Помощ, включваща диализа МКБ Z49

В рубриката помощ, включващата диализа се разглеждат следните статии:

1. Подготвителни процедури за провеждане на диализа
2. Екстракорпорална диализа
3. Друг вид диализа

Една от функциите на бъбреците, е да филтрира водата и отпадните метаболити от тялото. При някои състояния, като бъбречна недостатъчност, тази функция е затруднена. Тук идва на помощ диализата. Тя помага на тялото да се отърве от ненужните минерали, метаболити, вода и поддържа кръвното налягане.

Подготвителни процедури за провеждане на диализа

Преди да се премине към диализа, трябва да се извършат следните процедури:

• измерване на тегло, температура и кръвно налягане
• поставяне на хепарин (антикоагулант)
• поставяне на локална упойка
• намиране на подходящ венозен път

Съдовият достъп позволява на кръвта от тялото да премине в диализната машина и да се върне пречистена. При остра хемодиализа се използват временни катетри, които са с двойни лумени и без маншети. Най-често се поставят в югуларната, бедрена и подключична вена.

Всеки един от тези пътища има предимства и недостатъци, например при бедрена локализация, пациентът трябва да е винаги в легнало положение и рискът от инфекции е по-висок. Когато хемодиализата трябва да продължи по-дълго време (над 72 часа), се използва югуларната вена.

При хронична поддържаща хемодиализа се използват артериовенозен трансплант (присадка) или артериовенозна фистула. Поставят се подкожно на ръката, но им трябва време да съзреят, преди да могат да се използват. И при двата метода се свързват артерия с вена, но при AV присадката, те се свързват посредством изкуствена тръбичка.

Тъй като тръбичките са направени от изкуствени материали, тялото може да ги отхвърли или да доведат до нежелани реакции. Предимствата на артериовенозната фистула са:

• по-малък риск от съсирване на кръвта
• притока на кръв е по-голям
• по-дълготрайна е от останалите методи
• рискът от развиване на инфекция е по-малък

Като всеки метод, има и своите недостатъци:

• може да отнеме месеци, докато съзрее, за да се използва
• понякога не съзрява
• вените на мястото могат да се издуят

При спешни ситуации, тъй като трябва бързо да се реагира, се поставя венозен катетър и когато състоянието на пациента се стабилизира, се преминава към някой от двата артериовенозни метода.

Мястото за съдов достъп е чувствително и трябва да се полагат специални грижи за него. Трябва да се предпазва от наранявания, да не се спи върху него. Ако се взима кръв или се измерва кръвното налягане, да се извършва на другата ръка.

Екстракорпорална диализа (хемодиализа)

Посещенията за хемодиализа варират при всеки пациент, но най-често се правят 3 посещения за по 4 часа. Количеството течност, което се извлича зависи от това, което е прието между две последователни посещения.

Теглото е важен показател за здравето на пациенти, които са на хемодиализа. То се измерва в края на диализната сесия и в началото на следващата. Това тегло се нарича сухо. По този начин се проверява дали пациента не задържа вода.

За предотвратяване на водната задръжка, се препоръчва ограничаване приема на сол и течности. Съветва се хора, които са на диализа, да измерват теглото си всяка сутрин, защото при големи разлики в него, трябва да се потърси нефролог. Диализната машина играе ролята на изкуствен бъбрек. Кръвта постъпва в едно отделение, а във второ се намира течност, с разтворени важни за кръвта минерали.

Поради факта, че за провеждането на екстракорпорална диализа се изисква достъп до кръвоносната система, пациентите са изложени на по-висок риск от развитие на инфекции (ендокардит, остеомиелит).
Кървенето също е един от неблагоприятните ефекти при този тип диализа. За да се предотврати задължително се използва хепарин. Някои от дългосрочните усложнения са невропатия, амилоидоза и други заболявания.

Лекарите съветват пациентите на диализа да ограничават приема на сол (натрий), калий, фосфор и течности. Могат да увеличат приема на белтъци.

Друг вид диализа

В тази рубрика се разглежда перитонеалната диализа. При нея диализна течност, посредством катетър, премина в корема през перитонеума. В някои случаи катетъра навлиза в тялото през гърдите. След известно време на престой, течността се изнася от тялото. Тя е замърсена с отпадъчни метаболити и други съединения.

Перитонеалната диализа може да се извършва в домашни условия или по време на пътувания, което я прави по-удобния вариант за пациенти. Все пак не е подходяща за всички с бъбречна недостатъчност. Може да се използва при пациенти, които:

• имат запазена остатъчна бъбречна функция
• не могат да понесат резките промени в баланса на течности
• ежедневните им дейности не позволяват престоя в диализни центрове

За поставянето на катетъра може да се използва локална или обща анестезия. След поставянето му, трябва да минат няколко седмици докато зарасне зоната около него, за да може да се използва. Ако веднага след поставянето се налага да се използва, трябва внимателно да се работи с него.

Двата типа перитонеална диализа са:

1. Непрекъсната циклично подпомагана перитонеална диализа (CCPD)
2. Непрекъсната амбулаторна перитонеална диализа (CAPD)

CCPD се извършва през нощта. Коремът се изпълва с диализна течност, след известно време на престой се изпразва. Обикновено се налагат 3-5 размени за една нощ. Сутрин се прави последната размяна, в коремът се поставя чист разтвор, който престоява целия ден.

CAPD процедурата се извършва ръчно. Размените на диализна течност се правят през деня, в края на който коремът се изпълва за последно с чист разтвор и престоява до сутринта.

Най-тежкото усложнение на този тип диализа е перитонитът. Получава се ако не се спазват санитарно-хигиенните правила. Бактерии навлизат през отвора на катетъра и водят до инфекция. Задължително преди всяка смяна на диализните разтвори, ръцете и зоната около катетъра, се дезинфекцират.

Инструментите за перитонеална диализа се съхраняват на сухо и чисто място, препоръчва се носенето на маска по време на размените. Катетърът не трябва да се мокри. Ако пациента забележи някой от тези признаци трябва да потърси лекарска помощ:

• мътен разтвор
• зачервяване
• болка
• висока температура
• изпотяване