Нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза МКБ E04.1
Увеличението на обема и размерите на щитовидната жлеза се означава като струма или гуша, като в зависимост от морфологичните особености се подразделя на дифузна (при равномерно и симетрично увеличение размерите на цялата жлеза), нодозна (при фокално, асиметрично нарастване размерите на единичен възел или множество възли) и смесена (комбинация от двете).
В зависимост от наличието или липсата на промени във функционалната активност на жлезата се различава токсична (с повишена функция) и нетоксична (с нормална функция, еутиреоидна) жлеза.
Нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза представлява заболяване, което се характеризира с наличие на възловидна формация в щитовидната жлеза при липса на промени в нейната функционална активност.
Означава се още като колоиден възел, тиреоиден (кистозен) възел, като появата му се провокира в резултат от въздействието на редица фактори (наследственост, автоимунни заболявания, неопластични процеси, облъчване или хирургична манипулация в областта, дефицит на йод, прием на медикаменти).
Едни от най-честите предразполагащи фактори за появата на нетоксичен единичен възел са йодният дефицит (намален прием на йод с храната или питейната вода), навлизане в пубертета, при бременност.
Различни проучвания показват превалиране в засягането на женския пол (неколкократно по-често), като рискът нараства в пубертета, при бременност и с напредване на възрастта.
Редица фактори от околната среда и вредни навици също оказват влияние и могат да предизвикат появата на тиреоиден възел при предразположени генетично лица, като такива например са тютюнопушенето, стресът, замърсяванията, някои инфекциозни заболявания и други. Възможно е развитието му в резултат от аденом или кистични изменения в жлезата.
Характерни симптоми и особености на болестта
Клинично при единичен нетоксичен възел на щитовидната жлеза може да липсват симптоми. Тъй като нарастването на размерите на възела става бавно и постепенно, пациентите често не подозират за неговото съществуване и възелът се открива при случаен профилактичен преглед.
Възел в щитовидната жлеза, установен при случаен ехографски преглед (или скенер), с безсимптомно към момента протичане, се означава в медицинската литература като инциденталом. Обикновено е с мека консистенция, разположен дълбоко, с размери под един сантиметър и се диагностицира само с помощта на образните методи на изследване (не е видим при оглед и не се палпира).
При част от пациентите са възможни леки промени във функционалната активност на щитовидната жлеза и симптоми, свързани с хипотиреоидизъм (запек, депресия, сънливост, зиморничавост, мускулна слабост, умора) или хипертиреоидизъм (диария, проблеми със съня, повишена чувствителност към топлина).
При наличие на колоиден възел (кистозен, тиреоиден) с големи размери са възможни симптоми, свързани с компресия на съседно разположените структури, нерви и съдове, като най-често пациентите се оплакват от:
- дихателни нарушения: задух, трудно дишане, поради притискане на трахеята
- храносмилателни нарушения: затруднено хранене, трудно преглъщане, поради притискане на хранопровода
- ларингеални оплаквания: промени в гласа при притискане на гласните връзки
- компресивни оплаквания: при притискане на съдове и нерви в областта са възможни синкопи (припадъци), синдром на Horner и други
При известен процент от пациентите солитарният тиреоиден възел може да претърпи промени, развивайки се в неоплазма. Според различни данни от статистически анализи в еднемичните райони с бедна на йод почва и като цяло по-висока честота на ендемична гуша, честотата на злокачествените новообразувания на щитовидната жлеза е по-висока, като се наблюдава тенденция към тежко, агресивно протичане, често с неблагоприятна прогноза.
Поставяне на диагнозата
За диагностициране на тиреоидиен (кистозен) възел е необходимо обстойно анализиране на данните, получени в резултат от различните методи на изследване, някои от които са по-слабо информативни, въпреки което участват при откриването на болестта и различаването от други заболявания (диференциална диагноза).
Най-често се използват следните диагностични методи:
- анамнеза: фамилната и епидемиологичната анамнеза включват разпит за наличие на родственик със заболяване на тиреоидеята, както и за пребиваване в ендемичен район. Събират се данни за хранителните навици на пациента (приема ли достатъчно йод с храната), наличието на прекарани наскоро инфекции, травми, облъчване в областта, бременност, прием на медикаменти и други
- клиничен преглед: физикалният преглед включва оглед и опипване (палпация) на щитовидната жлеза, като се описват подробно наличните промени в симетричността, плътността и нейната консистенция, наличието на неравности, болезненост и други отклонения
- лабораторни изследвания: лабораторните изследвания включват измерване нивата на тиреостимулиращия хормон и тиреоидините хормони, които при липса на промяна във функционалната активност на жлезата са в норма или с леки отклонения. Препоръчва се изследване и на щитовидните антитела (за разграничаване от автоимунни заболявания), пълна кръвна картина, нива на холестерол и чернодробни ензими
- образна диагностика: образната диагностика е с висока диагностична и информативна стойност, тъй като позволява онагледяване на наличните промени в структурата на жлезата. Рутинно се извършва ултразвуково изследване (известно още като ехография), а при необходимост се прилага и радиоизотопно изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс
- биопсия: при част от пациентите се налага извършване на тънкоиглена биопсия на щитовидната жлеза и хистологично охарактеризиране на получения материал, с цел изключване на възможна подлежаща неоплазма на тиреоидеята
Установените промени с помощта на образната диагностика подпомагат значително диференциалната диагноза.
Необходимо е разграничаване на състоянието от други заболявания на жлезата с възпалителна, неопластична, автоимунна или инфекциозна етиология, йоден дефицит, увреждания на хипоталамуса или хипофизата, водещи също до промени в щитовидната жлеза.
Лечение при нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза
Терапията е насочена към отстраняване на причините, довели до появата на колоиден възел (кистозен, тиреоиден), като се подхожда индивидуално при всеки конкретен пациент, в зависимост от здравословния му статус, възраст, наличие на подлежащи заболявания или усложнения.
В масовия случай се прилага заместителна хормонална терапия с левотироксин, който представлява аналог на тироксин (един от основните хормони, синтезирани от щитовидната жлеза) със синтетичен произход.
Дозата се определя индивидуално, като при необходимост се увеличава постепенно през няколко седмици (между четири и осем седмици).
Препаратът показва висока активност и ефективност (води до намаляване размерите на жлезата и нормализиране на нейната функционална активност при наличие на промени) и висока безопасност (рискът от нежелани ефекти е нисък).
С повишено внимание се прилага при лица с подлежащи хронични заболявания, като например сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, депресивни епизоди, приемащи бета блокери, амиодарон, перорални медикаменти за лечение на диабет, литий, карбамазепин, кортикостероиди и други, поради възможен риск от нежелани лекарствени взаимодействия, намаляване на ефективността и повишаване на токсичността им.
При липсата на обективни и субективни оплаквания, промени в щитовидните хормони и подлежащи заболявания е възможно само проследяване на пациентите.
Промяната в хранителното меню (наблягане на продукти, богати на йод и намаляване приема на храните, влошаващи неговото усвояване и синтезата на тиреоидните хормони) и приемът на витаминни добавки, съдържащи йод, се препоръчва с превантивна цел при тези пациенти и често са достатъчни за овладяване на състоянието.
При лица с колоиден възел с големи размери, водещ до симптоми на компресия или с висок риск от развитие на неоплазма, се препоръчва лечение с радиоактивен йод или хирургично отстраняване на възела с последваща заместителна терапия с левотироксин (при необходимост).
Препоръчва се проследяване на пациентите на всеки 6 до 12 месеца, като се извършват физикален преглед, изследване нивата на щитовидните хормони и TSH, ултразвуково изследване на тиреоидеята.
Прогнозата при нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза като цяло е благоприятна. При малък процент от пациентите при липса на своевременно откриване и голяма давност на процеса, е налице риск от малигнено израждане и развитие на карцином на жлезата.
Заглавно изображение: freepik.com
Библиография
https://emedicine.medscape.com/article/850823-overview
http://www.thyroidmanager.org/chapter/multinodular-goiter/
http://www.thyroidmanager.org/chapter/thyroid-nodules/
https://en.wikipedia.org/wiki/Thyroid_nodule
http://www.nytimes.com/health/guides/disease/goiter/overview.html
http://www.pathologyoutlines.com/topic/thyroidnodular.html
ЗАБОЛЯВАНЕТО е свързано към
- Натурални средства срещу уголемени лимфни възли
- Хирургично отстраняване на лимфни възли
- E04.2 Нетоксична полинодозна гуша
- Кафяви водорасли
- Лекарства за щитовидната жлеза
- E05.0 Тиреотоксикоза с дифузна гуша
- Биопсия на лимфни възли
- КТ на лимфни възли
- Бодлив залист, Месарска метла, Миши чемшир, Миши трън, Самодивски чемшир, Див чемшир
- Бучиниш, Бардаран, Цвилуга, Дива мерудия
Коментари към Нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза МКБ E04.1