Други спондилози с радикулопатия МКБ M47.2

Спондилоза е общ медицински термин, чрез който се означават заболяванията на гръбначния стълб, свързани с дегенеративни изменения. Дегенерацията е патологичен процес, характеризиращ се с необратими изменения на клетките, цитологичното устройство на тъканите и последващата дисфункционалност.

Всъщност дегенеративните изменения започват от ставите, тоест в зоните на свързвания на гръбначния стълб. Патологичния процес първо ангажира анатомичните елементи на междупрешленните дискове - nucleus pulposus и anulus fibrosus. Дегенеративният процес прогресира и постепенно ангажира прешлените. Интервертебралното пространство намалява и настъпват деформации в прешлените и междупрешленните дискове, като резултат се притискат изходящите коренчета на периферни нерви. Настъпва болестно състояние, което се отбелязва като други спондилози с радикулопатия.

Етиология 

Етиологията на радикулопатия е изключително обширна, но най-честите причини за възникване на коренчева болка са:

• Дискови хернии на различни нива на гръбначния стълб
• Остеофити
• Тумори на периферната нервна система
• Анкилозращ спондилит
• Невропатия при дългогодишно персистиране на захарен диабет
• Артропатии
• Остеопороза
• Травми в областта на гръбначния стълб, включително спортен травматизъм

Сред всички тези причини, най-честата причина за възникване на други спондилози с радикулопатия остават компресивните дискови хернии.

Повече информация за дисковата херния, нейната диагностика и лечение може да намерите в:

»Дискова херния

Рискови фактори

Статистическите данни посочват, че болестта се наблюдава предимно при мъже между трийсет и шейсет години. 

Предразполагащ и рисков фактор за развитие на медицинското състояние е интензивният физически труд, чийто капацитет многократно надвишава физиологическата възможност на пострадалия. Не са малко съобщените случаи на жени, страдащи от други спондилози с радикулопатия. При жените отново водещ рисков фактор е тежкият физически труд, последван от остеопорозата. За съжаление през последните години при все повече деца се установява доброкачествена дорзалгия, което в по-късните години прераства в спондилоза. Предполага се, че това се дължи на тежките ученически раници, чиято тежест надвишава физиологичния капацитет на все още неразвития гръбначен стълб.

Патогенеза

При радикулопатия болестният процес възниква в корена или около корена на периферния нерв, непосредствено след излизането му от гръбначния стълб.

• Периферна коренчева компресия в шийната част на гръбначния стълб клинично се изразява с цервикалгия. Болката се разпространява по дерматомите, които се инервира на ниво С5-С8.
• При патологичен процес в гръдния отдел на гръбнака настъпва болка в гръдния отдел на гръбначния стълб, ограничена на ниво th1-th12. Ако компресията в поясният отдел се проявява като ниска кръстна болка.
• При увреждащи състояния на ниво L5-S4 се появява силна болка, разпростираща се по предната повърхност на бедрото. Това е типичната болка на ишиас. Понякога ишиасната болка се съчетава с поясна, тогава клиничното състояние се назовава като лумбаго с ишиас.

Симптоми

Водещ клиничен симптом е радикулярната болка. Коренчевата болка е специфична болка, която се разпространява единствено по дерматома. Дерматомът представлява участък от тялото, който се инервира от точно определен нерв. Болката започва внезапно. Тя е спонтанна и много силна. Страдащите я описват като "рязка, пареща" болка. Съответно по характер болката се определя като режеща и стрелкаща. Първоначално се наблюдават само възбудна симптоматика — провокирана или спонтанна болка, парастезии, мускулни поотрепвания и крампи. Но с течение на времето доминира отпадната сетивна симптоматика, която е типична при периферните коренчеви заболявания. При неврологично изследване на радикулопатия се установяват хипестезия за болка, допир и температура.

Диагностичен алгоритъм

• Анамнеза и физикално изследване: При първата среща между пациент и лекар, лекарят задава редица въпроси, чрез които снема данни относно сегашните оплаквания на пациента, миналите заболявания и обкръжаващите го рискови фактори. Снемането на анаменза е първото стъпало на диагностичния процес. Важно е уточняването на обстоятелствата и механизма на възникване на дорзалгията. Следващият диагностичен етап е свързан с провеждането на физикален преглед. Акцент на физикалния преглед е определянето на неврологичния статус на страдащия. 
• Лабораторни и инструментални изследвания: Третият диагностичен етап е свързан с провеждането на кръвни изследвания. Други спондилози с радикулопатия нямат специфична лабораторна находка. Но при установяване на повишен брой на левкоцити и С-реактивен протеин се предполага, че първопричинителя на дорзалгията е от възпалително естветсво. Позитивирането на антинуклеарните антитела е суспектно за автоимунно заболяване. Конвенционален визуализиращ метод остава рентгенографията. Чрез нея се визуализира стесненото интервертебралното пространство, костните промени в прешлените и други отклонения от естественото анатомично положение. Компютърната томография и ядрено-магнитния резонансса методи за установяване на промените в меките тъкани, кръвоносни и нервни съдове. Специфичен диагностичен метод при неврологичните заболявания е изследване на нервната проводимост и електромиографията. На изследващите се места се поставят електроди, които отчитат провеждането на нервния импулс и отговорът на инервирания от него мускул.

  

Лечение

Лечението на други спондилози с радикулопатия е комплексно. Фармакологичната част на консервативната терапия е предимно симптоматична, насочена към купиране на болката. Подходящи групи лекарства за овладяване на болката аналгетиците и нестероидните противовъзпалителни средства.

Като водещ клас лекарства са нестероидните противовъзпалителни средства. Те потискат ензима циклооксигенеза и по този начин инхибират метаболизма на арахидонозата киселина. При периферни парези е подходящо използването на антихолинестеразни медикаменти като Galantamin. 

Интересен факт е, че галантаминът е открит от българският лекар и фармаколог Димитър Пасков. През 1959 година докторът експериментално извлича полезните свойства на блатното кокиче — това е алканоид, който по-късно нарича галантамин. Всъщност подбудите за експеримента се опират на случайно наблюдение. Димитър Пасков забелязва подобрение в клиничното състояние на момиче, страдащо от детски паралич. Детето изпива водата от чаша, в която известно време са престояли кокичета.

Витамини от B групата имат укрепващо действие върху нервите. Положителен ефект имат има и физиотерапевтичните процедури, балнеолечението и мануалните терапии. През изминалия век се утвърди нов неконвенционален клон на лечение на други спондилози с радикулопатия. Методът е известен като хиропрактика и представлява форма на алтернативно лечение на механичните нарушение на опорно-двигателния апарат. Днес хиропрактиката е неразделна част от терапевтичната и профилактична програма на алтернативното лечение на дископатията. За бързото възстановяване на страдащия се препоръчва и индивидуален хигиенно-диетичен режим. При неефективност на конвенционалите методи се предприемат хирургични такива.

Изборажения: freepik.com