Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като други уточнени болести МКБ B22

В световен мащаб се наблюдава неблагоприятната тенденция за повишаване броя на заразените с вируса на човешкия имунодефицит (HIV) лица, въпреки многобройните кампании за повишаване на здравната култура и информираност по отношение на сериозността на заболяването.

HIV (ХИВ) представлява РНК вирус, представител на голямото семейство на ретровирусите (семейство Retroviridae). Отличава се с изключително сложен строеж и характерни морфологични особености, които са причина за някои от характерните клинични проявления на инфекцията.

Вирусът притежава специфични протеини (повърхностен, капсиден, матриксен, трансмембранен) и така необходимия му ензим РНК-зависима ДНК полимераза.

Прониква в организма по различни механизми, като проявява изразен тропизъм към клетките, по чиято повърхност са разположени CD4 рецептори, каквито са в голяма степен лимфоцитите (Т-лимфоцитите), но също и някои от клетките на кожата, черния дроб, нервните структури.

ХИВ проявява изразен лимфотропизъм, като води до разрушаване на лимфоцитите, което обяснява настъпването на имунна супресия и свързаните с нея усложнения, но също така нарушава структурната и функционална цялост на редица други органи и структури, водейки до неспецифични клинични прояви.

Инфекцията, предизвикана от HIV, преминава през различни фази, като последната, терминална фаза включва развитие на синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН), който се отличава с тежки, полиорганни увреждания, малки терапевтични възможности и неблагоприятна прогноза.

Често се наблюдава развитие на опортюнистични инфекции и различни злокачествени новообразувания.

Подробна информация може да намерите на:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като инфекциозни и паразитни болести
• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като злокачествени новообразувания

При болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като други уточнени болести, се наблюдават увреждания предимно на нервните структури и органни увреждания.

До достигането на тази фаза от инфекцията е необходим различен период от време, като при част от пациентите продължителността е кратка (в рамките на месеци), докато при други е голяма (години, като са описани случаи с над 25 годишна продължителност на безсимптомната фаза).

Заболяването представлява антропоноза, което означава, че хората са единственият източник на заразяване.

Основните пътища за предаване на инфекцията включват:

• полов път: изложени на риска са в еднаква степен представителите на двата пола, независимо от тяхната полова ориентация, като предаването се осъществява при сексуален контакт, включително орален път и липсата на предпазни средства
• кръвен път: рискова група са венозните наркомани, медицински специалист, работещи с кръв и кръвни продукти, както и при използване на нестерилни медицински, стоматологични, козметични инструменти (включително при татуиране)
• вертикален път: вътреутробно заразяване на плода от инфектираната майка

Не е възможно заразяване по въздушно-капков, контактен или стомашно-чревен път, като се дискутира възможността от предаване на заразяването посредством майчиното мляко на новороденото.

Полезна и подробна информация за заболяването може да намерите в раздел Здравни проблеми:

• СПИН

Клиничното проявление на болестта зависи от множество фактори, много от които с не напълно уточнено влияние.

Дискутира се възможността от ускоряване на клиничното протичане при бременност, системна консумация на алкохол и наркотични средства, наличие на подлежащи заболявания, особено с хронично протичане и много други, но тяхната роля подлежи на допълнителни и задълбочени изследвания.

Освен под формата на опортюнистични инфекции с бактериален, вирусен, микотичен и паразитен характер, както и под формата на злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и други тъкани, болестта може да се прояви и под формата на други увреждания.

Характерни за самата инфекция с вируса на човешкия имунодефицит са неспецифичните симптоми, като:

• фебрилитет (повишена телесна температура)
• нощно изпотяване
• необяснима редукция на теглото
• хронична умора, слабост, отпадналост
• увеличение на лимфните възли
• общо неразположение
• стомашно-чревни нарушения (диария, гадене, повръщане)

Освен тях е възможно развитие на различни по тежест органни увреждания с изолиран (засягане на един орган) или генерализиран характер.

В зависимост от настъпилите увреждания се различават следните форми на болестта:

• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на енцефалопатия: протича под формата на остър или хроничен енцефалит, миелит, енцефалопатия, полиневропатия и други, като всяко от тези състояние крие риск от сериозни и дълготрайни последствия за пациента. Част от наблюдаваните прояви включват когнитивни нарушения, депресия, промени в походката и говора, нарушена координация, парези, парестезии и други. Особено тежко е протичането при трансплацентарно заразяване, поради все още недоразвитите структури и повишена чувствителност, като се наблюдават епилептични припадъци, вторична микроцефалия, екстрапирамиден синдром, прогресивна квадриплегия
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на лимфен интерстициален пневмонит: малко по-често заболяването засяга вертикално заразените деца, като клиничните проявления и интерстициалните белодробни промени са почти неразличими при пациенти с или без инфекция с вируса на човешкия имунодефицит. Своевременното диагностициране и започване на терапия подобряват прогнозата в дългосрочен план
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на синдром на изтощение: тази форма на болестта е малко по-характерна за тропическите страни, като се проявява с изразена кахексия и загуба на голям процент от телесното тегло до достигане на 60 процента от идеалното тегло. Малнутрицията (намален прием на хранителни вещества), малабсорбцията и неспецифичните увреждания в резултат от ХИВ инфекцията водят до прогресивно изтощение на организма. Метаболитните увреждания и тежката кахексия при голям процент от пациентите водят до летален изход
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени заболявания, класифицирани другаде: в тази голяма група се включват различните увреждания по кожата, ноктите, кръвоносните съдове, които настъпват в резултат от инфекцията и промените, свързани с нея. Такива са например дерматозите с неуточнена етиология, като себореен дерматит, псориазис, папулозни ерупции, дегенеративни промени по ноктите и космите, както и неспецифични промени от страна на другите органи и системи

Диагнозата при HIV инфекция е трудна и се изгражда въз основа на епидемиологичните данни и клиничните прояви (принадлежност към рискова група, неспецифичен комплекс от клинични симптоми и физикални находки) и се потвърждава от:

• хематологични промени: анемия, тромбоцитопения, левкопения, наличие на атипични левкоцити, лимфоцитоза, лимфопения
• имунологични промени: абнормни Т-клетки, кожна анергия от късен тип
• биохимични промени: хипергамаглобулинемия, увеличена алкална фосфатаза и трансаминази, абнормни нива на другите чернодробни ензими
• образни изследвания: ехография, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс
• вирусологични изследвания: позитивна серология за анти-HIV антитела по метода ELISA и потвърдителен тест Western blot и доказване на HIV-антиген, HIV 24p антиген, антитела срещу HIV p24 и p17, ХИВ-изследване, СПИН-изследвания

Диференциалната диагноза е широка, поради неспецифичния характер на проявите и клиничния полиморфизъм на болестта, като е необходимо разграничаване от аналогично протичащи заболявания с различна етиология (неопластична, автоимунна, инфекциозна).

Лечението при болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като други уточнени болести, се определя индивидуално.

Терапията включва медикаментозно повлияване на ХИВ инфекцията с антивирусни лекарства, обикновено в комбинация, като дозата и продължителността се определят в зависимост от терапевтичния отговор. Прилагат се медикаменти от различни групи, най-често инхибитори на протезата, нуклеозиди и нуклеотиди, инхибитори на обратната транскриптаза и други.

Подробна информация може да намерите в раздел Лечения:

• Лечение на СПИН

В зависимост от подлежащото заболяване се назначава допълнителна подходяща терапия, която може да включва имуносупресивни средства, кортикостероиди, антибиотици, препарати за корекция на електролитните нарушения и други.

Продължителността на лечението е в пряка зависимост от тежестта на състоянието на болния, терапевтичния отговор и наличието или липсата на подобрение на симптоматиката.

Прогнозата трудно може да бъде определена, тъй като много фактори оказват влияние върху състоянието на пациентите в дългосрочен план.

Профилактичните мерки са насочени към ограничаване разпространението на болестта. Многобройните кампании за практикуване на безопасен секс и рисковете, свързани с венозната употреба на наркотични средства, целят информиране на населението за начините за предпазване от заразяване.

При честа смяна на половите партньори и принадлежност към някой от рисковите контингенти се препоръчва профилактичен скрининг веднъж или два пъти в годината, включващ клинично, лабораторно и серологично изследване.