Друга стриктура на уретрата МКБ N35.8

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Стеснението на лумена на пикочния канал, което не се дължи на друго заболяване от медицинската класификация на болестите, се означава като друга стриктура на уретрата. В съвременната клинична практика състоянието се среща относително рядко във връзка с наличните диагностични възможности.

Причини и рискови фактори

Уретрата представлява каналът, свързващ пикочния мехур с външната среда.

Причините за развитието на друга стриктура на уретрата могат да бъдат редица заболявания и състояния, включително инфекции, възпаления, травми, операции в областта, тежки травми, ятрогенни причини и други.

Сред най-честите причини за развитие на заболяването се включват:

• диагностични и лечебни процедури: въвеждане на уретрален катетър или извършването на цистоскопия, честа катетеризация, операции в областта на малкия таз
• малформации и аномалии: в редки случаи, главно при установяване на проблема в ранна детска възраст, може да се касае за подлежаща вродена малформация на уретрата
• онкологични причини: доброкачествена хиперплазия на простатата (окачествява се често като преканцероза) или тумор на простатата, тумор на уретрата, тумор на правото черво и други
• инфекции и възпаления: чести урогенитални инфекции, някои системни инфекции, които водят до последици върху уретрата, включително туберкулоза, хламидия, гонорея и много други

Изясняването на етиологията на заболяването има голямо значение при насочването към последващо лечение на всеки отделен пациент.

Симптоми и усложнения

Клиничната изява при пациенти с друга стриктура на уретрата може да протече с голямо многообразие от оплаквания, често идентични на тези при цистит, уретрит, урогенитални инфекции и заболявания на малкия таз.

Сред най-честите оплаквания се включват:

• нарушения в уринирането: сред преобладаващите оплаквания при мнозинството от пациентите се включват затруднено уриниране, разцепване на струята, изтъняване на струята, изтичане на урината на капки, болезнено уриниране, поява на кръв в урината или спермата, затруднена еякулация и много други
• неспецифични прояви: възможни са общ дискомфорт, болки в тялото, повишение на температурата, нарушения на съня и много други, обикновено развиващи се като следствие на основните оплаквания или при развитие на усложнения

Сред едни от най-характерните усложнения при заболяването се включват хронифициране на оплакванията, хроничен уретрит, хидронефроза, пиелонефрит, бъбречни увреждания с различна тежест, достигащи в редки случаи до бъбречна недостатъчност.

Ранната диагноза и последваща целенасочен, адекватна терапия намалява значително рисковете от развитие на свързаните с болестта усложнения.

Диагноза и изследвания

Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията на пациента и резултатите, получени от редица изследвания:

• разпит и преглед: изясняват се, доколкото е възможно, причините за състоянието (предшестващи урогенитални инфекции, известни онкологични заболявания, предхождащи травми или операции в областта и други), извършва се оценка на субективните оплаквания в комбинация с обстоен клиничен преглед за изясняване на наличните обективни изменения
• лабораторни изследвания: назначават се обстойни кръвни изследвания и анализ на урината, като особено важно значение имат маркерите на възпалението, показателите от белия кръвен ред, урея, креатинин, общ белтък, пикочна киселина и други. При съмнения за подлежаща инфекция може да се обсъди микробиологично изследване
• образна диагностика: от рентгеновите изследвания с контрастно вещество особено подходящи са микционната урография и ретроградната цистография. Освен това могат да се направи ехография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на органите в малкия таз

Диференциалната диагноза налага различаване от различните урогенитални заболявания, доброкачествена простатна хиперплазия, онкологични заболявания, постоперативни усложнения и други.

Лечение

Терапевтичният подход при друга стриктура на уретрата се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на оплакванията, особеностите, разчетени при диагностичния анализ и общото състояние на засегнатите.

Най-общо лечението се подразделя на консервативно (използват се лекарства и общи мерки) и оперативно (прилагат се различни хирургични интервенции):

• консервативно лечение: за облекчаване на урологичните оплаквания често като първа мярка се налага катетеризиране на пациентите. Назначават се подходящи лекарства, главно аналгетици, противовъзпалителни средства, при необходимост и антибиотици (при данни за подлежаща инфекция или риск от вторична инфекция). Приемът на течности се контролира строго, не се препоръчва физическо натоварване, пациентите са на щадящ режим
• оперативно лечение: в зависимост от характеристиките на стриктурата могат да се приложат някои ендоскопски техники, които се считат за минимално инвазивни интервенции, а в по-сериозните случаи се налага преминаване към стандартната отворена хирургия с цел възстановяване на анатомичните и физиологични особености на засегнатите структури

Пациентите подлежат на продължително проследяване до пълно възстановяване, тъй като рисковете от рецидиви и усложнения не са за подценяване.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като обикновено се счита за добра при ранно откриване на състоянието, адекватно лечение и съответно добър терапевтичен отговор към приложените лечебни мерки.

Изображения: freepik.com