Класификация и синтез на хормони

Класификацията на хормоните базираща се на химичния им състав, ги разделя на три основни групи: стероидни хормони, пептидни хормони и производни на аминокиселини.

Стероидни хормони

Стероидните хормони са мастноразтворими и поради тази причина лесно преминават през клетъчните мембрани. Към този вид хормони принадлежат: хормоните на половите жлези, на надбъбречната кора, на витамин D₃-хормон (калцитриол – най-активната форма на витамин D), както и хормоните на плацентата.

Синтезата на стероидните хормони започва от техният предшественик - холестерола. Те образуват три основни стероидни групи, всяка от които съдържа съответно: 21-, 19- и 18-въглеродни атома, докато в бъбрека 1,25-дихидроксикалциферолът се превръща в калцитриол. Стероидните хормони се отличават от катехоламините и пептидните хормони по това, че те не се складират в клетките, които ги синтезират. Стероидните хормони биват разграждани в черния дроб.

Пептидни хормони

Характерно за представителите на тази група хормони е, че те трудно или на практика не преминават през клетъчните мембрани. Пептидни хормони са: хормоните на панкреаса, на хипоталамуса, на аденохипофизата, на храносмилателния тракт и други.

Синтезата на пептидните хормони се основава на принципа на образуването на пептидите. Секрецията на пълноценни хормони започва с образуването на т.нар. препрохормон. Той представлява сигнален пептид, който се превръща в прохормон в рибозомите на гранулирания ендоплазмения ретикулум. Прохормонът достига апаратът на Голджи под формата на микровезикули.

Специфични ензими, наречени пептидази разцепват прохормоните, като по този начин се образуват активните невропептидни и пептидни хормони. Под формата на секреторни гранули, те се натрупват в единия полюс на клетката, откъдето под влияние на различни стимули биват секретирани в екстрацелуларното пространство посредством процеса екзоцитоза.

Образуването на невропептидните хормони се осъществява в телата на нервните клетки, откъдето посредством аксонален транспорт се предвижват до пресинаптичните нервни окончания. Процесът се извършва с ниска скорост, с около 1 см на ден и под влияние на акционния потенциал, след което невропептидните хормони се секретират от пресинаптичните нервни окончания.

В човешкият организъм физиологичният ефект на хормоните зависи от динамичното равновесие между свързаните със специфични транспортни протеини хормони и несвързаните с такива. Биологична активност притежават само несвързаните с транспортни протеини хормони. Инактивирането на пептидните хормони също е свързано с действието на ензими пептидази, които ги разграждат предимно в бъбреците. Когато инактивирането се осъществява чрез включването им в клетката заедно с мембранния рецептор, процесът се нарича интернализиране. Това важи особено за антидиуретичния хормон и инсулина.

Хормони производни на аминокиселини

Към тази група спадат катехоламините и хормоните на щитовидната жлеза. Синтезата на хормоните производни на аминокиселини започва от техния предшественик - аминокиселината тирозин. Катехоламините се секретират от клетки в надбъбречната медула и от терминалните участъци на неврони в централната и вегетативната нервна система.

Хормоните на щитовидната жлеза са изградени от тирозинови остатъци, които през ядрените и клетъчните мембрани. Щитовидните, също като стероидните хормони, след като попаднат в кръвта се свързват със специфични транспортни протеини. Свързването им с тези протеини ги предпазва от бързо разграждане и елиминирането им с урината. Тиреоидните хормони се разграждат в черния дроб.