Болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени злокачествени новообразувания МКБ B21.7

Инфекцията с вируса на човешкия имунен дефицит (HIV) представлява антропоноза (заболяване, засягащо само хората), което се предава по кръвен, вертикален (от майката на плода) или полов път, водейки до полиморфни клинични прояви.

След своето проникване вирусите атакуват различни клетъчни структури, като проявяват изразен афинитет спрямо лимфоцитите и при някои случаи още в ранен етап се наблюдават тежки прояви.

 Драстичното намаление на броя на лимфоцитите повишава рисковете от развитие на различни опортюнистични инфекции (микози, вирози, бактериални инфекции), но също така и от развитието на малигнени неоплазми.

Прогресията на състоянието води до болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени злокачествени новообразувания.

След поставяне на диагнозата злокачествено новообразувание на лимфната или кръвотворна тъкан, в резултат на HIV инфекция и/или СПИН, основна цел е да се определи разпространението на процеса, което е решаващо за прогнозата и лечението.

Определя се клиничният стадий и топографско хистологичният критерий. Определянето на клиничния стадий става с хирургични методи, извън диагностичната биопсия на лимфен възел, най-често с приетата класификация в четири стадия.

Засегнатите органи се означават с главни латински букви, както следва:

• Н: черен дроб
• S: слезка
• N: лимфен възел
• Р: бял дроб
• М: костен мозък
• Pl: плевра
• О: кости
• D: кожа

При голям процент от пациентите заболяването стартира от лимфната или кръвотворната тъкан, разпространявайки се и засягайки в последствие други органи и системи, най-често черен дроб, слезка и костен мозък. Пациентите с HIV инфекция представляват особена рискова група за развитието на нетипични, с множествен характер и често непредсказуем ход неоплазми.

Лимфните злокачествени заболявания могат да ангажират:

• една група лимфни възли (изолиран процес)
• две или повече групи лимфни възли от едната страна на диафрагмата
• локализирано засягане на един извънлимфен орган и една или повече групи лимфни възли от двете страни на диафрагмата
• засягане на повече извънлимфни органи
• множествено (дисеминарано) засягане на един или повече извънлимфни органи със или без ангажиране на лимфни възли

Клиничната картина включва развитие на общи, неспецифични прояви, най-често фебрилитет (повишение на телесната температура без видима причина), редукция на телесната маса, грипоподобни прояви, видимо увеличение на лимфните възли (обикновено са меки, еластични, неболезнени и несраснали с околните им прилежащи структури), прояви от страна на стомашно-чревния тракт (промяна в апетита, гадене, диария) и други.

Подробна информация за ретровирусната инфекция може да намерите на:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]

За поставяне на диагнозата са необходими разпит и преглед на болния, лабораторни изследвания (обикновено са налице промени в белия кръвен ред, често в комбинация със засягане и на червения кръвен ред), серологични изследвания, образна диагностика (за установяване степента на поражение на вътрешните органи), хистологично изследване на биопсичен материал от лимфен възел или други засегнати структури.

Терапията при болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени злокачествени новообразувания, включва мерки срещу инфекцията с вируса на човешкия имунодефицит, както и срещу неоплазмите.

Прилагат се антивирусни лекарства (в комбинация за продължителен период), имуносупресивни медикаменти, химиотерапия, хирургично отстраняване на неоплазмите (при възможност), лъчетерапия и други методи за справяне с малигнените неоплазми.

Подробна информация по отношение на терапевтичния подход при лица с HIV инфекция, прогресирала до крайната, терминална фаза на синдром на придобита имунна недостатъчност, може да намерите на:

• Лечение при СПИН

Прогнозата при пациенти с ХИВ инфекция в комбинация с множествени малигнени неоплазми се определя от топографския стадий на новообразуванията, белезите на активност, възрастта на болния, общото му състояние, хистологичните особености.

При голям процент от пациентите се наблюдава рецидив на неопластичното заболяване в рамките на две до пет години след приложената терапия във връзка с прогресивната имунна недостатъчност и усложненията, свързани с вирусната инфекция.