Болест на Алцхаймер

Болест на Алцхаймер: нелечимо невродегенеративно заболяване на мозъка, което постепенно води до нарушение и загуба на паметта, ориентацията и речта. Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция, прогресивна и трайна загуба на познавателната и умствената дейност.

Болестта на Алцхаймер се характеризира с образуването на плаки (протеини отлагания), които се натрупват с течение на времето между мозъчните клетки. Смята се, че те могат да блокират комуникацията между мозъчните клетки и имат роля в дегенерацията им. Плаките се развиват първо в областите на мозъка, които са отговорни за паметта и ученето, но след това се разпространяват и в областите, контролиращи езика и мисълта. Наблюдават се дезориентация, лоша преценка, затруднения с говора, личностни промени, трудности при завършването на познати задачи.

Болестта на Алцхаймер започва едва доловимо, но в крайна сметка прогресира в тежка инвалидност и невъзможност за ефективно посрещане на основните нужди.

Рискови фактори за развитието на болестта на Алцхаймер са:

• Възрастта над 65 години
• Генетичните фактори
• Тежка травма на главата
• Захарен диабет
• Алкохолизъм
• Хипертония
• Висок холестерол
• Сърдечно-съдови заболявания

Няма специфичен диагностичен тест,  който може да открива болестта на Алцхаймер. Диагностичният процес започва с вземане на анамнеза и завършва с физически преглед, който включва неврологично изследване и преценка на психичното състояние. Може да се използва компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, които предоставят информация за структурата на мозъка.

Болестта не е лечима, но назначената терапия, може да подпомогне забавянето на развитието на болестта.