лявата страна (полусферата) на мозъка или когато става дума за хипокампуса (мозъчна структура, важна за паметта). Сред рисковите фактори са включени:

• Напреднала възраст, особено над 65 г.
• Високо кръвно налягане
• Тютюнопушене
• Високи нива на холестерол и триглицериди
• Диабет
• Предсърдно мъждене (бърза и неравномерна дейност на сърдечните камери)
• Сънна апнея - състояние, при което дишането спира за няколко секунди, по време на сън.
• Липса на физическа активност
• Наднормено тегло и затлъстяване
• Употреба на перорални контрацептиви
• Заболявания, при които кръвта "се сгъстява" или се съсирва по-лесно

Сърцето изпомпва кръв до мозъка чрез каротидните (сънни) артерии и вертебралните (прешленни) артерии. Каротидните артерии се разделят на външни и вътрешни артерии, като първите доставят кръв на лицето и вторите, влизат в черепа и отиват към мозъка. След това вътрешните се разделят на церебрални. Трите основни причини, водещи до остра съдова деменция, са церебрална (мозъчна) венозна тромбоза, емболия или кръвоизливи.

Церебрална венозна тромбоза

Отнася се до образуване на локални съсиреци и запушване на мозъчни венозни структури, включително венозни синуси, кортикални (корови) вени и проксималната (горната) част на югуларните (яремни) вени, което води до остра проява с голямо разнообразие от симптоми, което прави диагнозата трудна.
В церебралната венозна тромбоза (CVT) са описани много причинно — следствени състояния. Те могат да се видят самостоятелно или в комбинация. Например протромбинова генна мутация, свързана с употребата на перорален контрацептив, повишава коефициента на вероятност.

Синузит
Синузитът може да възникне чрез пренос от синусите. Тези случаи също могат да бъдат свързани със субдурален емпием (нагнояване). При тези случаи трябва да се има предвид бактериален менингит като съпътстващо заболяване. Фронталните (предни) синусите са най-разпространеният източник на инфекция, като се разпространяват по венозната система. Трябва да се имат предвид и множеството бактерии, като най-често срещаната е Staphylococcus aureus. При хронични инфекции могат да бъдат открити грам-отрицателни организми и гъбички като Aspergillus.

Травма, оперативни интервенции и медикаменти
Тромбозата лесно може да бъде пренебрегната в случаи на лека травма на главата. От лекарствата, предразполагащи към тромбоза за оралните контрацептиви, кортикостероидите, Thalidomide, Erythropoetin, L-asparaginase.

Хиперкоагулационни състояния
Недостатъкът на протеини S и C, дефицит на антитромбин III и фактор V могат да доведат до CVT. Бременността също е свързана с хиперкоагулационна тенденция. Злокачествените заболявания също могат да бъдат свързани и с хиперкоагулационни състояния, съответно са рисков фактор.

Симптомите на мозъчната венозна тромбоза може да варират в зависимост от местоположението на тромба. Бързото реагиране на тези симптоми прави възможно възстановяването. Появяват се главоболие, гадене и повръщане, замъглено зрение, припадък или загуба на съзнание, загуба на контрол върху движението в част от тялото, кома.

Диагнозата на мозъчната венозна тромбоза се осъществява чрез:

1. Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), който произвежда триизмерни изображения на телесни структури. Той може ясно да покаже различни видове нервна тъкан и ясни снимки на мозъка.
2. Компютърна томография (КТ) с контраст включва инжектиране на радиоактивна субстанция, обикновено във вена на ръката, кръвта я пренася към церебралните вени и в този момент се извършва сканирането. Тя открива съсиреците в 75 — 100%.
3. Ангиография — церебралната ангиография визуализира по-малки кръвни съсиреци, отколкото КТ и ЯМР. Това обаче изисква пукнция на бедрената артерия. Такава се извършва само ако останалите тестове дават неясни резултати.
4. Ултразвук на каротидните (сънни) артерии, показващ потока на кръвта.
5. Кръвни изследвания, строго показателен е D-dimer.

Лечението се започва незабавно в болнични условия. Включва вливане на антикоагуланти (лекарства, които потискат кръвосъсирването), например нискомолекулярен Heparin, за да спре кръвосъсирването, по-късно се преминава към Warfarin, ако няма други контраиндикации, антибиотици при налична инфекция, контрол на гърчове, мониторинг на мозъчната активност и контрол на интракраниалното налягане, ако се налага — хирургична намеса и рехабилитация.

Сред усложненията, които настъпват, се срещат трудност при движение на крайниците, проблеми със зрението, главоболие, повишено интракраниално (вътречерепно) налягане, натиск върху нервите, мозъчна травма, забавяне на развитието, смърт.

Цереброваскуларен емболизъм

Емболичният инсулт е сред причините за съдова деменция с остро начало. Той се получава, когато кръвен съсирек, който се формира другаде в тялото, се разпада и се придвижва до мозъка чрез кръвообращението. Когато съсирекът се намира в артерия и блокира потока от кръв, причинява инсулт. Мозъкът разчита на артериите си, за да доставят кръв. Този кръвен поток позволява на кислорода и хранителните вещества да достигат до мозъка. Ако една от тези артерии е блокирана, мозъкът не може да произведе необходимата енергия за функционирането му. Мозъчните клетки ще започнат да умират, ако блокирането трае повече от няколко минути.

Най-честите симптоми включват затруднен говор или разбиране на думите на болния, трудности при ходенето, изтръпване на крайници или страни на лицето, некоординирани движения, чувство на слабост, временна парализа, объркване, променено съзнание. Емболичният инсулт причинява различни симптоми при различните хора.

Хеморагичен инсулт

Той може да бъде причинен от хипертония, руптура на аневризма (най-честа причина), съдова малформация или като усложнение на антикоагулационните лекарства. Хеморагичните инсулти представляват около 15% от всички инсулти и се подразделят на категории, в зависимост от мястото и причината на кървенето. Интрацеребралният кръвоизлив се получава, когато има кървене директно в мозъчната тъкан, което често образува съсирек в мозъка. Субарахноидалният кръвоизлив възниква, когато кървенето е под паяжиновидната обвивка на мозъка.

Симптомите включват загуба на съзнание, гадене, повръщане, внезапно и тежко главоболие, слабост или изтръпване едностранно по лицето или крайниците, проблеми с речта, виене на свят, загуба на баланс, дезориентация, припадъци.

Хеморагичният инсулт, като причина за съдова деменция с остро начало, обикновено изисква операция за облекчаване на интракраниалния натиск, причинен от кървенето. Хирургичното лечение на хеморагичен инсулт, причинено от аневризма или дефектен кръвоносен съд, може да предотврати следващ инсулт. Може да се извърши хирургично лечение, за да се коригира дефектният кръвоносен съд и да се пренасочи притокът на кръв към съседни съдове.

Ендоваскуларното лечение включва поставянето на дълга, тънка, гъвкава тръба (катетър) в главната артерия, обикновено в бедрената, и вмъкване на малки стентове в кръвоносните съдове през катетъра. Стентовете поддържат стената на кръвоносния съд, за да се предотвратят по-нататъшни увреждания.

Възстановяването и рехабилитацията са важни аспекти на лечението на инсулт. В някои случаи, засегнатите области на мозъка могат да бъдат в състояние да изпълняват функции, които са били загубени при настъпването на инсулта. Рехабилитацията включва физиотерапия и терапия на говора. Независимо от какъв тип удар е претърпял, важно е пациентите да получат спешно медицинско лечение възможно най-скоро, за да се постигне най-добрият резултат.