Ставен излив МКБ M25.4

"Вода в коляното" е популярен, широко разпространен и широко достъпен начин за обяснение на ставния излив. Медицинското название на излива е едем или оток. Отокът представлява анормално натрупване на течност в интерстициума. Клинично отокът се изявава като подуване. Той може да засегне ставите на горния крайник или ставите на долния крайник, но преддилекционно място на патологично натрупване на течност е коляната става. Освен коляното, другите най-често ангажирани стави са: глезенната, лакътна, раменна и тазобедрената става.

Вътреставният излив сам по себе си не е опасен, но може да бъде клиничен белег на сериозно заболяване. Основен патофизиологичен компонент на ставния излив е нарушеният баланс между синтеза на синовиална течност и резорбцията му. Основна функция на синовиалната течност (флуид) е да намали триенето между ставния хрущял и синовиалната повърхност на ставата по време на триене. Всъщност синовиалната мембрана представлява плазмен филтрат с наличие на протеини. Синовиалният флуид е богат на хиалуронова киселина, която се секретира от фибробластоподобните клетки на синовиалната мембрана. Освен че запълва синовиалната кухина, синовиалната течност образува микрозащитен филм по ставната повърхност и запълва всички неравности. Тя участва в транспорта на хранителни вещества и отпадните продукти на вътреставната обмяна.

Синовиалната течност може да бъде класифицирана като нормална, невъзпалителна, възпалителна, септична и хеморагична:

Концентрацията на глюкоза (mg/dl) в синовиалната течност е почти равна на серумната концентрация.

Причини

Етиологията на ставния излив е разнообразна. Първопричинителите на отока са класифицирани в четири групи.

I група - невъзпалителен

• Дегенеративно заболяване на ставите
• Травма в областта на ставите
• Ревматична треска
• Подагра
• Склеродермия
• Полимиозит
• Системен лупус еритематозус
• Erythema nodosum
• Невропатична артропатия
• Сърповидноклетъчна болест
• Хемохроматоза
• Акромегалия
• Амилоидоза

II група - възпалителен

• Серопозитивен ревматоиден артрит
• Обострен реактивен артрит
• Псориатичен артрит
• Остра подагра
• Артропатия след чревна анастомоза
• Инфекция (вирусна, гъбична, бактериална), включително артрит при лаймска болест

III група - септичен

• Септичен артрит

IV група — хеморагичен

• Травми
• Злокачествени новообразувания на костите и ставните хрущяли
• Коагулопатии
• Синдром на Ehlers-Danlos

Симптоми

Клиничната презентация на ставния излив включва:

• болка,
• скованост,
• подуване и
• деформация.

Болката е водещ симптом. Тя е различна по интензитет. В началните етапи се проявява само при умора, но впоследствие болевата симптоматика се усеща и при покой. Успоредно с това е увеличава и нейната сила. Болката се появява в ранните часове на денонощието.

Ставната скованост се появява след период на покой. За разлика от ревматоидния артрит, тя не продължава повече от 15 минути. Ставният излив клинично се изразява с подуване на ставата.

Постепенно настъпват необратими патологични изменения и ставата се деформира. Нарушава се нейната функция и се влошава качеството на живот.

Диагноза

Диагнозата на болестта започва със снемането на анамнеза. Анамнезата представлява насочено лекарско интервю, от което лекарят събира важни данни за сегашните и миналите заболявания на страдащия. Уточнява се фамилната обремененост, социалните и рисковите фактори.

След снемането на анамнезата се пристъпва към физикалното изследване. Акцент на физикалния преглед е опорно-двигателната система. Още при огледа на ставата с невъоръжено око се вижда подуването на ставата. Измерването на обиколната й и сравняването на данните със симетричната става потвърждава ставния излив. При тактилно изследване (палпация) ставата е с мековата консистенция. При по-голям излив се усеща флуктуация (движение на вътреставната течност). При възпалителни процеси надлежащата кожа е зачервена и локално затоплена. При хеморагичен излив има промяна на цвета на кожата.

Лабораторните данни се изменят спрямо причинителя на вътреставния излив. При сенилен артрит няма промяна в пълната кръвна картина. При хеморагичен излив в зависимост от количеството на кръвоизлива се установява понижение на броя на еритроцитите, тромбоцитите и хемоглобина. Ако артритът се дължи на автоимунни заболявания, се позитивират антинуклеарните антитела. Ревматоидният фактор е специфичен лабораторен белег на серопозитивния ревматоиден артрит. При възпалителни заболявания се повишават стойностите на левкоцитите, С-реактивния протеин и скоростта на утаяване на еритроцитите. 

Визуализиращи методики на ставен излив са:

• Рентгенография
• Артросонография, дял на ултразвуковото изследване
• Ядрено-магнитен резонанс
• Компютърна томография
• Диагностична артроцентеза

Благодарение на диагностичната артроцентеза се взема пунктат от вътреставния излив. Впоследствие се прилага анализ на синовиалната течност.

Лечение

Терапията на ставния излив е индивидуализирана. За облекчаване на ставния оток се препоръчва пълен покой на пациента. Положителен ефект имат локалните компреси с лед. Ако са засегнати коленните или тазобедрените стави, придвижването с помощни средства, като например бастуни, обременява допълнителното натоварване на ставите. По този начин се преразпределя тежестта на тялото.

Болката се облекчава от аналгетици или нестероидни противъзпалителни средства. Ако болката е изключително силна и не преминава със стандартната терапия, е възможно интраартикуларно инжектиране на кортикостероиди. При възпалителна етиология се прилага насочена антибиотична терапия, след установяване на причинителя с антибиограма. Автоимунната генеза на болестта се лекува с имуносупресивни медикаменти.

Терапията на основното заболяване ограничава ставния излив. При големи по обем изливи може да се приложи терапевтична артроцентеза. Ако консервативните методи са неефективни, се препоръчват хирургична интервенция. Артропластика се прилага при деформирани и нефункционални стави. Благодарение на хирургичната операция се облекчава страданието и се подобрява качеството на живот на болния.

Прогнозата на ставния излив е вариабилна. Тя зависи от етиологията на болестта и индивидуалния терапевтичен отговор.