Екстракорпорална диализа МКБ Z49.1

В рубриката екстракорпорална диализа се разглежда извършване на пречистване на кръвта извън тялото.

Другото име на екстракорпоралната диализа е хемодиализа. Служи за лечение при бъбречна недостатъчност, натравяне и други. До диализа се пристъпва, когато бъбреците не функционират правилно, т.е. те вече не отстраняват отпадъчните метаболити, като креатинин, урея и течност от кръвта. Това обикновено се случва, когато се загубят около 85-90 процента от бъбречната функция.

Преди да се премине към диализно лечение се извършват някои предварителни мероприятия, които може да прочете в рубриката подготвителни процедури за провеждане на диализа. Задължително трябва да се изгради съдов достъп чрез:

1. Артериовенозна (AV) присадка
2. Артериовенозна (AV) фистула
3. Централен венозен катетър — този вариант е само при спешни състояния, когато незабавно трябва да се направи хемодиализа

Как работи диализната машина?

За да се извърши екстракорпорална диализа, кръвта на пациента преминава в диализна машина, която играя ролята на изкуствен бъбрек. Кръвта циркулира през филтър, който я почиства и я връща обратно в тялото на пациента.

В спешни случаи това се осъществява чрез поставяне на катетър в голям кръвоносен съд (централен венозен катетър). Ако лечението може да бъде планирано предварително, се извършва чрез артериовенозна фистула или присадка. Те представляват хирургично създадено свързване (използвайки местна упойка) между вена и артерия, най-често на предмишницата.

В началото на диализната сесия пациентът е свързан към хемодиализната машина чрез централен венозен катетър или чрез поставяне на две игли на нивото на фистулата.

Всяко посещение продължава приблизително 4 часа и се извършва 3 пъти седмично. Продължителността на всяко лечение и седмичната честота варира в зависимост от преценката на лекаря въз основа на клиничната необходимост на пациента.

Филтърът в диализната машина, представлява елемент с биосъвместимо двойно отделение. Кръвта, извлечена от пациента, се разполага в първото отделение. Във второто отделение тече воден разтвор, обогатен с други разтвори, необходими на кръвта.

Този разтвор е с ниско съдържание или е лишен от отпадъчни продукти, нарича се диализен разтвор. За да се осигури адекватно обезводняване, притока на кръв през филтъра се поддържа с помощта на помпа със скорост на потока около 250-300 ml / min.

Количеството течност, което се извлича по време на едно посещение, зависи от количеството течност, което пациентът приема в интервала между две последователни сесии. Приемът на течности се измерва чрез претегляне на пациента в края на диализното лечение и в началото на следващото. „Идеалното тегло“ на пациента, наречено „сухо тегло“, се определя според клинични и инструментални данни на нефролога.

Проследяването на теглото е добър начин да се разбере дали тялото задържа твърде много вода. Пациенти, които са на хемодиализа, трябва да се теглят всяка сутрин и ако теглото изведнъж е много по-високо или по-ниско от нормалното, да се свържат с нефролога.

Задържането на вода се предотвратява, като се ограничи приема на натрий (сол) и течности (вода и други течности) между диализните сесии. Това ще помогне и за предотвратяване на проблеми по време и след диализните сесии.

Неблагоприятни ефекти

При започване на екстракорпорална диализа, иглите, поставени във фистулата или присадката, могат да бъдат неудобни. Симптоми като спазми, главоболие, гадене или замаяност не са често срещани, но ако някой от тях е налице, решение е:

• Забавяне на отделянето на течности, което може да увеличи времето за диализа.
• Увеличаване на количеството натрий.
• Проверка на лекарствата за високо кръвно на пациента.
• Регулиране на сухото тегло.
• Охлаждане на системата за диализа.
• Използване на медикамент, за да се предотврати ниското кръвно налягане по време на диализа.

Усложнения

Тъй като хемодиализата изисква достъп до кръвоносната система, пациентите са изложени на риск от развитие на инфекция, засягаща сърдечните клапи (ендокардит) или инфекция, засягаща костите (остеомиелит). Рискът от инфекция варира в зависимост от вида на използвания достъп.

Може да възникне кървене, като отново рискът варира в зависимост от вида на използвания достъп. Инфекциите могат да бъдат сведени до минимум чрез стриктно спазване на хигиенен режим.

Хепаринът е най-често използваният антикоагулант в хемодиализата, тъй като обикновено се понася добре от организма и може бързо да се неутрализира с протамин сулфат.

Рядко пациенти имат алергия към хепарин. Тя може да доведе до нисък брой на тромбоцитите. При такива пациенти се използват алтернативни антикоагуланти, а при пациенти с висок риск от кървене, диализата може да се извърши без антикоагуланти.

Синдромът на "първа употреба" е рядка, но тежка анафилактична реакция към диализата. Неговите симптоми включват кихане, хрипове, задух, болки в гърба, болки в гърдите или внезапна смърт. Тя може да бъде причинена от остатъчен дезинфектант в машината или материала на самата мембрана.

Дългосрочните усложнения на хемодиализата включват амилоидоза, невропатия и различни форми на сърдечни заболявания. Увеличаването на честотата и продължителността на леченията е показано, че подобрява претоварването на течностите и разширяването на сърцето, което обикновено се наблюдава при такива пациенти.

Хранителен режим

Пациентите на диализа се съветват да приемат по-големи количества протеин и да ограничат приема на калий, фосфор, натрий и течности в диетата си. Пациентите с диабет или други здравословни състояния могат да имат допълнителни ограничения в хранителния режим.