Стриктура на уретрата МКБ N35

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Видове стриктури на уретрата

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Изменението във формата на пикочния канал, което води до неговото стеснение, се означава с термина стриктура на уретрата. Състоянието може да се развие под въздействието на разнородни причини и рискови фактори, като стеснението на уретрата води до различни по тежест урологични оплаквания и риск от усложнения. Диагнозата е комплексна, а лечението може да бъде консервативно (при леките форми) или оперативно.

Причини и рискови фактори

Развиващите се стриктури на уретрата най-често се срещат в перинеалната и долната булбусна част на органа. Проявяват се по-често във възрастта след пубертета при мъжете (поради значително по-тясната и дълга уретра), но не са рядка находка и при жените.

Причините за стриктурата на уретрата са различни и многообразни, включвайки травми, следоперативни усложнения, инфекции, възпалителни процеси в областта, онкологични заболявания и много други. В резултат на тях се получава увреждане на епитела на пикочния канал с развитие на съединителна тъкан (фиброза), която постепенно променя формата на канала и го стеснява. Клиничната картина и терапевтичният подход често са пряко зависими от степента на стеснение и дължината по хода на уретрата, която е засегната.

Едни от най-честите причини за развитието на стриктура на уретрата включват:

• възпаление: възпалителни заболявания с остър или хроничен характер, засягащи уретрата или разположените в съседство структури
• инфекции: чести инфекции на урогениталния тракт и тазовата област или рецидивиращи инфекции, като особено клинично значение имат гонорея, хламидия, микоплазма, туберкулоза и други
• травми: при травми в перинеалната област или тежки травми в тазовата област, травми на уретрата по време на раждане, както и усложнения в следоперативния период също могат да причинят стеснение на уретрата
• онкологични заболявания: тумори, засягащи уретрата, пикочния мехур, простатата, дебелото черво или разположените в съседство структури в хода на свояата прогресия могат да причинят притискане на уретрата и стеснение на нейния лумен
• ятрогенни причини: извършването на манипулации на уретрата или пикочния мехур (цистоскопия, катетеризация) излага на риск от формиране на стриктури
• други причини: доброкачествена хиперплазия на простатата, вродени малформации на уретрата, поставяне на чужди тела в лумена на уретрата и много други

Изясняването на етиологията има важно значение за категоризиране вида на стриктурата и последващия терапевтичен подход.

Видове стриктури на уретрата

В зависимост от етиологията се различават следните видове стриктури на уретрата, а именно:

• посттравматична стриктура на уретрата: развива се най-често след травма в областта на перинеума или тазовата област, след раждане (особено с усложнения, използване на форцепс и други)
• постинфекциозна стриктура на уретрата, некласифицирана другаде: състоянието се развива след прекарани инфекциозни заболявания, засягащи уретрата, като с най-важно клинично значение са някои полово-предавани инфекции, като гонорея, хламидия, микоплазма, но и някои системни инфекции, като туберкулоза
• друга стриктура на уретрата: при развитие на стриктура в резултат от причини, различни от травма или инфекциозен процес, се говори за друга стриктура на уретрата
• стриктура на уретрата, неуточнена: при невъзможност за изясняване на етиологията и причисляване на заболяването към някои от гореизброените видове, се говори за неуточнена стриктура на уретрата

Различните видове стриктура на уретрата протичат с идентични оплаквания, като са възможни различия в допълнителните симптоми, съобразно етиологията на процеса.

Симптоми и усложнения

Клиничната изява при пациентите със стриктура на уретрата е разнообразна, като симптомите често са идентични на тези при редица други урологични заболявания и болести на малкия таз.

Различните видове стриктура на уретрата показват идентично клинично протичане, като сред общите оплаквания се включват:

• нарушения в уринирането: пациентите се оплакват от трудно започване на уринирането, накъсване или разцепване на струята, болезнено уриниране, кръв в урината, усещане за непълното изпразване на пикочния мехур, намалена сила на еякулацията, проблеми с ерекцията, кръв в семенната течност и други
• други оплаквания: в зависимост от причината за стриктурата са възможни редица други оплаквания, включително висока температура, болки в тялото и втрисане при подлежащ инфекциозен процес, наличие на изразен болков синдром при туморен процес, допълнителни увреждания при травматичен инцидент и други
• усложнения: сред характерните за състоянието усложнения са хронифициране на оплакванията, задръжка на урината, бъбречни увреждания, включително пиелонефрит, хидронефроза, бъбречна недостатъчност, повишен риск от неопластично израждане и много други

Ранното уточняване на диагнозата и стартиране на подходящо лечение значително намалява рисковете от развитие на сериозни усложнения.

Диагноза и изследвания

За да се постави диагнозата при стриктура на уретрата е необходимо да се проведат многобройни и разнородни изследвания с цел потвърждение на състоянието и улесняване на диференциалната диагноза. Обикновено диагностичният процес включва анализ на данните от следните методи на изследване:

• разпит и преглед: данни за прекарани наскоро инфекции или възпаление, травми, операции, раждане в комбинация с обстойна оценка на субективните и обективните оплаквания
• лабораторни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания и анализ на урината, като често се установяват повишени нива на маркерите на възпалението и промени в белия кръвен ред, възможни са и промени в показателите за бъбречната функция. При съмнение за тумор на простата е необходимо да се направи ректално туше и да се провери простат-специфичният антиген (PSA). При съмнения за инфекциозен процес е уместно извършването на микробиологично изследване с последваща антибиограма при изолиране на бактериални агенти
• образна диагностика: образни изследвания като екстреторна урография (рентгеново-контрасно изследване на пикочните пътища), ретроградна цистография, цистоскопия, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на малък таз

Диференциалната диагноза налага различаване от широк спектър урологични, урогенитални и системни заболявания с идентични оплаквания.

Лечение

Терапевтичният подход при различните видове стриктура на уретрата следва да се определя строго индивидуално, съобразно размерите и дължината на стеснението, придружаващите усложнения и общото състояние на засегнатите.

Най-общо лечението включва консервативни мерки с приложение на различни лекарства и оперативни мерки:

• консервативни мерки: катетеризация на засегнатите с цел облекчаване на урологичните оплаквания и задръжката на урина в комбинация с подходяща лекарствена терапия, включваща най-често противовъзпалителни агенти, аналгетици, антибиотици и други
• хирургични мерки: използват се различни ендоскопски (с минимално инвазивен характер) и оперативни методики с цел възстановяване на анатомичната цялост и физиологичната активност на засегнатата структура
• общи мерки: назначават се различни по вид общи мерки с цел подобряване общото състояние, включително почивка на легло, физиотерапия, диетичен режим и други

Прогнозата при стриктура на уретрата се определя строго индивидуално, като голямо влияние оказват вида и тежестта на нарушенията, развитието на усложнения, както и терапевтичния отговор към приложените лечебни мерки.

Изображения: freepik.com