Посттравматична стриктура на уретрата МКБ N35.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Посттравматичната стриктура на уретрата представлява стеснение на лумена на уретрата, в резултат на травма. По този начин каналът, през който урината се отделя от пикочния мехур, е стеснен в различна степен, което ограничава или напълно блокира нормалното отделяне на урина.

Ранното разпознаване на състоянието позволява своевременно лечение и превенция на свързаните с него усложнения.

Причини и рискови фактори

При дразненето на уротела (вътрешната обвивка на уретрата) се образува съединителна тъкан, която придърпва стените на уретрата и така стеснява нейното напречно сечение. По този начин се затруднява естественият път на урината.

Посттравматичната стриктура на уретрата може да се дължи на редица травматични състояния, включително и ятрогенни (причинени по една или друга причина от лекуващия медицински персонал), като сред едни от най-честите се включват:

• травма на перинеума: при директен или индиректен удар в зоната между ануса и гениталиите, включително при падане, пътно-транспортни произшествия и други
• фрактура на таза: при тазови фрактури могат да настъпят редица допълнителни увреждания, включително увреждане, засягане и разкъсване на уретрата
• възпалителни процеси в областта: при възпалителни, включително и инфекциозни заболявания в областта, също могат да настъпят вторични увреждания на уретрата от различно естество
• ятрогенни причини: в резултат от различни медицински манипулации с диагностична или терапевтична цел може да настъпи увреждане или разкъсване на уретрата, като такива например са поставяне на постоянен уретрален катетър, оперативни интервенции в тазовата област, поставяне на чужди тела в уретрата, раждане и много други

Установяването на причините за травматичния момент има важно значение при последващото прецизиране и строго индивидуализиране на терапевтичния подход.

Симптоми и усложнения

Клиничното протичане често включва неспецифични оплаквания, поради което само въз основа на клиничните данни трудно може да бъде прецизирана диагнозата.

Най-честите клинични оплаквания на пациенти с посттравматична стриктура на уретрата включват:

• проблеми с уринирането: често наблюдавани прояви са затруднено уриниране, изтъняване и прекъсване на струята, излизане на струята на капки, усещане за недоизпразване на пикочния мехур и други
• циститни оплаквания: симптомите, типични за цистит, включително парене, болка по време на уриниране, често уриниране, също са изключително характерни при посттравматична стриктура на уретрата
• други оплаквания: възможни са проблеми с еякулацията, чести урогенитални инфекции, формиране на конкременти по хода на пикочните пътища, а в някои случаи и формиране на фистули (патологични канали)

Липсата на своевременна терапия крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения. Сред най-характерните се включват задръжка на урина, рецидивиращи урогенитални инфекции, везикоуретерален рефлукс, уретрална фистула (формиране на патологичен отвор или канал между уретрата и кожата), хипертрофия на пикочния мехур и много други.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при посттравматична стриктура на уретрата изисква консултация със специалист (уролог) и комплексни диагностични изследвания с цел потвърждаване на състоянието и различаването му от някои идентично протичащи заболявания по хода на отделителната система:

• анамнеза и физикални находки: важни от разпита са данните за предшестваща травма, оперативна интервенция, катетеризация. Извършва се оценка на субективните оплаквания и обстоен физикален преглед, при който обикновено се установява уголемен пикочен мехур, със задръжка на урината, а може да има и видимо изкривяване на пениса при по-тежко фиброзиране. Клиничните находки не са достатъчни за поставяне на диагнозата, а само подпомагат установяването на причините за състоянието
• лабораторни изследвания: липсват специфични промени в лабораторните показатели, въпреки което се назначават подробни кръвни изследвания и анализ на урина за оценка на общото състояние, ранно установяване на усложнения и други
• образни изследвания: най-важни за поставянето на диагнозата са контрастните рентгенови изследвания като екстрекорна урография, микционна цистоуретрография или ретроградна уретрография. Чрез тях се установява степента и мястото на стеснението на уретрата. От ендоскопските изследвания може да се направи уретероскопия, но тя крие опасност за нова травма на уротела с последващо фиброзиране

Диференциалната диагноза може да бъде много широка и налага различаване от доброкачествена хиперплазия на простатата, наличие на полипи или тумори по хода на уретрата, вродени аномалии, хроничен уретрит, рецидивиращи инфекции, неврогенен пикочен мехур, интерстициален цистит, псевдостриктура и много други.

Лечение

Терапевтичният подход при посттравматична стриктура на уретрата се определя строго индивидуално в зависимост от причините, провокирали състоянието, неговата тежест, наличието на усложнения.

Лечението може да бъде консервативно или оперативно:

• консервативно лечение: консервативната терапия е опция на избор при леки стриктури или временно лечение до извършване на хирургичната намеса и може да включва катетеризация, подходяща антибиотична терапия при данни за инфекция или с цел профилактика на урогенитални инфекции
• оперативно лечение: ендоскопското лечение е опция на избор при по-малки, къси и леки по тежест стриктури, като включва дилатация на уретрата или интернална уретротомия (разрязване на стриктурата). При масивни, тежки и дълги стриктури опция на избор е хирургичната намеса с уретрална реконструкция, заместваща уретропластика (използва се тъканен графт) или перинеална уретростомия (създава се нов отвор за уриниране)
• общи мерки: назначават се подходящи симптоматични лекарства за облекчаване на наличните оплаквания, пациентите следва да се проследяват регулярно за появата на усложнения и за оценка на ефективността от терапията

Своевременното лечение и добрият терапевтичен отговор към избрания метод на лечение са ключови за добрата прогноза, като влияние оказват и тежестта и дължината на стриктурата, наличието на усложнения и общото състояние на засегнатите.

Изображения: freepik.com