Начало Медицинска енциклопедия Лечения Витамин В6 (пиридоксин)

Витамин В6 (пиридоксин)

Витамин В6 (пиридоксин) - изображение

Витамините представляват нискомолекулни органични съединения с различна химична природа, като имат голямо значение за нормалното протичане на всички биологични процеси в организма, за растежа и развитието, за оптималното усвояване на другите нутриенти, за осъществяване на възстановителните процеси в клетките и тъканите.

Те активно повишават имунологичната резистентност и устойчивост на организма към действието на неблагоприятните фактори от околната среда.

Разделят се на два големи класа, а именно мастноразтворими (витамини А, К, Е и D) и водоразтворими, с основни представители витамин С и витамините от група В.

Важен член от семейството на витамините от група В е витамин В6 (пиридоксин).

Представлява водоразтворим витамин с многобройни важни функции в осъществяването на редица физиологични процеси.

Субстанцията е открита за първи път през 1934 година от унгарския лекар Пол Дьорд, няколко години по-късно е определена и структурата му и е синтезиран.

Подробна информация може да намретие в раздел История:

ПиридоксинПрепаратът съществува под различни форми, като някои от основните са следните:

Отделните форми, с изключение на последната, могат да се превръщат една в друга.

Пиридоксинът изпълнява множество функции в организма, свързани с метаболизма на аминокиселини, невротрансмитери, хемоглобиновия синтез, генната експресия.

Витаминът е кофактор в биосинтезата на серотонин (известен още като хормон на щастието), допамин, епинефрин, норепинефрин, гама-аминомаслена киселина и хистамин, които сами по себе си играят ключова роля в изпълнението на важни процеси, свързани с поведението, психичното състояние, опорно-двигателния апарат, имунния статус.

Необходим е за нормалното развитие на мозъка и неговите функции, активно повлиява настроението и биологичния часовник на тялото.

Витамин В6 активно повлиява и нормалното синтезиране на метионин и селен, както и превръщането на триптофан в ниацин.

Заедно с витамин В12 и витамин В9 (фолиева киселина) регулира нивата на хомоцистеин в кръвта, аминокиселина, чиито понижени нива се асоциират с развитие на кардио-васкулаторни увреждания.

Други основни функции на пиридоксин включват:

  • участие в гликогенолизата, главно като коензим на гликоген фосфорилазата
  • катализиране на реакциите на трансаминиране, които са съществени за глюконеогенезата
  • играе важна роля за превръщането на гликогена в глюкоза в мускулите
  • регулира обмяната на холестерола
  • притежава изразено липотропно действие
  • участва в порфириновия синтез и хормоналния метаболизъм
  • участва в кръвотворенето (служи като коензим на важен за хемоглобиновия синтез ензим)

Подробна информация относно ролята на витамина за функционирането на отделните системи в организма може да намерите в раздел Физиология:

Витаминът е широко разпространен в природата и се съдържа във високи количества в редица плодове, зеленчуци и месни продукти:

  • Растителни източници на витамин В6месо: пилешко, пилешко, свинско, телешки черен дроб, риба
  • плодове: банани, авокадо, сушени сини сливи
  • зеленчуци: спанак, моркови, картофи
  • зърнени храни и бобови култури
  • млечни продукти и яйца
  • ядки: шамфъстък, лешници, орехи

При съхранение, обработка и готвене на хранителните продукти загубите на витамина варират и могат да достигнат до 50 %.

При обработката на растителните източници се наблюдават най-ниски загуби, тъй като те са богати на пиридоксин, който е много по-стабилен от пиридоксал и пиридоксамин, налични основни в животинските източници.

Подробна информация за скоростта на усвояване и особеностите на процеса може да намерите в раздел Физиология:

Необходимият дневен прием от витамин В6 (пиридоксин) за възрастни варира между 1,3 и 1,7 милиграма, като при бременност и в периода на лактация нуждите са повишени и жените се нуждаят средно от 2 милиграма дневно.

Децата до осем годишна възраст се нуждаят приблизително от 0,6 милиграма, а във възрастта между 9 и 18 години нуждите нарастват до 1,3 милиграма.

Съществуват редица доказателства, че дозите до 20 милиграма дневно не предизвикват странични ефекти.

Витамин В6 се използва за профилактика и лечение на много състояния, като например:

Противоречиви резултати съществуват по отношение на използването му при синдром на карпалния канал, като адювантна терапия при бронхиална астма и захарен диабет, както и за регулиране на когнитивния статус и проблемите с паметта при възрастните хора.

При захарен диабет приложен в оптимална доза се наблюдава намаление от нуждата на инсулин, но при предозиране съществува риск от развитие на инциденти.

При прием на добавки, недостатъчен контрол и информираност, е възможно развитие на неврологични нарушения, гастроинтестинални увреждания и алергични прояви, в резултат от предозиране.

Безопасната максимална дневна доза е в рамките на 25 до 30 милиграма, като дози над 100 милиграма, особено приемани продължително време, може да причинят различни по тежест нежелани ефекти.

Системната употреба на дози, по-високи от един грам (1000 милиграма), може да причини главоболие, загуба на чувствителност в различни зони, нарушена координация, прогресивна сензорна невропатия с атаксия, изразена фоточувствителност, гадене, диспепсия и болка в корема, както и болезнени кожни лезии.

При рационален хранителен режим рядко се наблюдава развитие на дефицит на витамин В6 (пиридоксин), поради големия набор на богати на субстанцията хранителни източници.

Рискови групи за развитие на недостиг и хиповитаминоза са следните:

  • бременни жени и кърмачки
  • при системен алкохолизъм
  • наличие на автоимунни заболявания
  • пациенти с увредена бъбречна функция
  • заболявания, повлияващи нормалния метаболизъм и усвояване на субстанцията
  • недохранване и синдром на малабсорбция
  • прием на определени медикаменти, например някои антиепилептични препарати, изониазид, хидралазин

Дефицитът прогресира с течение на времето и проявите му стават все по-видими и разпознаваеми.

При недоимък на витамин В6 е възможно развитие на хипохромна анемия, себореен дерматит и атрофичен глосит, хипертония и повишен риск от сърдечно-съдови инциденти, мускулна слабост, периферна невропатия, световъртеж и припадъци, повишена тревожност и депресивни епизоди.

Подробна информация може да намерите в раздел Заболявания:

При едновременната употреба с препарати от различни фармакологични групи е възможно развитие на различни по тежест нежелани лекарствени взаимодействия.

Налице е повишен риск от кървене при прием с тромбоцитни антиагреганти, антикоагуланти и някои нестероидни противовъзпалителни средства (например ибупрофен).

Необходим е повишен контрол при прием с препарати, повлияващи имунологичния статус и нервната система, като например лекарства за лечение на Алцхаймер, анксиолитици, антидепресанти, противотуморни медикаменти, някои антибиотици.

Възможни са неблагоприятни взаимодействия с препарати, съдържащи гинко билоба, омега-3 мастни киселини, магнезий, жълт кантарион.

При необходимост от допълнителен прием на витамин В6 (пиридоксин) се посъветвайте с Вашия лекар за оптималната доза и продължителност на терапията.

5.0, 7 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

СъставкиЛеченияБотаникаСпортЛюбопитноСнимкиИсторияНовиниНормативни актовеОрганизацииСоциални грижиЗдравни съветиИнтервютаЛайфстайлЗаведенияСпециалистиКлинични пътекиАнкетиДиетиГеографияЛичностиНаправления в медицината