Лечение с диосмин

Заседналият начин на живот често става причина за поява на хемороиди, болка, подуване и усещане за умора в краката. Липсата на движение, прекарването на голяма част от деня в една поза (седнала или неподвижно изправена) в комбинация с нездравословно хранене често води след себе си до различни по тежест увреждания на стените на венозните кръвоносните съдове.

Употребата на биофлавоноиди (с природен или полусинтетичен произход), каквито са например диосмин и хесперидин, води до ефективно облекчаване на неприятните усещания, като същевременно намалява рисковете от развитие на по-сериозни усложнения, като например варикозни вени, хемороиди от висока степен, разязвявания и други.

Лечение с диосмин се назначава при наличието на определени подлежащи заболявания или при висок риск от развитие на съдови увреждания.

Биофлавоноидите като цяло и диосмин в частност се отличават с многобройни полезни ефекти за подобряване на здравословното състояние на хората, като се откриват и в редица природни източници (цитрусови плодове), но в ниски концентрации, поради което при рискови пациенти се препоръчва допълнителен прием.

Откриват се под формата на хранителни добавки или медикаментозни средства, често предлагани свободно, без рецепта, но не се препоръчва самоцелна терапия без предварителна консултация със специалист, тъй като за постигане на оптимални резултати е необходимо индивидуализиране на терапията (при някои пациенти се прилагат самостоятелно в определена доза, докато при други са част от комплексното лечение).

Какво представлява диосмин?

По същество диосмин принадлежи към голямата група лекарства, известни като вазопротектори (предпазват стените на кръвоносните съдове от увреждащи въздействия) и в частност към лекарствата, стабилизиращи капилярите (малките кръвоносни съдове).

Принадлежи към биофлавоноидите, заедно с много други представители, като например хидросмин, троксерутин, рутозид, моноксерутин.

Биофлавоноидите се отличават с висока антиоксидантна активност, като намаляват нивата на свободните радикали (едни от основните отговорници за съдовите увреждания и възпалителни процеси), проявяват противовъзпалителен ефект и значително подобряват устойчивостта и здравината на стените на капилярите, намалявайки тяхната чупливост.

Диосмин се получава от цитрусовите плодове, по полусинтетичен или синтетичен път, както и посредством специална технология, превръщаща хесперидин (откриващ се в многократно по-високи концентрации в портокали и лимони) в диосмин.

Диосмин често се получава под формата на микронизирана пречистена флавоноидна фракция, съдържаща диосмин и хесперидин в постоянно съотношение от 9:1 (съдържа 90 % диосмин и 10 процента хесперидин).

За първи път в клиничната практика субстанцията е използвана през 1960 година, като за краткия период на приложение претърпява редица модификации, водещи до подобряване на нейните фармакокинетични свойства и ефективност.

Означава се още като флеботоничен агент, тъй като подобрява състоянието на малките кръвоносни съдове и вени, намирайки приложение при различни състояния, протичащи с венозен или лимфен застой.

Основните свойства и ефекти на този широко използван вазопротектор включват:

• удължава съдосвиващия ефект на норепинефрин върху венозната стена, повишавайки венозния тонус
• намалява повишеното налягане, упражнявано върху венозните стени при лица с венозен застой
• подобрява венозната и лимфна циркулация
• подобрява дренажа на лимфната система, повишавайки честотата и интензивността на съкращенията на съдовете и увеличавайки общия брой на функционалните лимфни съдове
• диосмин намалява диаметъра на лимфните капиляри и съответно вътрелимфното налягане
• редуцира капилярния хиперпермеабилитет, повишава и подобрява устойчивостта на малките съдове, защитавайки микроциркулаторните процеси от различни увреждащи фактори
• диосмин редуцира експресията на различни ендотелни адхезионни молекули (като например ICAM1, VCAM1 и други), потиска адхезията, миграцията и активирането на левкоцитите на ниво капиляри, като по този начин намалява освобождаването на медиаторите на възпалението, главно свободни кислородни радикали и простагландини (PGE2, PGF2a)

Накратко диосмин, особено в комбинация с хесперидин, значително облекчава дейността на венозната и лимфната циркулация, облекчава симптомите, свързани с венозен и лимфен застой (подуване на краката, изтръпване, мравучкане, чувство на умора в краката), облекчава и симптомите при обостряне на хемороиди (болка, парене, сърбеж, кървене, дискомфорт).

При отделните пациенти диосмин се прилага самостоятелно или в комбинация (като допълнително лечение) в различна доза и продължителност.

Препоръчителни дневни дози при лечение с диосмин:

• за лечение на вътрешни хемороиди: най-често се назначава в доза от около 1350 милиграма диосмин в комбинация със 150 милиграма хесперидин в продължение на четири дни, последвана от тридневно лечение с 900 милиграма диосмин и 100 милиграма хесперидин
• при неуточнени хемороиди: дозата варира между 1300 и 3000 милиграма диосмин дневно в комбинация със 150 до 300 милиграма хесперидин за четири дни, като следващите три дни дозата се намалява
• профилактично (за превенция от рецидив на вътрешните хемороиди): препоръчва се тримесечен курс от 450 милиграма диосмин плюс 50 милиграма хесперидин
• при венозна недостатъчност: 900 милиграма диосмин плюс 100 милиграма хесперидин в продължение на около два месеца

Дозата при конкретния пациент се определя индивидуално в зависимост от тежестта на симптоматиката, като са възможни големи вариации.

Кога (при кои заболявания и състояния) се провежда лечение с диосмин?

Лечение с диосмин (с или без добавяне на хесперидин) се прилага при леки и умерено тежки форми на венозна и/или лимфна недостатъчност, като основната цел е облекчаване на симптомите, подобряване на циркулацията и намаляване на риска от изява на различни по тежест усложнения (като например развитие на язви на краката в резултат от венозна недостатъчност).

Най-често терапията се назначава при следните състояния:

• Варикозни вени на долните крайници
• Варикозни вени с други локализации
• Хронична венозна недостатъчност
• Разширени вени
• Хемороиди
• Захарен диабет
• Лимфедем, некласифициран другаде
• Синдром на предменструално напрежение
• Хипертонични болести

При някои системни заболявания, като например диабет и хипертония, лечението с диосмин е профилактично с цел намаляване на риска от изява на венозен и лимфен застой, тъй като пациентите показват предразположеност към подобни усложнения.

При необходимост терапията се назначава по преценка на лекуващия лекар, без да се променя основното лечение (съответно на захарния диабет, високото кръвно или други увреждания).

При лимфедем лечението с диосмин се назначава във връзка с неговите полезни свойства по отношение на подобряване циркулацията на малките лимфни съдове, отстраняване на излишните количества натрупана течност и облекчаване на цялостната дейност на микроциркулацията.

Синдромът на предменструално напрежение при повечето пациенти не изисква лечение, но при някои се наблюдават тежки прояви, изразен оток на долните крайници (поради задръжка на течност, която настъпва във връзка с хормоналните изменения), поради което за облекчаване на симптомите по медицински показания може да се назначи диосмин за кратък курс и съответно в ниска доза.

Не се препоръчва самоволно лечение със субстанцията, тъй като пациентите сами трудно могат да преценят най-доброто терапевтично средство за тяхното състояние и обикновено се доверяват на добрите отзиви от колеги, роднини, приятели.

Всеки пациент е индивидуален, поради което е необходим индивидуален подход за постигане на оптимални резултати в най-кратки срокове и за намаляване на рисковете от нежелани реакции и лекарствени взаимодействия.

Какви рискове и странични ефекти крие лечението с диосмин?

Терапията с диосмин (както и с всеки медикамент, включително хранителни добавки, лечебни растения, билки, хомеопатични продукти и други) без медицински надзор крие определени рискове от изява на нежелани странични ефекти.

Приемът на по-ниски дози от препоръчителните и считани за ефективни при конкретното заболяване крие риск от неуспех на лечението, докато употребата на по-високи от стандартните дози може да предизвика токсични прояви и повишава риска от странични реакции.

Предварителната консултация със специалист е необходима не само за уточняване на подходящата за конкретния пациент доза, но също така и за продължителността на лечение.

Най-често лечебният курс е в рамките на няколко месеца (средно около три), като при отделните пациенти се наблюдават големи вариации при изявата на ефекта (при някои пациенти ефект е налице още след първите три до пет дни, докато при други са необходими три месеца или повече).

Терапията, продължаваща повече от три месеца, задължително се наблюдава от специалист. Липсата на желания ефект след три месеца трябва да насочи специалистите към друга причина за неуспех на терапията, както и друг терапевтичен подход. Липсата на подобрение при използване на препарата за лечение на хемороиди след 2 до три седмичен прием налага консултация със специалист.

Най-често наблюдаваните и описвани в клиничната практика нежелани ефекти при лечението с диосмин (с или без хесперидин) включват:

• стомашен дискомфорт
• болка в корема
• диспепсия, киселини
• затруднено храносмилане, тежест
• гадене с или без повръщане
• диария
• главоболие
• обрив, сърбеж по кожата
• крампи в долните крайници

Различни клинични проучвания съобщават за възможно повишение на нивата на серумната лактатна дехидрогеназа и креатиновата фосфокиназа, което следва да се има предвид.

В редки случаи е възможно развитие на тежка алергична реакция, главно при пациенти, които са свръхчувствителни към основната или допълнителните съставки на препарата, протичаща с подуване на лицето, устните и езика, задух, замайване, уртикария и други и изискващи спешна медицинска помощ.

За намаляване на риска от изява на странични ефекти се препоръчва предварително запознаване на лекаря с всички ваши подлежащи заболявания, прием на медикаменти (особено антихистамини, антиепилептични средства, антикоагуланти).

Не се препоръчва употребата на препарати, съдържащи диосмин при следните състояния:

• в случай на доказана алергия към субстанцията
• по време на бременност: няма достатъчно данни за ефектите, които субстанцията оказва по време на бременността върху растящия плод и върху майката
• по време на кърмене: необходими са задълбочени проучвания за доказване на безопасността на препарата по време на кърмене, като при неотложни състояния се препоръчва предварителна консултация със специалист, тъй като са възможни алтернативи с доказана безопасност за кърмачето
• при тежки чернодробни и бъбречни увреждания: необходимо е стриктно наблюдение и мониторинг при приложение на препарата при лица с тежко увредена бъбречна и чернодробна функция за намаляване на риска от токсични прояви и нежелани ефекти

За постигане на оптимален ефект и вазопротекция се препоръчва комбиниране на лечението с диосмин с подходяща лайфстайл терапия (ограничаване на вредните навици, здравословен хранителен режим, подходяща физическа активност и други).

Въпреки че като цяло диосмин се счита за безопасна субстанция и рисковете от сериозни нежелани ефекти са ниски се препоръчва предварително консултиране с лекар за оптимизиране на терапията и извличане на максималните ползи от лечение с диосмин. Самоцелното закупуване на хранителни добавки и лекарства, съдържащи диосмин, крие риск от опорочаване на терапията и може да не доведе до желаните от вас ефекти.