Варикозни вени с други локализации МКБ I86

Абнормно дилатирани, с нагънат ход и множество ограничени издувания на венозната стена представляват варикозните вени с други локализации. Най-често варикозните вени се дължат на продължително повишено вътресъдово налягане, а най-често засегнати са повръхностните вени на долните крайници поради по-слабата им тъканна опора от тази на дълбоките вени. От варици боледуват около 20 % от населението, обикновено над 50-годишна възраст. Заболяването се среща по-често у жени във връзка с повишеното венозно налягане в долните крайници през бременността.

Към групата на варикозните вени с други локализации се включват следните заболявания:

• подезични варици;

• варици на скротума - варикоцеле;

• варици на вулвата;

• варици на таза;

• варици на стомаха.

Рискови фактори и причини за развитието на варикозни вени с други локализации могат да бъдат:

• бременност;

• наднормено тегло;

• продължителен изправен стоеж при някои професии.

В някои случаи се наблюдава фамилно предразположение към развитие на варици в по-млада възраст поради вродена слабост на венозната стена.  Макроскопски варикозните вени са дилатирани, змиевидно нагънати, удължени и фиброзирани. В лумените им могат да се намерят тромботични отлагания с различна плътност, а клапният апарат е деформиран. Микроскопски вариците се характеризират със съчетания между изтъняване на стената в участъците с по-изразена дилатация и локални задебелявания, дължащи се на компенсаторна хипертрофия на гладкомускулните клетки и субинтимална фиброза. Чести прояви са фрагментиране на еластични влакна, както и огнищни калциеви отлагания в медията. Повечето тромботични отлагания са на широка площ, организирани и плътно сраснали към венозната стена.

Клиничната картина при варикозните вени с други локализации зависи от разположението на съответното нарушение във венозната стена.

Разширението на вените се съпровожда със следните клинични оплаквания:

• тъпи болки, усилващи се при натоварване;

• илатацията на венозните лумени;

• инсуфициенцията на клапния апарат;

• постепенно задълбочаване на венозния застой;

• появата на отоци.

Нарушената циркулация повишава тъканната чувствителност към увреждания, поради което често възникват трофични язви, труднозарастващи поради исхемията.

Варикозните вени често тромбозират, но белодробни тромбоемболии от повърхностните вени на долните крайници настъпват рядко. По-често се наблюдават при тромбози в дълбоките вени, тъй като съкращенията на мощната околна мускулатура подпомага откъсването на тромботичните маси.

Вариците на параумбиликалните вени се развиват при портална хипертония и се означават като caput Medusae (глава на Медуза).

Диагнозата при варикозни вени с други локализации се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите клинични оплаквания. Извършват се и някои инструментални изследвания в зависимост от локализацията на вариците.

Лечението на варикозните вени с други локализации бива оперативно и неоперативно.

Неоперативното лечение включва спазване на режим, при който се избягва продължителното стоене в изправено положение. Тук спада и приложението на съвременни венотонизиращи и укрепващи съдовите стени медикаменти.

Оперативно лечение се прилага в случаите когато неоперативното лечение е неуспешно и включва:

• резекция на устието на магистралната вена и клоновето й;

• подкожно екстерпиране;

• лигатури на периферни вени;

• транскутанна флеборафия;

• екстирпация на вариците през отделни малки разрези или флебокутанеоектомия.