Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като злокачествени новообразувания МКБ B21

HIV или вирусът на човешкия имунодефицит принадлежи към подсемейството Lentivirus на голямото семейство Retroviridae (ретровируси).

Представлява РНК вирус с характерна морфология, сложен строеж и наличие на четири протеина. С най-голямо значение в епидемиологично отношение е съдържанието на специфичния ензим РНК-зависима ДНК полимераза и характерните протеини, а именно капсиден протеин (р24), трансмембранен протеин (р41), повърхностен или външен протеин (р120) и матриксен протеин (р17).

Характерна особеност, въпреки сложния строеж, е ниската устойчивост на вируса на външни въздействия и дезинфектанти.

Инфекцията представлява антропоноза, което означава, че единствен източник на заразяване (съответно и боледуване) са хората. Преносители на болестта са както пациентите с клинично видими прояви на болестта, така и безсимптомните вирусоносители.

Основните пътища на заразяване включват:

• полов път: най-често наблюдаваният начин на предаване на болестта, като статистиката показва по-висока честота сред лицата с хомосексуална ориентация
• кръвен път: рискови контингенти са лицата, употребяващи венозни наркотични средства, медицинските специалисти, които често боравят с кръв и кръвни продукти, използването на нестерилни медицински и стоматологични пособия
• вертикален път: този механизъм на предаване на инфекцията включва заразяване на плода от болната майка

Широко се дискутира възможността от заразяване на новороденото при кърмене от заразената майка, но са необходими допълнителни, задълбочени и мащабни проучвания за изясняване на въпроса.

След заразяване вирусите проникват в клетките, по чиято повърхност се откриват специфичните за тях CD4 рецептори, като в най-голяма степен това са Т-лимфоцитите (което обяснява изразения лимфотропизъм на вируса), но също и клетките на кожата, черния дроб, нервните структури и други.

Инфекцията с HIV преминава през различни клинични фази, като крайната включва развитие на СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност) и се отличава с изключително неблагоприятна прогноза и висок леталитет.

Често след безсимптомната фаза на HIV (която е с различна продължителност) се наблюдава развитие на опортюнистични инфекции или неопластични заболявания.

Подробна информация за различните по етиологичен причинител, протичане и терапевтичен подход инфекции, развиващи се в хода на HIV, може да намерите на:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като инфекциозни и паразитни болести

При болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като злокачествени новообразувания, на фона на неспецифичните за ХИВ инфекцията клинични прояви (повишена температура, адинамия, умора, редукция на теглото, увеличение на лимфните възли) се наблюдават и различни по тежест клинични признаци във връзка с развило се туморно новообразувание.

Клиничната картина се отличава с изключително голям клиничен полиморфизъм, полиорганни увреждания (засягане на повече от един орган), влошаване качеството на живот на пациентите и неблагоприятна прогноза.

В зависимост от вида на новообразуванието се различават следните:

• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на Kaposi-сарком: това е най-честата неоплазма при лицата с HIV и характерна за него е генерализацията, като се проявява не само с кожната локализация на туморни възли с вишнево червен цвят, но и с висцерална локализация, изразяваща се в наличие на туморни възли в лигавицата на стомаха, червата, медиастинума, като нерядко е налице само висцералната локализация
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на Burkitt-лимфом: един от най-агресивните и с висока степен на злокачественост тумор на лимфните структури от групата на нехочкиновите лимфоми се нарича тумор на Burkitt. При пациенти с HIV се проявява често с неспецифична симптоматика, включваща редукция на теглото, нощно изпотяване, повишена температура, стомашно-чревни нарушения, като са възможни и деформации на лицевия череп, характерни повече за африканския (ендемичен) тип на болестта

• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други нехочкинови лимфоми: локализацията на процеса при половината пациенти е в лимфните структури, докато при останалите включва белия дроб, кожата, гастроинтестиналния тракт, централната нервна система
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани: в тази група се включва разнородни новообразувания, обикновено от неходчкинов тип с различна степен на малигненост и обикновено протичащи с развитие на неспецифична симптоматика
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени злокачествени новообразувания: тази форма се отличава с изключително неблагоприятна прогноза, тъй като се засягат много органи и структури (черен дроб, слезка, бял дроб, плевра, кости, кожа), като съответните се обозначават с латински букви
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други злокачествени новообразувания: тук се включват различните новообразувания, засягащи различни органи (карцином на маточната шийка, на белия дроб, на млечната жлеза, колоректален карцином и други), като интересна особеност е, че в много райони на тропическите страни ракът на маточната шийка се възприема като индикатор за HIV инфекция
• Болест, предизвикана от HIV, с прояви на неуточнени злокачествени новообразувания

Диагностицирането на неопластичните новообразувания, съпътстващи HIV инфекцията, е комплексно, като за целта се извършват обстоен клиничен преглед (обективни физикални находки), лабораторни изследвания (пълна кръвна картина за наличие на промени в белия или червения кръвен ред), хистологични изследвания след биопсия, образни изследвания (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс).

За доказване на HIV инфекцията (в случай, че все още не е известна) се извършват предимно вирусологични и серологични изследвания.

Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

• ХИВ - изследване
• СПИН - изследвания

Диференциалната диагноза е широка и включва разграничаване на състоянието от идентично протичащи заболявания с различна етиология (неоплазми, автоимунни увреждания, опортюнистични инфекции).

Лечението при болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като злокачествени новообразувания, включва антивирусни лекарства.

Препоръчва се комбинирана терапия включваща представители на нуклеозидните аналози (зидовудин, тенофовир) и протеазните инхибитори (индинавир, ритонавир), а монотерапията не се препоръчва, поради риск от развитие на лекарствена резистентност.

Продължителността на терапията е минимум шест месеца, след което се прави оценка на ефективността и при добър ефект продължава с месеци, дори с години.

Подробна информация може да намерите в раздел Лечения:

• Лечение на СПИН

Лечението на неоплазмите е комбинирано и включва цитостатици и други имуносупресивни медикаменти с или без алфа-интерферони и лъчелечение.

Целта на терапията е забавяне на прогресията на болестта, подобряване на качеството на живот в личен, социален и професионален аспект и удължаване на преживяемостта.

Прогнозата се опредяла в пряка зависимост от общото състояние на пациента, клиничната фаза на HIV инфекцията и тежестта на подлежащите усложнения и новообразувания.

Основните профилактични мерки са насочени към намаляване на риска от заразяване с вируса на човешкия имунодефицит, което включва практикуване на безопасен секс (използване на презервативи), редовен скрининг, ограничаване на броя на половите партньори, използване на стерилни медицински инструменти, ограничаване разпространението на венозната наркомания.

В световен мащаб ежегодно се провеждат многобройни кампании, насочени към повишаване на информираността на населението.

Полезна информация по темата може да намерите на:

• раздел Заболявания: Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• раздел Здравни проблеми: СПИН