Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Тубулоинтерстициални болести на бъбреците Хроничен тубулоинтерстициален нефрит Хроничен обструктивен пиелонефрит

Хроничен обструктивен пиелонефрит МКБ N11.1

Хроничен обструктивен пиелонефрит МКБ N11.1 - изображение

Хроничният обструктивен пиелонефрит е протрахирано инфекциозно заболяване на пиелокаликсната система на бъбрека, дължащо се на нарушения поток на урината.

Обикновено уростазата улеснява поселването на грам-отрицателни микроорганизми по асцендентен (от външната среда през уретрата), по кръвен (при гнойно огнище в организма) или по десцендентен път (по хода на уринния ток).

Хроничният обструктивен пиелонефрит протича субклинично, понякога с екзацербации, чиято симптоматика съвпада с тази при острия пиелонефрит (характерни са дизуричните оплаквания с болка и парене при уриниране).

Някои от причините за хроничен обструктивен пиелонефрит са:

  • вродена аномалия на пиелокаликсната система (солитарни кисти, поликистоза на бъбреците и други);
  • прегъване или обструкция на пиелокалилсната система или уретера (от уретерални тумори, при други новообразувания в коремната кухина, при бременност);
  • стриктура или стеноза на уретера (следоперативна, следтравматична, следвъзпалителна) и други.

В извънпристъпният период налице е тъпа болка в кръста (положително сукусио реналис), лесна уморяемост и отпадналост. С напредване на процеса се увеличава количеството на отделена урина, като урината е бледа, розова или мътна. Може да има и артериална хипертония, анемия, хипопротеинемия и повишени нива на уреята и креатинина в кръвта. Заболяването понякога води до хронична бъбречна недостатъчност.

За поставяне на диагнозата хроничен обструктивен пиелонефрит са необходими лабораторни изследвания на кръв и урина. Установява се полиурия (отделяне на над 2 литра урина за денонощие), левкоцитурия (наличие на бели кръвни клетки в урината), еритроцитурия, протеинурия, урината е с ниско относително тегло (под 1012).

Важно е микробиологичното изследване с посявка на урината на хранителни среди. Така се установява видът на бактериите, причинили пиелонефрита и тяхната антибиотична чувствителност. 

От образните методи за доказване на диагнозата се използва ехография на бъбреци и екскреторна урография (ЕУГ) с контраст, които показват измененият в пиелокалиската система.

Лечението на хроничен обструктивен пиелонефрит цели премахването на обструкцията и саниране на инфекцията по хода на пикочните пътища.

Това може да стане с поставяне на трипътен катетър с възможност за промивки, перкутанна нефростомия  (извеждане на изкуствен отвор за оттичане на урината от тялото) или поставяне на ендопротеза (за осигуряване на достатъчно голям отвор на пиелокаликсната система за оттичане на урината).

За ирадикация на бактериалната инфекция се използват антибиотици според антибиограмата за поне 2-3 седмици (до доказана отрицателна урокултура). Предписват се високи дози ватмин С за подкисляване на урината. Положително въздействие оказва и баленолечението с вода от Хисар или Горна Баня.

3.6, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия