Грах (Pisum sativum)

Гра̀хът (Pisum sativum) е биологичен вид, растение от семейство Бобови (Fabaceae). Отглежда се, като домашна култура за прехрана по целия свят. Обикновеният културен грах е едногодишно тревисто пролетно растение. Срещат се обаче и зимуващи форми, неправилно наречени зимни. Повечето от сортовете грах имат восъчен налеп върху стъблото, листата и чашките на цветовете. Кореновата система на граха се състои от главен корен, който прониква дълбоко в почвата (до 1 метър и повече) и извлича хранителни вещества и влага от по-долните почвени пластове. От него излизат странични разклонения с много коренчета, разположени предимно в повърхностния почвен пласт (до 20 см). Стъблото е гладко, кухо, с височина в зависимост от сорта – от 20 см до 2,5 м. По височина на стъблата сортовете се разделят на няколко условни групи:

• ниски - с височина до 45 см;
• полуниски – 45 - 65 см;
• средни – 65 - 95 см;
• високи – над 95 см.

Стъблото e просто или щамбово, надебелено в горната си част, пълзящо, увивно или изправено. Повечето от сортовете, които се отглеждат в нашата страна, имат прости стъбла. Щамбови стъбла имат както ниските, така и високите сортове. Колкото стъблата на даден сорт са по-високи, толкова той по-лесно и по-рано поляга. Листата на граха са чифтоперести, с един до три чифта яйцевидни, повече или по-малко закръглени или продълговати листенца, с едри прилистници в основата. На някои листа вместо трети чифт има само по едно листенце. Листата завършват с мустачета, с помощта на които растенията се крепят взаимно. Повечето от разновидностите с обагрени цветове имат в основата на прилистниците червеновиолетов пръстен, който личи още в ранния стадий на развитие на растението.  По-листата на белоцъфтящите разновидности няма оцветени петна или кантове. Цветовете са закрепени на дълги дръжки, които излизат от пазвите на сложните листа. Те са събрани по 1 - 2, а при някои сортове по 3 и повече в едно съцветие. Цветът е бял или обагрен (розов, червен, виолетов, цикламен и др.), в зависимост от окраската на венчелистчетата, с устройство, типично за бобовите.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

Зеленият грах е много добър източник на витамин С, витамин К, манган, диетични фибри, фолати и тиамин (витамин В1). Той е също източник на витамин А, фосфор, витамин В6, протеини, ниацин, магнезий, рибофлавин (витамин B2), мед, желязо, цинк и калий, желязо и минерали, пурини.