Стриктура на уретрата, неуточнена МКБ N35.9

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Неизясненото стеснение на пикочния канал се означава като стриктура на уретрата, неуточнена. Уретрата представлява каналът, свързващ пикочния мехур с външната среда и изпълнява основна роля в процеса на уриниране. При наличие на стриктура се наблюдава стеснение с различна дължина по хода на уретрата, което води до нарушения на уринирането и крие риск от различни по тежест бъбречни усложнения.

Причини и рискови фактори

Стриктурата на уретрата, неуточнена, може да се получи в резултат на редица заболявания и състояния, включително рецидивиращи урогенитални инфекции, заболявания на отделителната система, възпаление, травми, постоперативни усложнения, при раждане, ятрогенно (увреждане при диагностични и терапевтични процедури).

Сред най-често срещаните в практиката възможни причини за настъпване на неуточнена стриктура се включват комбинация от различни фактори и причини, главно травма в областта на таза или тазовото дъно, специфичен или неспецифичен уретрит, катетеризация (въвеждане на уретрален катетър, цистоскоп или други предмети в уретрата. Състоянието може да настъпи и при усложнено раждане, особено след налагане на форцепс, при подлежащ тумор на уретрата, пикочния мехур или правото черво, при вродена аномалия на уретрата или пикочния мехур, хиперплазия или тумор на простатата и много други.

При неуточнената форма на заболяването точната етиология не може да бъде конкретизирана, което може да затрудни терапията в някои случаи.

Симптоми и усложнения

Клиничната картина при неуточнената форма на заболяването често е идентична с другите видове стриктура на уретрата, макар в някои случаи симптомите да не са така добре изявени и протичането е по-леко.

Пациентите със стриктура на уретрата, неуточнена, се оплакват от затруднено уриниране, промяна в силата на струята, разцепване на струята, изтичане на урината на капки, болезнено уриниране, проблеми с ерекцията и еякулацията, поява на кръв в урината или еякулата и други.

Възможни са и други оплаквания при развитие на усложнения или наслагване на различни причини за появата на състоянието.

Усложненията при липса на лечение могат да бъдат изключително сериозни и включват задръжка на урина и различни други урологични увреждане, засягане на бъбреците с развитие на хидронефроза, пиелонефрит, бъбречна недостатъчност, засягане на съседни структури и много други.

Диагноза и изследвания

За поставянето на диагнозата са необходими редица изследвания, като при неуточнената форма диагнозата обикновено се поставя по метода на изключването, което налага назначаването на разширен набор от изследвания.

Обикновено диагностичния процес включва обстоен анализ на информацията, получена от:

• анамнеза и физикални находки: обстоен разпит за прекарани наскоро заболявания, травми, операции, оценка на общото състояние, субективните и обективни оплаквания
• лабораторни изследвания: разширените кръвни изследвания обикновено показват промени в белия кръвен ред, повишение на маркерите на възпалението, възможни са и промени в някои бъбречни показатели
• образни методи на изследване: най-показателни са микционната урография или ретроградната цистография, при които ясно се визуализират стесненията по хода на уретрата. Прави се ехография или компютърна томография на органите в малкия таз, за да се установи наличието на туморна формация. Образните методи на изследване са с най-голяма информативна стойност и могат да покажат потенциален риск от развитие на усложнения

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага разграничаване от другите видове стриктура на уретрата, различните заболявания на уретрата и урогениталния тракт.

Лечение

Лечението при пациенти със стриктура на уретрата, неуточнена, е предимно оперативно, тъй като неизвестната етиология затруднява целенасочената консервативна терапия, а забавянето на лечението може да повиши риска от усложнения.

При възрастни пациенти с множество придружаващи заболявания се предпочита само поставянето на постоянен уретрален катетър или цистофикс, чрез което да се осигури пълното дрениране на урината.

При млади хора и лица в активна възраст се предприемат подходящи оперативни методики, целящи възстановяване на анатомичната и физиологична цялост и функционалност на засегнатите структури.

Допълнително за облекчаване на оплакванията могат да се назначат подходящи аналгетици, противовъзпалителни агенти, антибиотици при необходимост.

Прогнозата се определя строго индивидуално и до голяма степен зависи от терапевтичния отговор към приложените лечебни мерки.

Изображения: freepik.com