Постинфекциозна стриктура на уретрата, некласифицирана другаде МКБ N35.1

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Промяната на формата и ширината на пикочния канал, в резултат на инфекциозно заболяване, неспадаща към друго заболяване в медицинската класификация на болестите, се означава като постинфекциозна стриктура на уретрата, некласифицирана другаде. Във връзка със своите особености и спецификации, състоянието се среща относително рядко в клиничната практика.

Причини и рискови фактори

Постинфекциозната стриктура на уретрата, некласифицирана другаде, обикновено се развива като усложнение на инфекция, засягаща уретрата или съседните структури.

Постинфекциозната стриктура настъпва след прекарана инфекция, причинена най-често от:

• инфекции: най-често състоянието се развива при предавани по полов път инфекции, главно гонорея (с причинител Neisseria gonorrhoeae), хламидия (с причинител Chlamydia trachomatis) и други. Възможно е развитие и след уретрит от неспецифичен произход, включително E. coli, Proteus и други, които специфично поразяват уретрата, както и при туберкулоза на урогениталния тракт (с причинител Mycobacterium tuberculosis)
• хронично възпаление: постинфекциозна стриктура може да се развие и след повтарящи се, рецидивиращи форми на уретрит
• рискови фактори: състоянието може да се развие след неправилно лекувани или неглижирани инфекции, при имуносупресия, често катетеризиране, след някои ендоскопски интервенции

При уретрита микроорганизмите увреждат стената на пикочния канал, при което впоследствие се развива съединителна тъкан. Тя стеснява лумена на уретрата и променя нейната форма, което води до съответните оплаквания.

Симптоми и усложнения

Пациентите с постинфекциозна стриктура на уретрата, некласифицирана другаде, имат различни оплаквания в зависимост от причината за състоянието, неговата тежест и общото състояние на засегнатите.

Сред най-честите клинични признаци на състоянието се включват:

• урологични оплаквания: затруднено уриниране, особено в началото на микцията, невъзможност за задръжка на урината (инконтиненция на урина), болезнено уриниране (дизурия), задръжка на урината (непълно изпразване на пикочния мехур), отслабване на струята по време на уриниране, разцепване на струята по време на микция, поява на кръв в урината (хематурия). В много от случаите се наблюдава и поява на кръв в семенната течност (еякулата), затруднена или болезнена еякулация, изтичане на секрет от уретралния канал и други
• общи, системни оплаквания: често пациентите съобщават за умора, общ дискомфорт, болки в тялото, болка в областта на гениталиите и/или перинеума, рецидивиращи урогенитални инфекции и много други

При липса на своевременна диагноза и лечение постинфекциозната стриктура на уретрата крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, включително повтарящи се уринарни инфекции, формиране на камъни в пикочния мехур и уретрата, задръжка на урина и свързаните с това последици, развитие на хидронефроза, пиелонефрит, бъбречна недостатъчност, формиране на фистули, абсцеси и много други.

Диагноза и изследвания

За да се постави диагнозата постинфекциозна стриктура на уретрата, некласифицирана другаде, е необходимо да се направят редица изследвания с цел потвърждаване на състоянието и различаването му от редица други, протичащи идентично състояния:

• разпит и преглед: оценка на наличните рискови фактори и данни за прекарани наскоро инфекциозни заболявания, оценка на общото състояние, наличните обективни и субективни оплаквания и промени
• лабораторни и микробиологични изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания и уринен анализ с цел подпомагане на диференциална диагноза. Допълнително трябва да се направи микробиологично изследване на урината, уретралния и простатния секрет, като при откриване на бактериален причинител е необходимо извършване на антибиограма
• образна диагностика: назначават се екскреторна урография, ретроградна цистография, цистоскопия и други. Може да се наложи извършване на компютърна томография с или без контрастна материя, ядрено-магнитен резонанс

Диференциалната диагноза може да бъде много широка и налага различаване от редица урогенитални заболявания, нарушения по хода на отделителната система, както и някои системно протичащи заболявания.

Лечение

Терапевтичният подход при постинфекциозна стриктура на уретрата, некласифицирана другаде, се определя съобразно тежестта и давността на оплакванията, общото състояние на засегнатите, развитието на усложнения и много други.

Основните подходи в лечението са насочени към саниране на инфекцията, облекчаване на симптомите и превенция на допълнителни увреждания. Това се постига със следните лечебни методи:

• консервативен подход: леките форми на заболяването могат да се повлияят успешно с подходящи антибиотици, противовъзпалителни лекарства, катетеризация за кратък период от време до отшумяване на острата фаза
• минимално инвазивна терапия: опции на избор са уретралната дилатация, въпреки високата честота на рецидивите, както и уретротомия под визуален контрол, при която се разрязва стеснената част на уретрата (рецидивите при нея варират между 30 и 70 процента, което също следва да се отчете при избора на лечение)
• хирургично лечение: рецидивиращите форми на заболяването с тежки увреждания изискват хирургична намеса, като опция на избор е уретропластиката с различни техники и методики. При нужда се извършва дренаж на абсцеси, корекция на фистули и лечение на другите усложнения
• други мерки: при тежки увреждания може да се наложи хемодиализа, лечение на хидронефрозата, симптоматични средства, физиотерапия и други

Успешната терапия зависи до голяма степен от ранното откриване на заболяването и адекватното му лечение. Следва да се отчете високият риск от рецидиви, независимо от избора на лечение.

Изображения: freepik.com